Пьотър Тимофеевич Редкин е руски офицер, участник в Централноазиатските походи на Руската империя и в Руско-турската война (1877–1878), командир на рота от Българското опълчение по време на отбраната на Шипка. По-късно служи и в българската армия, а кариерата му завършва с най-високото военно звание в Руската империя — генерал от инфантерията.
Произход и военно образование
Роден е на 1 май 1841 г. в дворянско семейство от Оренбургска губерния, с брат Хрисанф (по-късно полковник) и сестра Александра. Завършва Оренбургския Неплюевски кадетски корпус и постъпва на военна служба през 1859 г. като прапорщик в 1-ви Оренбургски линеен батальон.
Централноазиатски походи (1863–1868)
Между 1863 и 1868 г. участва в бойните действия на Руската империя в Средна Азия, като през 1866 г. е ранен. За проявена храброст е награден с орден „Св. Владимир“ IV степен с мечове и бант, златно оръжие „За храброст“, орден „Св. Станислав“ II степен с мечове и императорска корона и орден „Св. Анна“ II степен с мечове и императорска корона, а чиновете му се повишават последователно до щабскапитан. От 1869 до 1876 г. командва кадетска рота в Оренбургското пехотно юнкерско училище. През 1872 г. е произведен в капитан, а през 1876 г. — в майор.
Руско-турската война и отбраната на Шипка (1877–1878)
По време на Руско-турската война (1877–1878) майор Редкин командва 4-та рота от Българското опълчение. Сражава се храбро при отбраната на Шипченския проход и за проявена бойна доблест на 2 ноември 1877 г. е произведен в подполковник. През 1879 г. става полковник.
Служба в България (1882–1885)
На 10 август 1882 г. полковник Редкин е уволнен от руска служба и преминава в Българската армия, където е назначен за началник на Източното военно управление и командващ 4-та пехотна дивизия. На 21 август 1885 г. се завръща на руска служба.
По-нататъшна кариера
След завръщането си в Русия командва последователно 3-ти Туркестански стрелкови батальон, 7-и стрелкови полк и 56-и Житомирски пехотен полк, а по-късно и бригади и крепостни гарнизони. На 14 ноември 1894 г. е произведен в генерал-майор, през 1901 г. — в генерал-лейтенант, а през 1904 г. получава най-високото военно звание в Руската империя — генерал от инфантерията, с което същата година се уволнява в оставка. За дългогодишната си служба е награден допълнително с орден „Св. Владимир“ III степен (1885), орден „Св. Станислав“ I степен, знак за 40 години безупречна служба, а от българска и сръбска страна — с орден „Св. Александър“ III степен, орден „За военни заслуги“ III степен и сръбския орден „Такова“ III степен.
Семейство
Пьотър Редкин е женен за Любов Александровна Станюкович (1857–1936), дъщеря на писателя и музиканта А. М. Станюкович. От брака си имат седем деца, сред които полковник Александър Редкин (1881–1972) от лейб-гвардейския Павловски полк — герой от Първата световна война и участник в Бялото движение, и подпоручик Георги Редкин (1894–1968) от 191-ви пехотен Ларго-Кагулски полк, също герой от Първата световна война и участник в Бялото движение. Последните си години прекарва в село Дачное, Одеска губерния, където умира на 9 септември 1916 г. и е погребан с пълни военни почести.
Източници
- Уикипедия (ru) – Редькин, Пётр Тимофеевич
- Ria1914.info – Редькин Петр Тимофеевич — Офицеры русской императорской армии