Свещениците–четници от Дряновската епопея са група духовници, които през пролетта на 1876 г. слизат от олтара и застават редом с четниците на поп Харитон и Бачо Киро в най-дългото сражение на Априлското въстание – деветдневната битка при Дряновския манастир „Св. Архангел Михаил“. Тяхното участие превръща манастира не само във военна крепост, но и в символичен „жертвен олтар“ на свободата, където духовенство и миряни загиват заедно.
Според спомените, кондиката на йеромонах Пахомий и по-късни изследвания, в четата действат няколко свещеника: войводата поп Харитон от Габрово, поп Балчо Колев от Вишовград, поп Гавраил от Горни Турчета (Бяла черква), поп Стефан от Михалци и поп Петър от Дичин; отделно стоят фигури като игумена архимандрит Пахомий и свещеник Петко Франгов, свързани с манастира.
Общ контекст: четата на поп Харитон и Бачо Киро
Четата на поп Харитон и Бачо Киро се формира в с. Мусина по нареждане на апостола Стефан Стамболов; към нея се присъединяват четници от Бяла черква, Мусина, Дичин, Михалци, Вишовград, Русаля и други села. По първоначален план дружината трябва само да пренощува в Дряновския манастир и да продължи към Габрово, за да се съедини с четата на Цанко Дюстабанов, но е обкръжена и принудена да превърне манастира във временна крепост.
Командването е разпределено между поп Харитон (духовен и символичен войвода), поручик Петър Пармаков (военен командир) и даскал Бачо Киро (подвойвода и организатор на четниците). На този фон присъствието на няколко свещеници–четници придава на епопеята силен духовен и морален заряд.
Профили на свещениците–четници
Поп Харитон Халачев (войводата)
Поп Харитон Станчев Халачев от Габрово е войводата на четата – свещеник с буен характер и боен опит, предвождал чета и в Добруджа през 1875 г. При формирането на дружината в Мусина местните дейци и апостолът Стамболов го избират за войвода, защото съчетава духовен авторитет с храброст и решителност.
В боевете при Дряновския манастир поп Харитон е в центъра на защитата, разпределя позиции, окуражава четниците и остава до края в манастира; по време на експлозия на барутен склад той губи зрението си, но не напуска бойния пост. Загива в последните дни на сражението и остава в историята като символ на свещеник, превърнал манастира в крепост.
Поп Балчо Колев от Вишовград
Поп Балчо Колев (1836–1876) е свещеник, бивш даскал и председател на революционния комитет във Вишовград, който води група свои съселяни към четата на поп Харитон. В описанията на епопеята е представен като „един от най-смелите ръководители на четниците“ и загива в сраженията при манастира.
Днес във Вишовград площад и улица носят името му, а местните културни институции пазят спомена за него като за свещеник, който оставя енорията си, за да се включи в въстанието.
Поп Гавраил от Горни Турчета (Бяла черква)
Поп Гавраил е свещеник от село Горни Турчета (днес част от Бяла черква), брат на учителя и революционер Бачо Киро. В литературни и публицистични текстове той е един от четиримата свещеници в четата при манастира и е описван като човек, който в хода на боевете ослепява, но „проглежда“ духовно за свободата, в духа на образа, създаден от Змей Горянин.
Историческите разкази за Дряновската епопея го поставят до поп Харитон, когато двамата правят фишеци и подготвят барут в манастирска стая – сцена, завършила с трагична експлозия, ранила мнозина четници.
Поп Стефан от Михалци (поп Стефан Трифонов)
Поп Стефан Трифонов (1831–1876) е свещеник от Михалци и председател на местния революционен комитет. В неговата изба бъдещите участници в битката при Дряновския манастир от селото Михалци полагат клетва – сцена, описана в краеведски текстове като „клетвата на въстаниците от Дряновския манастир“.
Той е един от свещениците–четници в дружината на поп Харитон; след боевете е сред загиналите, а името му остава в местната памет като на духовник, съчетал свещеническо служение и революционна дейност.
Поп Петър от Дичин (поп Петър Драганов)
Поп Петър Драганов от Дичин е свещеник и революционер, който води група дичинци към четата при Дряновския манастир. В описанията на епопеята се споменава наред с поп Балчо, поп Гавраил и поп Стефан като един от четиримата свещеници в четата, които превръщат тази дружина в своеобразна духовна дружина–жертва.
Краеведски материали добавят, че поп Петър оцелява след боевете, известно време се укрива в Балкана, а по-късно служи като свещеник и военен духовник; в популярната памет е свързван дори с осветяването на Самарското знаме, макар това да е спорно от академична гледна точка.
Роля на духовенството в Дряновската епопея
Изследванията на Дряновската епопея подчертават, че участието на толкова много духовници – в четата и в самия манастир – превръща битката в своеобразно религиозно–национално жертвоприношение. Йеромонах Пахомий, игуменът на манастира, в кондиката си описва събитията с „поразяващ реализъм“, който показва как манастирът от дом на молитва се превръща в революционен щаб и крепост.
Свещениците–четници носят расо, но са и въоръжени, правят фишеци, стрелят от бойниците и заедно с миряните споделят съдбата на защитниците. Тази двойна роля – пастири на душите и водачи в битка – е една от причините именно Дряновската епопея да бъде възприемана като концентриран образ на преплитането между православна вяра и национална идея в Българското възраждане.
Източници:
– „Дряновската епопея“, BulgarianHistory.org – обзор на битката, състава на четата и ролята на поп Харитон и Бачо Киро.
– „Загадките на епопеята при Дряновския манастир“, в. „Дума“ – акцент върху духовенството и четиримата свещеници–четници.
– „Чета на поп Харитон и Бачо Киро“, Уикипедия и специализиран сайт „Войводи“ – състав, път и командване на четата.
– Краеведски и мемориални материали: публикации на Дряновски музей, Dryanovo.net, „Дряновската епопея – 200 срещу 11 000“, „The Dryanovo epic during the April Uprising“.