Бележит участник в националноосвободителното движение, аптекар, лекар и търговец.
Васил Петлешков е роден на 1 януари 1845 г. в Брацигово. Баща му Найден Велчев починал, когато Васил бил дете на 4 – 5 години. Майка му Екатерина се омъжила повторно за дългогодишния кмет на Брацигово Ангел Петлешков, чието име Васил приел.
Момчето завършило успешно местното взаимно училище. Когато през 1861 г. в Брацигово било открито класното училище, макар и минало вече 15 години, то отново седнало на училищния чин. Мечтаело да продължи в по-високо училище, но баща му имал голяма нужда от помощ в търговията си и разчитал на него. Когато навършил 20 години, Васил започнал да търгува самостоятелно с дървен материал, бакалски стоки, лекарства и пр.
През декември 1872 г. основал читалище „Напредък“ и му подарил всичките книги, списания и вестници, които притежавал.
Освен с търговия и аптекарство Васил Петлешков се занимавал и с медицина. Помогнал на мнозина да възстановят здравето си, той се прочул в Брацигово и намирал топъл прием в редица български домове. Постепенно дюкянът му се превърнал в таен клуб на революционно настроената патриотична младеж, на която станал признат водач.
Политическата криза в Турция през 1875 – 1876 г. съвпаднала с революционния подем през 70-те години на XIX в., обхванал всички слоеве на българския народ. След като научил, че апостоли на свободата кръстосват България, Петлешков побързал да се свърже с тях. Срещнал се с Волов и Бенковски, решили незабавно да бъде основан таен революционен комитет в Брацигово.
Комитетът веднага се заел с трескава работа по подготовката на въстанието. Определени били главните ръководители на бунта – Васил Петлешков, Никола Боянов и Ангел Арнаудов, стотниците, десетниците и другите длъжности. Възложил бързо да се набавя оръжие, боеприпаси, да се леят куршуми и да се направят няколко дървени, черешови топове. Революционният подем постепенно обхванал цялото градче.
Петлешков непрекъснато поддържал връзка с окръжния център в Панагюрище. Там той се срещнал с Бенковски и другите ръководители и получавал указания за съвместни действия. Участвал в Оборищенското събрание.
Обявяването на въстанието заварило Петлешков в Панагюрище като член на Военната комисия. Развълнуван и просълзен, че великият ден дошъл, той се простил с другарите си, метнал се бързо на коня си и препуснал към Брацигово.
Следобед на 21 април той се явил за голяма радост на другарите си. Веднага наредил всички да се облекат във въстанически униформи и да се явят на пазарището. Облечен във въстаническата униформа, въоръжен с пушка и револвер, той бързо се появил на уреченото място. Цяло Брацигово се било струпало там. Той пъргаво скокнал на едно високо място, огледал напрегнато множеството, дал няколко изстрела с револвера си във въздуха, произнесъл тържествена реч и обявил въстанието в Брацигово. Наредил всички да се въоръжат бързо. След това поставил стражи на по-уязвимите места в градеца. Изпратил по куриери екземпляри от възванието до революционните комитети от другите села, като ги канел да вдигнат и те знамето на бунта и да изпратят мирното население в Брацигово.
На 30 април башибозукът пристигнал и заобиколил отвсякъде градчето. Започнали престрелки между въстаниците и обсадителите, но брациговци не позволили на врага да се доближи до самото селище. Неприятелят непрекъснато се увеличавал. Петлешков се обезпокоил и изпратил куриер до войводата Бенковски за помощ. Но той не успял да се срещне с водача на въстанието и надеждата за помощ угаснала. Брациговци трябвало сами да посрещнат съдбата си.
Към 3 май 1876 г. въстанието в почти целия IV революционен окръг било потушено. Само храбрите брациговци продължавали да се сражават и устояват на напора на враговете. Те вече узнали, че останали сами, и въпреки това продължавали упоритата съпротива и не допускали обсадителите на разстояние по-малко от един хвърлей на точните им шишанета.
На 5 май 1876 г. около Брацигово се разположила редовна турска войска под командата на генерал Хасан паша, победителя на въстаниците от Еледжишкия укрепен въстанически пункт. Местните консервативно настроени, а и изплашени чорбаджии обмисляли капитулация. Започнали агитация сред не по-малко изплашеното, не без основание, население и успели да го разколебаят в продължаване на съпротивата.
Делегация от брациговските първенци от възрастните чорбаджии се явила в лагера на пашата и му заявила, че брациговци са готови да се подчинят и предадат. Пашата се съгласил, но при условие всички да сложат оръжието си на определено място и да предадат въстаническите главатари.
Петлешков се предал на турците, но погълнал отрова, за да спести мъките си и да не би да пророни предателски слова. Отровата обаче действала твърде бавно. Хасан паша започнал да го разпитва за другите ръководители и участници във въстанието, но той мълчал. Тогава враговете го поставили между два запалени огъня и го заплашвали, че ще го изгорят жив. Той отговарял само: „Сам съм, други няма!“.
Полуобгорен от пламъците, изпитващ силни болки, изтерзан морално, но съзнаващ, че никого не е предал, го качили на една талига, за да го откарат в Пазарджик и оттам – в Пловдив на съд. По пътя отровата го спасила от мъченията.
Петлешков загинал на 8 май 1876 г.
източник: heritagebg.net, връзка към цялата статия – линк
източник на изображението – www.omnia.ie
източник на изображението -commons.wikimedia.org
източник на изображението – bg.wikipedia.org
Къща-музей „Петлешкова къща“ – Брацигово
Това е родната къща на Васил Ангелов Петлешков. Построена през XVIIIв от родителите на родния му баща Найден Велчев и реставрирана през 1976г. В този дом на 14.01.1845г е роден Васил Петлешков в семейството на Екатерина и Найден Велчеви.
източник: opoznai.bg, връзка към цялата статия – линк
източник на изображението – rumst.blog.bg, връзка към цялата статия – линк
източник на изображението – rumst.blog.bg, връзка към цялата статия – линк
източник на изображението – tourism-hotels-bulgaria.com, връзка към цялата статия – линк
В центъра на Брацигово можете да попаднете на един бунар. Прави впечатление отдалеч, защото стои точно по средата на малък площад. Не е случайност.
Това е била местността „Синджирли бунар”, мястото, на което Васил Петлешков прочита препис на „Кървавото писмо” и обявява присъединяването на града към Априлското въстание. Случило се е на 21-и април 1876г.
източник на изображението – rumst.blog.bg, връзка към цялата статия – линк
източник на изображението – rumst.blog.bg, връзка към цялата статия – линк