Стилиян Георгиев Ковачев (26 февруари 1860 г., Ямбол – 11 юли 1939 г., София) е български офицер, генерал от пехотата. По време на Балканската война командва Родопския отряд, а след това — Четвърта българска армия, с която отбранява успешно Булаирската позиция. В началото на Междусъюзническата война за кратко е военен министър в правителството на Стоян Данев (1913).
Произход и участие в Априлското въстание
Стилиян Ковачев е роден на 26 февруари 1860 г. в Ямбол, син на Георги Ковач — потомствен ковашки род, от който наследява забележителна физическа сила. Първоначалното си образование получава в Ямбол при даскал Атанас Кожухаров, по-късно учи в Сливен при Димитраки Хаджииванов. От ранна възраст се включва в Ямболския революционен комитет (основан на 23 април 1873 г.) под ръководството на Георги Дражев, където му е поверена тайната кореспонденция на комитета; за набиране на средства участва и в постановка на драмата „Иванку, убиецът на Асеня“. При избухването на Априлското въстание четата на Дражев се присъединява към отряда на Иларион Драгостинов и Стоил войвода. При боя в Сливенския балкан войводата Георги Дражев е заловен и на 29 юни обесен — младият Стилиян Ковачев обаче успява да избегне бесилото, като се укрива до идването на освободителните руски войски.
Военно образование
След Освобождението, 18-годишният младеж продължава обучението си, като кара педагогически курсове в Пловдив. По време на следването му е формирана Командата на волноопределяющите се и Стилиян Ковачев, след успешно издържания приемен изпит, постъпва там. През ноември 1878 г. командата е преместена в София, а голяма част от състава ѝ, в това число и той, постъпва в новооткритото Военно училище — първия му, „легендарен“ випуск. Завършва през 1879 г., на 10 май е произведен в чин подпоручик и назначен за командир на взвод във 2-ра рота на Учебната дружина на Източнорумелийската милиция, където активно се включва в организирането на гимнастически дружества. На 9 юли 1881 г. е произведен в чин поручик. През 1882–1883 г. учи в Николаевската военноинженерна академия в Санкт Петербург, но се разболява и е принуден да се завърне в България. През 1883 г. е назначен за командир на 3-та рота в 10-а Хасковска дружина на Източнорумелийската милиция, а на 7 март 1884 г. е произведен в чин капитан. През пролетта на 1885 г. ротата му е изпратена в Родопите южно от Пазарджик, за да закриля местното българско население от набезите на турски и гръцки банди. На 7 септември 1885 г., със заповед на майор Данаил Николаев, Хасковската дружина е разделена на 3 дружини и Ковачев поема командването на 3-та Хасковска дружина, част от Търново-Сейменския отряд.
Сръбско-българската война (1885)
По време на Сръбско-българската война дружината на Ковачев е прехвърлена от югоизточната граница към Сливница. На 5 ноември неговата рота извършва прочутия форсиран марш от 110 км за 37 часа от с. Саранбей до Сливница — през дъжд и сняг, дълбок около 10 см, при който около 300 войници остават боси — и пристига навреме да подсили левия фланг на отбраната, окуражавайки защитниците на Сливница. Ковачев се включва и в авангардния отряд при настъплението към Цариброд (11 ноември) и при превземането на Пирот (14–15 ноември). За заслуги във войната лично княз Александър Батенберг го удостоява с орден „За храброст“ IV степен.
Служебно израстване (1886–1912)
След войната е началник на канцеларията на Военното министерство (1886–1894). На 13 август 1887 г. е произведен в чин майор, през 1892 г. — подполковник; на 14 февруари 1892 г., докато служи като началник на инспекторско отделение, е награден с орден „Св. Александър“ IV степен „за усърдна и примерна служба“. В периода 1894–1905 г. последователно командва 9-и пехотен полк, 12-и пехотен полк и 5-а пехотна бригада от 2-ра пехотна дивизия. Полковник е от 1896 г., а на 16 май 1905 г. е произведен генерал-майор. От 1905 до 1909 г. командва 4-та пехотна дивизия, а до 1912 г. — 2-ра пехотна дивизия.
Балканската война: Родопският отряд и Четвърта армия
От септември 1912 г. командва Родопския отряд, който по козя пътеки извървява около 220 км до Бяло море, прекъсвайки турските съобщителни линии между тракийския и македонския театър на войната. След успеха на тази операция става командващ на новосформираната Четвърта българска армия в Източна Тракия, натоварена да пази крайбрежието на Мраморно море и да не допусне турска операция срещу българските армии при Одрин и Чаталджа. На 26 януари 1913 г. турците атакуват при Булаир, а на следващия ден дебаркират и при Шаркьой. Турският план е добър, но отбранителният план на Ковачев се оказва по-добър — генералът остава спокоен и издава категорична заповед: „Позицията трябва да се удържи. Нито крачка назад!“. С умело маневриране на резервите той отбива последния голям турски настъпателен опит във войната.
Военен министър и оттегляне от Четвърта армия (1913)
На 1/14 юни 1913 г., в навечерието на Междусъюзническата война, генерал Ковачев е назначен за военен министър в новото правителство на Стоян Данев, но поради напрегнатата обстановка остава на фронта като командващ Четвърта армия, а в министерството го замества генерал Кирил Ботев (брат на Христо Ботев). По време на боевете при Брегалница, установявайки че съседната Втора армия отстъпва и открива фланга му, Ковачев дава заповед за отстъпление без разрешение от главното командване и се обръща към правителството с настояване за дипломатическо уреждане на конфликта вместо продължаване на боевете. Заради несъгласието си с цар Фердинанд I и с продължаването на войната е отстранен (28 юни/11 юли) от командването на Четвърта армия и от правителството, а на 27 август преминава в запаса. Решението му се тълкува различно през годините — едни го виждат като слабост, други като гражданска смелост; по думите на неговия биограф Илия Мусаков, генерал Ковачев не е бил неразбран заради липса на яснота, а защото е имало хора, които не са искали да го разберат.
Първата световна война и последна служба
След включването на България в Първата световна война Стилиян Ковачев е мобилизиран в щаба на 2-ра дивизионна област, а от 1916 г. е началник на Главното тилово управление на армията. На 15 август 1917 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. След войната окончателно се уволнява от армията, а десетилетия по-късно, на 6 май 1936 г., е произведен в чин генерал от пехотата.
Семейство — историята с дъщеря му Димитрина
Дъщеря му Димитрина („Мити“) е известна сред чуждестранните дипломати в София като „Балканската роза“ — образована пианистка с изискани маниери. През 1913 г., на прием в София, тя се запознава с турския военен аташе Мустафа Кемал — по-късния Ататюрк. Той се влюбва дълбоко и иска ръката ѝ, но баща ѝ категорично отказва. Според разказите, години по-късно, при среща с българската поетеса Елисавета Багряна, Ататюрк я е попитал за съдбата на Мити; а след смъртта му през 1938 г. сред личните му вещи е намерена само една снимка — нейната. Историята, преразказвана многократно в българската преса, остава част от семейната памет около генерал Ковачев, независимо от категоричния му отказ да омъжи дъщеря си за турския офицер.
Памет и последни години
В последните си години генерал Ковачев председателства културно-просветното дружество „Тунджа“ в София, поддържайки връзка с родния си град, и пише военни учебници и спомени. На негово име е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София, а през 1943 г. е открита гара „Генерал Ковачев“ по тясната железопътна линия — днес изоставена, но все още стояща като тих паметник на неговата история. Генерал от пехотата Стилиян Ковачев умира на 11 юли 1939 г. в София.
Източници
- Уикипедия – Стилиян Ковачев
- Българска история / OFFNews – Нашите пълководци: ген. Стилиян Ковачев
- Огледалото на мира – Гара „Генерал Ковачев“ – история за кантонер, славни битки и невъзможна любов
- РИМ – Ямбол – Ген. Стилиян Ковачев – блестящ офицер и първи военен министър от Ямбол
Допълнителна информация
Стилиян Ковачев — Уикипедия
За подвига на генерал Стилиян Ковачев – трети епизод от поредицата „Нашите пълководци“ — OFFNews
Гара „Генерал Ковачев“ – история за кантонер, славни битки и невъзможна любов — Огледалото на мира
Ген. Стилиян Ковачев – блестящ офицер и първи военен министър от Ямбол — РИМ – Ямбол
