Поп Петър Драганов е български свещеник и революционер от село Дичин, Великотърновско, свързан с Дряновската епопея и в някои по-късни интерпретации – с осветяването на Самарското знаме. Роден е във великотърновското село Дичин, където по-късно служи като свещеник и активен обществен деец.
Комитетска дейност и участие в Дряновската епопея
След Освобождението част от публикациите подчертават, че поп Петър Драганов съчетава вярата и революционния дух – след завръщането си в родното село той участва в местния обществен живот и е сред хората, които поддържат жив спомена за участието на дичинци в борбата.
В текста „Загадките на епопеята при Дряновския манастир“ се посочва, че в четата, отбранявала Дряновския манастир през Априлското въстание, участват четирима свещеници: поп Балчо от Вишовград, поп Гавраил от Горни Турчета, поп Стефан от Михалци и поп Петър от Дичин. Там се подчертава, че присъствието на толкова духовници в четата е предопределило тази дружина „като жертва в духовния олтар на отечеството“ – жертва, свързана със свято място.
Краеведски материали добавят, че поп Петър Драганов води в четата 14 въстаници от село Дичин и след кървавите боеве при манастира успява да се спаси, укрива се известно време из Еленско и Тревненско и по-късно се връща в родното си село. Държавни и църковни публикации (сканирани броеве на „Църковен вестник“) споменават, че около месец скита с брат си Величко из Балкана, преди да намери убежище.
Самарското знаме и паметта
Съществува и популярна линия в по-късни текстове, според която поп Петър Драганов е участвал в осветяването на Самарското знаме – знамето, под което българските опълченци се сражават на Шипка. Тези публикации свързват името му с духовната страна на войната, но историческата наука по-често акцентира върху ролята на митрополитите Панарет и Методий при самото освещаване; затова това твърдение е по-скоро част от локалната памет и популярни интерпретации.
Днес в Дичин има паметни знаци, които напомнят за участието на местните хора в Дряновската епопея – сред тях особено място заемат поп Петър Драганов и даскал Васил Неделчев. Местните инициативи и краеведски текстове го представят като символ на свещеник, който застава рамо до рамо с четниците при Дряновския манастир.
Източници:
– „Дичинският поп Петър Драганов е осветил Самарското знаме“, DnesBG.com – краеведски текст за поп Петър и Самарското знаме.
– „Загадките на епопеята при Дряновския манастир“, в. „Дума“ и свързани публикации – за участието на поп Петър от Дичин в четата при манастира.
– „От Самарското знаме до репликите на българските съкровища“, brat-bg.com – кратък биографичен очерк за поп Петър Драганов.
– Краеведски публикации за Дичин и Дряновската епопея – Фейсбук групи и сканирани църковни издания.