Участници в Охридското съзаклятие‎

Охридското съзаклятие е едно от ранните, неосъществени, но много показателни български революционни начинания в Македония след Освобождението – заговор на охридските българи, планиран за 1880–1881 г., с идеята при война между Гърция и Османската империя да се вдигне въстание и да се постигне автономия или присъединяване към България.

Исторически контекст

След Берлинския конгрес (1878 г.) Македония остава в границите на Османската империя, въпреки участието на местните българи в борбата за освобождение. В началото на 80-те години на XIX век на Балканите се засилва напрежение между Гърция и Османската империя; говори се за възможна война, която може да разклати статуквото.

В тази обстановка група видни българи от Охрид и околните села, начело с митрополит Натанаил Охридски, започват подготовка за въоръжено въстание, което да избухне едновременно с гръцко–турския конфликт. Планът е, при започване на война, да се вдигнат български села и градове в Охридско, да се осуети евентуално гръцко настъпление и да се постави въпросът за българското население в Македония пред Великите сили.

Замисъл и подготовка на съзаклятието

Организацията възниква около фигурата на Натанаил Охридски – митрополит, бивш руски доброволец, близък до руските и българските кръгове, който е в постоянен контакт с българската Екзархия и политически дейци в Княжество България. Около него се групират влиятелни членове на българската община в Охрид: д-р Константин Робев, Зафир Белев, Коста Лимончев, Христо Попов, Златан Бойкикев и др.

По свидетелства от процеса и по-късни изследвания участниците обсъждат:

  • въоръжаване на населението в Охридско;
  • създаване на тайни комитети и връзка с други райони;
  • планиране на въстание в момента, в който гръцката армия премине границата и ангажира османските сили.

Съзаклятието обаче е разкрито още в началната фаза, преди да се стигне до реални военни действия.

Разкриване и процес

През пролетта на 1881 г. османските власти получават сведения за подготовката на заговор в Охрид. Следва арест на редица членове на българската община и свързани с тях лица; организира се показен процес, който трябва да сплаши местното население и да прекъсне всякаква връзка между Охрид и българските политически центрове.

В процеса са привлечени както духовни и общински водачи, така и по-бедни представители от селата. Обвинението е, че подсъдимите, „подтиквани от митрополит Натанаил“, са подготвяли и подстрекавали населението към въстание и разчитали на подкрепа от България и Русия.

Съдът постановява тежки присъди: четирима от обвиняемите са осъдени на доживотно заточение в крепост, а други – на по-леки наказания или са оправдани. Самият Натанаил остава извън обсега на османската юрисдикция, тъй като в този момент се намира извън Охрид.

Основни участници

Натанаил Охридски

Натанаил Охридски (Найл Стоянов Бойкикев) е митрополит на Охрид, български духовник и виден обществен деец, участник в Руско-турската война и един от най-активните защитници на българската кауза в Македония. Като духовен и морален авторитет той е фактически ръководител и вдъхновител на Охридското съзаклятие, макар да не попада сред осъдените.

Д-р Константин Робев

Д-р Константин Робев е лекар, член на богатия и влиятелен род Робеви от Охрид, с голям авторитет сред местните българи. Той е сред организаторите и основни участници в съзаклятието, като използва авторитета и контактите си, за да сплотява българската община и да търси подкрепа отвън.

Зафир Белев

Зафир Белев е виден член на българската община в Охрид и активен съзаклятник. В процеса за Охридското съзаклятие е сред четиримата, осъдени най-тежко – на доживотно заточение в крепост, поради ролята му в организирането на местното население и връзките с Натанаил и други дейци.

Златан Бойкикев

Златан Бойкикев е брат на митрополит Натанаил и също член на охридската българска община. Обвинен е, че е участвал в подготовката и че е поддържал връзка между митрополита и съзаклятниците; осъден е на доживотно заточение.

Коста Лимончев

Коста Лимончев е един от по-видните граждани на Охрид, член на българската община и активен съзаклятник. В процеса е посочен като един от централните обвиняеми и, подобно на Белев и Бойкикев, е осъден на доживотно заточение за участие в подготовката на въстание.

Христо Попов

Христо Попов (понякога изписван Христо Попов от Охрид) е член на местната българска община, участвал в съзаклятието и осъден заедно с Белев, Бойкикев и Лимончев на доживотно заточение. В документите е представен като човек, участвал в разпространяването на идеи за въстание и в поддържането на връзки с външни дейци.

Христо Боюкли

Христо Боюкли (Боюклиев) е родом от село Сливово, близо до Охрид. Обвинен е в участие в съзаклятието, но в крайна сметка е оправдан и освобождаван.

Яне Атанасов

Яне Атанасов е от Охрид и е привлечен като обвиняем в процеса. Според описанията е от по-низшите прослойки на обществото; съдът не открива достатъчно доказателства за активна роля и той е оправдан.

Атанас Блажев

Атанас Блажев е от село Велмей (Охридско), също включен в списъка на обвиняемите. В крайна сметка е оправдан, но участието му в процеса го поставя сред хората, отбелязани от османските власти като опасни и свързани с българското национално движение.

Значение и последици

Макар да не довежда до реално въстание, Охридското съзаклятие има няколко важни последствия:

  • Османската власт демонстрира, че следи внимателно българските настроения в Македония и е готова да действа превантивно.
  • Вътре в българската общност съзаклятието укрепва авторитета на личности като Натанаил Охридски и д-р Константин Робев, а осъдените Зафир Белев, Златан Бойкикев, Коста Лимончев и Христо Попов се превръщат в символи на жертва за националната кауза.
  • По-късните дейци на ВМОРО и революционното движение в Македония гледат на това съзаклятие като на ранна, макар и неуспешна, проява на организирана съпротива – един от предвестниците на по-системното движение от края на XIX век.

Източници:
– „Охридско съзаклятие“, Уикипедия – факти за замисъла, процеса и осъдените.
– Категория „Участници в Охридското съзаклятие“ – списък и връзки към отделните личности.
– „Провалът на Охридското съзаклятие“, в. „Животът днес“ – популярен очерк за хода на разследването и процеса.
– Краеведски и мемориални материали за Натанаил Охридски, д-р Константин Робев, Зафир Белев, Златан Бойкикев и Коста Лимончев.