Произход и ранни години
Тома Антонов Кърджиев е български националреволюционер, учител и един от ръководителите на Русенския частен революционен комитет. Роден е през април 1850 г. в село Арбанаси, Търновско, в семейство на занаятчията Антон. Около десетгодишен се преселва с родителите си в Русчук, където е принуден едновременно да чиракува и да учи.
Будният и любознателен младеж се включва в обществено-културния живот на града чрез Русенското читалище „Зора“, основано през 1866 г. Читалищната среда и контактите с местните дейци го насочват към националноосвободителното движение и революционната идея.
Революционна дейност и Русенският комитет
На 10 декември 1871 г. Тома Кърджиев, заедно с Никола Обретенов и Ради Иванов, е сред учредителите на Русенския частен революционен комитет – една от ключовите структури на Вътрешната революционна организация в Северна България. През следващите около пет години, под различни псевдоними, той участва във всички основни инициативи на комитета – събиране на средства, разпространение на писма и устави, подготовка на въстание.
По решение на комитета през 1873 г. Кърджиев постъпва като учител в село Червена вода (Русенско), с цел да организира и там комитет и да започне подготовка на селата за бъдещо въстание. В училището се проявява като добър преподавател, бързо печели уважението на местното население и паралелно с преподаването създава Червеноводския частен революционен комитет, който разширява дейността си и към околните села.
Червеноводската чета и Старозагорското въстание
След решението на БРЦК за вдигане на въстание през 1875 г. (проектът за Старозагорско въстание), Тома Кърджиев започва подготовката на Червеноводска въстаническа чета. През лятото на 1875 г. се сформира чета, в която участват доброволци от Червена вода и околните села; ушито е знаме, а в писмо до Никола Обретенов Кърджиев пише: „Аз не зная за какво друго сме се родили на света, ако не да умрем за свободата на Отечеството си.“
В навечерието на излизането на четата Тома Кърджиев е арестуван по донос на русенския митрополит Григорий. Обвинен е, „че готви бунт против султана“, и е изпратен в Старозагорския затвор, където прекарва няколко месеца под разпит и натиск.
Подготовка на Априлското въстание и участие във войните
През януари 1876 г. Тома Кърджиев е освободен и се завръща в Русе. Въпреки преживените изтезания той отново се включва активно в дейността на Русенския комитет. Участва в подготовката на Априлското въстание, като се грижи за прехвърлянето на оръжие от Румъния към Русе, Търново, Шумен, Ямбол и други райони, организира изпращането на куриери и апостоли към съответните революционни окръзи.
Застрашен от нов арест, е принуден да се изтегли в Гюргево, откъдето продължава да работи за въстанието. Плановете му да подготви добре въоръжена чета в Русенско не се реализират поради липса на средства за въоръжение.
Кърджиев участва и в Сръбско-турската война (1876 г.), а по време на Руско-турската война (1877–1878 г.) служи като разузнавач към щаба на 13-и корпус на генерал-лейтенант Александър Дондуков-Корсаков. Преоблечен в турски дрехи и владеещ отлично турски език, той преминава фронтовата линия и събира сведения за числеността и разположението на османските войски.
След Освобождението и Бунтът на русофилите
След Освобождението Тома Кърджиев се установява в Русе и продължава участието си в обществения живот. Придържа се към русофилските политически настроения и се противопоставя на политиката на княз Александър Батенберг и правителството на Стефан Стамболов.
През февруари 1887 г. става един от ръководителите на т.нар. Бунт на русофилите в Русе – опит за въоръжено въстание срещу режима, подкрепян от част от офицерството и местни дейци. След потушаването на бунта е арестуван, съден и осъден на смърт. Разстрелян е на 6 март 1887 г. (по други сведения – 22 февруари) край Русе, заедно с други участници в заговора.
Памет
Днес Тома Кърджиев е признат за една от ключовите фигури на революционното движение в Русенско през 70-те години на XIX век. В Русе къщата му е превърната в къща-музей „Тома Кърджиев“ – етнографска сбирка към Историческия музей, открита през 1984 г. с експозиция, посветена на Бунта на русофилите.
Училища и читалища в Русе и Червена вода носят неговото име, а историята на Червеноводската чета и Русенския комитет го поставят в пантеона на българските националреволюционери от Възраждането.
Източници:
– „Тома Кърджиев“, Уикипедия.
– „Червеноводска въстаническа чета“, Уикипедия и BulgarianHistory.org.
– Биографични материали за Тома Кърджиев и историята на Русенския частен революционен комитет.
– „Къща-музей „Тома Кърджиев“ – Русе“, Уикипедия и туристически описания.
Къща „Тома Кърджиев“ Русе
източник на изображенита ranica.eu. Връзка към оригиналната страница – линк
Къща музей „Тома Кърджиев“ е музейна етнографска сбирка към Историческия музей в град Русе, разкрита в дома на българския учител и революционер Тома Кърджиев, един от ръководителите на Бунта на русофилите през 1887 г.
––––––––––
източник на изображението – mrazekoff.blog.bg, връзка към страницата – линк