Минчо Кънчев Стоянов
Произход и служение
Поп Минчо Кънчев Стоянов е български свещеник, учител, просветител, общественик и революционер от епохата на Възраждането, един от най-известните диарбекирски заточеници. Роден е през 1836 г. в старозагорското село Арабаджиево (днес Коларово), в семейството на селяни, свързани с местната църква и училище.
Учителската и духовната му дейност започва през 1856 г., когато става учител в родното си село. През 1862 г. е ръкоположен за свещеник и продължава да съчетава служението в църквата с учителска и просветна дейност в селата на Старозагорско.
Революционна дейност и Диарбекир
Като инспектор на селските училища в Старозагорско поп Минчо използва обиколките си, за да разпространява революционни идеи и да съдейства за изграждането на комитетска мрежа по модела на Вътрешната революционна организация. Името му се среща в документи от 70-те години на XIX век, във възрожденската преса и в спомени на негови съвременници, което показва активното му участие в националноосвободителното дело.
След разкриването на Хасковското съзаклятие през 1873 г. поп Минчо Кънчев е арестуван от османските власти като заподозрян в участие в тайна революционна дейност. Осъден е на заточение и е изпратен в далечния Диарбекир, където прекарва няколко тежки години заедно с други български дейци.
По време на заточението той става не само свидетел, но и хронист на живота в темниците – наблюдава съдбата на съзатворниците, отношението на властите и ежедневните страдания на българските заточеници. Тези впечатления по-късно ще намерят място в неговата книга „Видрица“.
Завръщане и обществена дейност след Освобождението
С общата амнистия след Руско-турската война и Санстефанския мирен договор поп Минчо Кънчев е освободен през 1878 г. и се завръща в родния край. Продължава да служи като свещеник, но паралелно се включва активно в местния обществен живот, подпомага училищата и участва в обсъждането на новите политически и църковни реалности след Освобождението.
С годините се утвърждава като уважаван духовник и авторитет сред местното население, а споменът за преживяното в Диарбекир още повече засилва неговия ореол на страдалец за народната свобода. Умира на 21 октомври 1904 г. в село Коларово.
„Видрица“ – многожанровата книга на един заточеник
Най-значимото писмено наследство на поп Минчо Кънчев е ръкописната книга „Видрица“, завършена в края на XIX век. Самият автор описва произведението си като „малко каче с железни халки“, в което е събрал „описано за българи, даскали, ученици, попове, училища, черкви, воеводи, хайдути, дангули, арнаути, разбойници, турци кръвопийци, цигани и прочие“.
„Видрица“ е многожанрово произведение – житие, родова хроника, мемоари, дневник, пътеписи, записки и кореспонденция в едно. Книгата обхваща над 2000 страници в ръкопис и се превръща в едно от най-ценните свидетелства за обществения, църковния и революционния живот в България през XIX век, включително за Диарбекирските темници и съдбата на българските заточеници.
Част от „Видрица“ е публикувана още през XX век от издателство „Български писател“, а по-късно излиза в нови издания („Труд“, „Изток–Запад“) и електронни версии, което прави текста достъпен за широк кръг читатели.
Място в паметта
Днес поп Минчо Кънчев се възприема като една от ключовите фигури, съчетаващи свещеническо служение, просветителство и участие в националноосвободителното движение. Негови портрети и кратки биографични очерци присъстват в музейни експозиции и в изследвания за диарбекирските заточеници, а „Видрица“ продължава да бъде използвана от историци и литературоведи като ценен документ за епохата.
Източници:
– Биографичен очерк за поп Минчо Кънчев, изд. „Изток–Запад“.
– „България през XIX в. във „Видрица“ от свещеник Минчо Кънчев“, БНР.
– „Видрица (книга)“, „Видрица – спомени, записки, кореспонденция“, библиографски и книжарски описания.
– Материали по повод 120 години от смъртта на поп Минчо Кънчев.
Забележителен деец на националноосвободителното движение, съратник на Левски, народен будител и автор на една от последните български илюстровани ръкописни книги „Видрица“.
През 1836 година на 6-ти август, в едно малко село на юг от тогавашната Ескизаара, носещо името Арабаджиево, /днешно Коларово /се ражда Минчо Кънчев Стоянов, потомък на Кольо Нейковия род. Род славен, прочут, а хората му все дръзки, своенравни и бунтари.
Бащата на Минчо Кънчев е роден между 1797 и 1799 година и умира през 1900 година като столетник.
Майката на поп Минчо е родена в село Ахиево /днешно Бъдеще / през 1788 или 1789 година. Била известна като певица на народни песни, особено хайдушки. Родила и отгледала 10 деца.
Неизвестният по онова време Минчо Кънчев, жаден за знания – наследил дарбите на рода си. Завършил основното си образование в родното си село, а след това продължава да се образова в известното по това време мъжко училище в Стара Загора, където учител му е Даскал Атанас Иванов, а съученик самият Апостол на свободата – Васил Левски.
Разностранната дейност на поп Минчо започва с най-истинското му призвание – учител. От 1856 до 1862 г. Минчо Кънчев е назначен за учител в родното си село Арабаджиево. Годината 1862 е повратен момент в неговата биография. На 1 юли същата година след завършване на свещенически курсове, Минчо Кънчев е ръкоположен за свещеник в Търново.
Съдбата е белязала живота на поп Минчо Кънчев с безброй превратности, с магическия огън на всички възрожденски люде, които милеели за българщината.
През 1868 година по настояване на Господин Славов, вече поп, Минчо Кънчев е назначен за училищен инспектор на Старозагорската кааза.
През ноември 1872 г. поп Минчо е избран за спомагателен член на създадения в Стара Загора Окръжен революционен комитет.
След появата на “Тракийското съзаклятие” и драматичните последици от неуспешния опит за спасяването на Васил Левски през 1873 година, поп Минчо и още 22-ма “тракийски съзаклятници”, са изпратени на “вечно заточение” в Диарбекир.
След Руско – турската освободителна война 1878 година, по силата на обща амнистия поп Минчо Кънчев е освободен от заточението.
След Освобождението и до края на живота си поп Минчо Кънчев активно участва в политическия живот на родния си край. От 1879 година е постоянен инспектор на учебното дело в Стара Загора. По същото време е избран за член на Старозагорския окръжен съд. Когато почти всички млади мъже са били мобилизирани по време на Сръбско – българската война, поп Минчо временно бива избран за кмет на родното си село Арабаджиево.
Човек от друга епоха, но образован и надарен, поп Минчо се е ползвал не само от майчиния си език, но добре се е ползвал и от познанията си по турски и гръцки език.
Като заточеник в Диарбекир през 1873 г. поп Минчо старателно записва своите спомени. През 1901 г. събира старите си бележки и записки и ги оформя живописно. В резултат на това се появява неговото уникално съчинение “Видрица” – 2072 страници удивителен фактологически материал, по-голямата част, от които написани на ръка. Написването на “Видрица” е венецът на неговия живот – “Книга – Вселена” като самия автор, своеобразна Библия, безценен ръкопис, огромен калейдоскоп за миналото, насочен към бъдещето, наръчник на свободолюбивите, за това на какво е способен един народ за да извоюва свободата си.
Неговите послания към поколенията са удивително искрени, човешки, мъдри, запомнящи се и много български.
Изтичници: soupmk.com, връзка към цялата статия – линк
starozagorskinovini.com, връзка към цялата статия – линк
паметник в СОУ „поп Минчо Кънчев“ гр. Стара Загора
източник на изображението – soupmk.com
Паметник на поп Минчо Кънчев в родното му село Коларово
източник на изображението – panoramio.com, връзка към оригиналното изображение – линк
––––––––––
Показват личното оръжие на поп Минчо Кънчев
На 21 октомври от 17:30 ч на IV експозиционно ниво в Регионален исторически музей – Стара Загора, ще бъде открита веществено-документална изложба по повод 110-годишнината от смъртта на поп Минчо Кънчев – забележителен деец на националноосвободителното движение, съратник на Левски, народен будител и автор на една от последните български илюстровани ръкописни книги „Видрица“.
Ще бъдат показани интересни предмети от музейната сбирка „Поп Минчо Кънчев“, с. Коларово – знамето на революционния комитет, личното му оръжие – хладно и огнестрелно, негови богослужебни книги и акварелна рисунка.
Акцент в изложбата ще бъдат оригиналните документи (диарбекирските спомени, писма и паметни бележки, писани от поп Минчо), съхранявани във фонда на Държавен архив – Стара Загора.
Източник: starozagorskinovini.com, връзка към цялата статия – линк
––––––––––
Вдигат паметник на поп Минчо Кънчев
Авторът на възрожденската животопис „Видрица” с мономент в Стара Загора
сряда, 16 януари 2013 Автор: Матей Бонев
Паметник на поп Минчо ще бъде издигнат в Града липите по инициатива на местната организация на партия „Нова зора”. Монументът трябва да бъде до октомври догодина, когато се навършват от 110-годищнината от смъртта на големия възрожденски просветител, обявиха в сряда инициаторите. Старозагорският поет Таньо Клисуров е председател на инициативния комитет, който трябва да съгласува идеята с общинските власти и да стартира дарителската кампания.
Поп Минчо Кънчев е автор на възрожденската животопис „Видрица”, която много историци и изследователи нареждат „Записки по българските въстания” на Захари Стоянов. В родното село на поп Минчо има скромен бюст-паметник, който е единствения благодарствен жест на потомците към големия възрожденски будител.
Източник: kmeta.bg, връзка към цялата статия – линк
––––––––––
Поп Минчо оставил 1800 потомци
Родословното дърво на семейство Нейкови от някогашното с. Арабаджиево (сега Коларово) включва общо 1811 имена.
Уникалният документ с размери 2,40 на 1,40 метра ще бъде показан на изложбата “Моето родословие – кои са дедите ни?”, която отваря врати в края на месеца в Националния исторически музей.
Автор на фамилното изследване е Жельо Тенев. “Знам си корените до девето коляно”, хвали се с усмивка 69-годишният краевед от старозагорското с. Коларово. А сред предците му е и авторът на “Видрица” поп Минчо Кънчев.
източник:nobilitybg.blog.com, връзка към цялата статия – линк
паметник в СОУ „поп Минчо Кънчев“ гр. Стара Загора
източник на изображението – soupmk.com
Паметник на поп Минчо Кънчев в родното му село Коларово
източник на изображението – panoramio.com, връзка към оригиналното изображение – линк
Показват личното оръжие на поп Минчо Кънчев
На 21 октомври от 17:30 ч на IV експозиционно ниво в Регионален исторически музей – Стара Загора, ще бъде открита веществено-документална изложба по повод 110-годишнината от смъртта на поп Минчо Кънчев – забележителен деец на националноосвободителното движение, съратник на Левски, народен будител и автор на една от последните български илюстровани ръкописни книги „Видрица“.
Ще бъдат показани интересни предмети от музейната сбирка „Поп Минчо Кънчев“, с. Коларово – знамето на революционния комитет, личното му оръжие – хладно и огнестрелно, негови богослужебни книги и акварелна рисунка.
Акцент в изложбата ще бъдат оригиналните документи (диарбекирските спомени, писма и паметни бележки, писани от поп Минчо), съхранявани във фонда на Държавен архив – Стара Загора.
Източник: starozagorskinovini.com, връзка към цялата статия – линк
Вдигат паметник на поп Минчо Кънчев
Авторът на възрожденската животопис „Видрица” с мономент в Стара Загора
сряда, 16 януари 2013 Автор: Матей Бонев
Паметник на поп Минчо ще бъде издигнат в Града липите по инициатива на местната организация на партия „Нова зора”. Монументът трябва да бъде до октомври догодина, когато се навършват от 110-годищнината от смъртта на големия възрожденски просветител, обявиха в сряда инициаторите. Старозагорският поет Таньо Клисуров е председател на инициативния комитет, който трябва да съгласува идеята с общинските власти и да стартира дарителската кампания.
Поп Минчо Кънчев е автор на възрожденската животопис „Видрица”, която много историци и изследователи нареждат „Записки по българските въстания” на Захари Стоянов. В родното село на поп Минчо има скромен бюст-паметник, който е единствения благодарствен жест на потомците към големия възрожденски будител.
Източник: kmeta.bg, връзка към цялата статия – линк
Поп Минчо оставил 1800 потомци
Родословното дърво на семейство Нейкови от някогашното с. Арабаджиево (сега Коларово) включва общо 1811 имена.
Уникалният документ с размери 2,40 на 1,40 метра ще бъде показан на изложбата “Моето родословие – кои са дедите ни?”, която отваря врати в края на месеца в Националния исторически музей.
Автор на фамилното изследване е Жельо Тенев. “Знам си корените до девето коляно”, хвали се с усмивка 69-годишният краевед от старозагорското с. Коларово. А сред предците му е и авторът на “Видрица” поп Минчо Кънчев.
източник:nobilitybg.blog.com, връзка към цялата статия – линк