Полковник Владимир Серафимов е български офицер, преминал през Сръбско-българската война, Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Остава в историята като освободител на Централните Родопи през 1912 г. — подвиг, известен като „Родопската Шипка“, и като офицер, отказал повишение в чин генерал, за да остане „полковник Серафимов“ до края на живота си.
Произход и образование
Владимир Генов Серафимов е роден на 12 август 1860 г. (по други данни на 23 август 1861 г.) в средногорското село Аджар, днес Свежен. Син е на даскал Гено — учител и книжовен човек с богата домашна библиотека, която предоставял на всеки желаещ да чете, и който подпомагал будители като Райно Попович, Ботьо Петков и Христо Павлович. През лятото на 1877 г., по време на Руско-турската война, турци разстрелват даскал Гено заедно с други първенци на селото. Семейството е многодетно — тринадесет деца, от които единадесет израстват — сред братята на бъдещия полковник са Стефан (учител, по-късно търговец на розово масло в Казанлък), Иван (учител, впоследствие свещеник) и Коста (установил се в София). През 1880 г. Владимир Серафимов постъпва като юнкер в четвъртия випуск на Военното училище в София, където за отличие получава сребърна казашка сабя (съхранена по-късно в Регионалния исторически музей в Смолян), а на 30 август 1883 г. получава първо офицерско звание подпоручик. Служебният му път минава последователно през всички старши звания: поручик (24 март 1886), капитан (1888), майор (1899), подполковник (1904) и полковник (1 януари 1909). Жени се за Елена Серафимова.
Сръбско-българска война (1885)
По време на Сръбско-българската война командва 5-а рота от 5-и пехотен дунавски полк и участва в поредица от сражения — при Сливница, Алдомировци, Гълъбовци, Гургулят, Брезник, Бански дол, Суково, в нощното дело при Смърдан, при Пирот и Растница. Влиза и в разузнавателния отряд на ротмистър Бендерев (9 – 11 ноември), а при завземането на Пирот (14 – 15 ноември) ротата му освобождава с. Градищница. За проявената храброст е награден с Орден „За храброст“ IV степен (21 април 1886), а по-късно и с възпоменателен сребърен медал за участието си във войната.
Балканската война и „Родопската Шипка“
След войната служи в 9-и пловдивски полк. През Балканската война (1912 – 1913) командва 21-ви средногорски полк, с който освобождава Централните Родопи — селата Карлуково, Петково, Давудово и Горно Дерекьой посрещат частите му сърдечно, а на 22 октомври 1912 г. са освободени и Пашмакли, Устово и Райково (днешен Смолян). Четник от четата на Стефан Калфа разказва: „Всички мъже бяха хвърлили фесовете си и бяха сложили на главите си вместо шапки бели аглъци“. Жител на с. Устово си спомня: „Населението се радваше и излизаше да ги посрещне… Силно чувство на радост, признателност и обич към всичко българско ни обхващаше“.
На 21 октомври 1912 г., въпреки изрична заповед за оттегляне, полковник Серафимов удържа натиска на многократно по-силни османски части при връх Кавгаджик (по-късно наречен връх Средногорец), отказвайки да предаде „селата, където вчера бях посрещнат като освободител“. По време на боевете местното християнско население на с. Аламидере — жени и деца — снабдява българските войски с храна и служи за водачи и носачи по каменистите родопски пътеки. Подвигът на средногорци влиза в историята под името „Родопската Шипка“. В хода на преследването на разбития противник на 1 ноември е освободено и с. Голям палас (днес Рудозем). За проявената храброст полковник Серафимов е награден с Орден „За храброст“ III степен. В бойната си заповед от 20 октомври 1912 г. той заявява пред полка: „За 21-я полк няма връщане назад, преди да е изпълнил своя дълг през царя и Отечеството“ — думи, с които обосновава и отказа си да изпълни заповедта за отстъпление от щаба.
Междусъюзническа и Първа световна война
По време на Междусъюзническата война командва последователно 21-ви и 9-и полк в битката при Криволак. През Първата световна война е командир на I бригада от Осма тунджанска дивизия и се отличава в боевете при с. Чеган по време на Леринската операция. Уволнява се от армията на 31 октомври 1918 г., като отклонява предложение за повишение в чин генерал, предпочитайки да остане известен като „полковник Серафимов“. За службата си получава и чуждестранни отличия — руския орден „Свети Станислав“ III степен, австро-унгарски военен кръст „За заслуги“ от Първата световна война и персийския орден „Лъв и слънце“.
Характер и отношение към чина
По спомени на съвременници полковник Серафимов се държал бащински с подчинените си. Чепеларецът Илия Демирев го описва така: „Той изглеждаше внушителен и благороден и по-скоро беше като баща за войниците и офицерите, тъй като се отнасяше бащински с тях“. Освен генералския чин, който отказва след Балканската война, Серафимов отклонява и предложение на цар Фердинанд да стане негов адютант, с думите: „Не мога да стана салонен офицер. Аз съм войник и ще си остана такъв“. По-късно, вече в напреднала възраст, обяснява избора си кратко: „Когато спасих Родопите и бях на върха на славата си, не бях произведен генерал. Нека си остана полковник Серафимов, както ме знаят и обичат хората“.
Памет, потомство и смърт
Селото Аламидере е преименувано на Полковник Серафимово през 1934 г. в чест на подвига му, а на негово име е наречена и улица в столичния квартал „Младост 3“. На 12 август 1934 г. на връх Средногорец е открит паметник в негова чест, посрещнат от около 12 000 души — сред спомените от тържеството е записано: „Старец, но с бодрост на младеж… На ръце носен при мощно „Ура“““. Полковник Владимир Серафимов умира на 7 април 1934 г. в София, оставяйки пет дъщери — синът му умира млад, с което пряката мъжка линия на фамилията секва. Популярният български рок музикант и композитор Владимир (Валди) Тотев е негов внук — втори син на най-малката му дъщеря Лиляна.
Източници
- Уикипедия – Владимир Серафимов
- Българска история (bulgarianhistory.org) – Полк. Владимир Серафимов и „Родопската Шипка“
- ТопПреса – 92 години от смъртта на полковник Владимир Серафимов
- Site Bulgari Zaedno – Полковник Владимир Серафимов – спасителят на Средните Родопи