Материал от 18.08.2014, източник: 24chasa.bg.
Директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров пожела да „разясни“ на македонските историци значението на понятията „Македония“, „македонци“ и „македонизъм“ в писмо до медиите.
Писмото е своеобразно продължение на словесната схватка между Димитров и македонската преса, като този път в спора е намесена и Сърбия.
ПО ПОВОД СПЕКУЛАЦИИТЕ НА СКОПИЕ С ИМЕНАТА „МАКЕДОНИЯ” И „МАКЕДОНЦИ”. Едни от фундаменталните спекулации на македонската доктрина се вършат с имената Македония и македонци.
Първо: От VІІ в. пр. н. е. до 148 г. пр. н. е. Македония е име на антична държава с територия разположена изцяло на територията на днешна Северна Гърция. Светoвната наука смята с почти пълно единодушие, че македонците са едно от гръцките племена.
Второ: В римската епоха римляните създават три области с името Македония. Населението им често се нарича македонци, макар че е от различен етнически произход. Официален език очевидно е гръцкият език.
Трето: При варварските нашествия ІV – VІІ век имената „Македония” и „македонци” изчезват от настоящето си място. Името Македония се появява в Тракия. Когато България установява граница в началото на ІХ век с Византия, за област тема „Македония” се свива в територията на Източна Тракия.
Четвърто: В османския период западноевропейските хуманисти „връщат” името Македония на античното му място. Чужди дипломати, църковни служители, пътешественици и учени пишат, че основното славянско население в тази земя е българско.
Пето: Македонските „историчари” са прави, че не Коминтерна и Тито измислят „македонизма” като държавна доктрина. Македонизмът е рожба на сръбската политическа мисъл, и по-точно на сръбският политик Стоян Новакович.
В прочутото си изложение от 1889 г. Новакович пише: „Всички усилия да направим от българите в Македония директно сърби пропаднаха … Тогава да опитаме да ги откъснем от българската общност като ги обявим за друг народ …Така ще ги асимилираме по лесно в бъдеще …”. Коминтернът и Тито възраждат идеята в 1934 г., а в 1944 и я реализират.
Божидар Димитров – Директор на НИМ
Източник
24chasa.bg — оригиналната публикация е посочена в архивния материал.
Бележка
Текстът е архивен материал и предава изразените в оригиналната публикация позиции и оценки на проф. Божидар Димитров.