Стефан Тошев Тошев е български офицер, генерал от пехотата, герой от Сръбско-българската, Балканските и Първата световна война. Като капитан се сражава при Сливница и Три уши (1885), а през 1916 г., начело на Трета армия, превзема силно укрепената крепост Тутракан — една от най-големите победи на българската армия.
Произход и ранни години
Роден е в Стара Загора на 18 декември 1859 г., първороден син на възрожденската учителка Анастасия Тошева и търговеца на медни изделия Тошо Тошев, който по свидетелства на сина си подпомага Стефан Стамболов при организирането на Старозагорското въстание със снабдяване на оръжие. Когато на 17 юли 1877 г. войските на Сюлейман паша завземат и опожаряват Стара Загора, семейството бяга в Габрово, а после и в Свищов.
Ранна военна кариера
Записва се доброволец в Българското опълчение и, владеейки добре руски език, е назначен за преводач в 8-а дружина. На 20 декември 1878 г. постъпва в новооткритото Военно училище в София, което завършва на следващата година като прапоршчик и ротен командир в Ескизагорска № 6 пеша дружина, разположена в родния му град, а по-късно служи и в Хасковска № 10 пеша дружина. През 1881 г. е зачислен в свитата на княз Александър I Батенберг и служи в Севлиевска № 14 пеша дружина. През март 1883 г. е произведен в чин поручик, от 1884 г. командва рота в 7-а пехотна планинска дружина в Лом, а на 30 август 1885 г. е произведен в чин капитан и поема дружина в 3-ти пехотен бдински полк.
Сръбско-българската война (1885)
Като командир на II дружина от III пехотен бдински полк получава заповед да заеме позиция при Трън срещу настъпващата сръбска Моравска дивизия — трите дружини на разположение отбиват атаката ѝ въпреки числено превъзходство. На 3 ноември изтегля силите си към Брезник, а после подсилва левия фланг на позицията при Сливница, на височината Градище. Дружината му участва в успешното превземане на височината Мека Црев, срещу Три уши, където вражески куршум пречупва ножницата на сабята му на две. На 7 ноември му е наредено да атакува и превзема източната част на самата височина Три уши — същата позиция, на която на същия ден капитан Марин Маринов повежда своята прочута щикова атака и е смъртоносно ранен. За действията си капитан Тошев е награден с орден „За храброст“ IV степен.
Между войните (1886–1912)
След войната временно командва 3-ти пехотен бдински полк, а по-късно и 11-и пехотен сливенски полк. На 1 април 1887 г. е произведен в чин майор, командва последователно 7-и и 8-и пехотен преславски полк, на 2 август 1891 г. става подполковник, а на 2 август 1895 г. — полковник. През 1899 г. поема 2-ра бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия, а през 1904 г. — новосъздадената 7-а пехотна рилска дивизия, същата година произведен в генерал-майор. От 1909 г. командва 1-ва пехотна софийска дивизия.
Балканските войни (1912–1913)
В Първата балканска война генерал-майор Тошев командва 1-ва Софийска пехотна дивизия, известна като „Желязната дивизия“, отличила се при Селиолу-Гечкенли, Лозенград и Чаталджа, макар настъпателните му действия неведнъж да предизвикват спорове с командващия 1-ва армия генерал Васил Кутинчев. По време на Междусъюзническата война командва Пета армия в района на Кюстендил, спира сръбското настъпление и участва в превземането на връх Китка, а на 5 август 1913 г. е произведен в генерал-лейтенант.
Първата световна война и превземането на Тутракан (1916)
След влизането на България във войната поема командването на Трета армия, защитаваща поречието на Дунав, Добруджа и Черноморското крайбрежие. Когато през август 1916 г. Румъния влиза във войната, Тошев настоява — въпреки плана на германския фелдмаршал Аугуст фон Макензен за едновременна атака срещу Тутракан и Силистра — всички налични сили да се съсредоточат само срещу Тутракан. На 5–6 септември 1916 г. армията му щурмува и превзема силно укрепената крепост, пленявайки над 28 000 войници и около 150 оръдия — една от най-големите победи на българската армия. Продължаващите разногласия с Макензен относно по-нататъшното настъпление (при укрепената Кубадинска позиция) довеждат до отстраняването му от командването на 23 ноември 1916 г. По-късно е назначен за генерал-губернатор на Македонската военноинспекционна област, а от юни 1918 г. командва Четвърта армия по поречието на Струма и Беломорието.
Последни години и смърт
На 25 март 1917 г. е произведен в най-високото военно звание — генерал от пехотата. Преминава в запаса на 24 юни 1919 г., след повече от четири десетилетия служба, а през 1923–1924 г. оглавява Съюза на запасните офицери и комитет „Народна признателност“ в помощ на пострадалите от Септемврийското въстание. Женен е за Ефросина, сестра на фармаколога Александър Найденович — имат три деца, сред които офицерът Тодор Тошев, по-късно преследван от комунистическата власт и лежал в лагера в Белене. Генерал Стефан Тошев умира на 26 (по други данни 27) октомври 1924 г. в Пловдив, малко след произнасяне на родолюбива реч; погребан е в София, с погребално шествие, водено от цар Борис III. В негова чест през 1934 и 1942 г. са преименувани две села, и до днес носещи името Генерал Тошево.
Източници
- Уикипедия – Стефан Тошев
- Bulgarianhistory.org – Стефан Тошев – героят от Тутракан