Произход и свещеническо служение

Поп Сокол, с рождено име Никола Апостолов Троянов, е български свещеник и революционер, една от водещите фигури на Априлското въстание в Брацигово. Роден е в Брацигово през 1824 г. в семейство на будни и трудолюбиви българи. Прозвището „Сокол“ получава още като младеж заради своята бързина и пъргавина.

След като приема свещенически чин, Никола Троянов служи като енорийски свещеник в Брацигово. Освен църковното си служение, той работи на полето, подпомага семейството си и без заплащане преподава на децата в началното, а по-късно и в класното училище, което го утвърждава като духовен и просветен водач на местната общност.

Революционна дейност и комитет в Брацигово

Поп Сокол постепенно се превръща в първия открит революционер в Брацигово. Той предоставя за революционна дейност църквата, често събира брациговски младежи и будни мъже в къщата си, приобщава към борбата и свещеници от околните села.

На 22 февруари 1876 г., при обиколка на апостола Георги Бенковски, в Брацигово се основава местен революционен комитет. Поп Сокол е избран за негов председател и получава задачата да координира подготовката на въстанието не само в града, но и в околните села Жребичко и Козарско.

Обявяване на въстанието и участие в боевете

Когато Васил Петлешков донася „Кървавото писмо“ и възванието към българския народ, вестта за въстанието първо достига до поп Сокол. Двамата събират комитета и излизат на площад „Синджирли бунар“, за да обявят началото на бунта. Поп Сокол дава нареждане камбаните на църквата да зазвънят тържествено като за Възкресение – знак, че Брацигово се вдига на борба.

Свещеникът запасва върху черното си расо чифте пищови и изважда от бастуна си тънка, но остра сабя, която остава в историята като „сабята на поп Сокол“. В следващите дни той е навсякъде – по позициите, при отбраната, при изпробването на черешовите топове, при отблъскването на първите атаки на башибозука.

В първите сражения брациговци успяват да изненадат и отблъснат башибозука, като убиват знаменосци, ударят ходжа и войвода, пленяват коне. Поп Сокол и другите водачи отказват да преговарят с предводителя Ахмед Барутанлията и изпращат пратениците му с топовен залп – символичен отказ от капитулация в началния етап на боевете.

Саможертва и гибел

Ситуацията се променя, когато срещу брациговските въстаници, редом с башибозука, пристига и редовна османска армия. Обсадата се затяга, боеприпасите и храните намаляват, а новината за разгрома на въстанието в други райони води до разколебаване част от населението и чорбаджиите. В тези условия ръководителите на бунта решават да се предадат, за да спасят населението от пълно изтребление.

Поп Сокол и Васил Петлешков поемат върху себе си отговорността. Според източниците двамата правят последен жест към съгражданите си – предават се в ръцете на врага, за да бъдат наказани те, а не целият град.

Поп Сокол е заловен и подложен на тежки мъчения в Пазарджик и Пловдив. Разказва се, че е влачен вързан между коне, с окови на ръцете и букаи на краката, бит и изтезаван, но въпреки това не издава свои другари. Накрая е обесен на мост над река Марица, с което се превръща в един от мъчениците на Априлското въстание.

Памет

Днес поп Сокол е почитан като съратник и съапостол на Васил Петлешков в Брацигово. Исторически статии и документални материали го определят като „мъченик на Априлското въстание“ и подчертават ролята му за организирането на местния комитет и отбраната на града.

В Брацигово се пази паметта за неговия дом и участието му в събитията от 1876 г., а в мемориалния парк „Априлци“ той е сред героите, на които са посветени паметни плочи и композиции.

Източници:
– „Никола Апостолов Троянов (поп Сокол)“, Уикипедия.
– „Поп Сокол – историята на един мъченик на свободата“, BulgarianHistory.org.
– „Героите от април 1876-та: Поп Сокол“, NameriDobroto.com.
– Биографични очерци и материали за ролята на Брацигово в Априлското въстание, мемориалния парк „Априлци“ и паметта за поп Сокол.