Глава Първа
След като се видя и разбрахме, че народът ни мил не ще може да осъществи по мирен начин своето право на свобода, бе взето решение това негово право да бъде поискано и придобито чрез оръжие. Именно с цел да извоюват спасението и независимоста на живеещия в областите България, Тракия и Македония български народ създадени и организирани бяха въстанически чети из средата на самоотвержената, храбра и проникната от будно чувство на патриотизъм българска младеж. А за доброто отправление и преуспяването на нашето свещено начинение всички ние при пълно единодушие взехме нужните решения по въпросите , обхванати по-долу, като се съобразихме и с необходимостта да се образува едно привременно правителство, което да се грижи за доброто управление на народните работи, за създаване и организиране на комитетите и за привеждането в изпълнение на взетите решения – както на тези по отношение на четите, така и на тези, които се отнасят за другите народни работи.
§1. Привременното правителство ще се състои от един председател, един секретар, един касиер и дванадесет членове.
§2. Означените по-горе лица ще бъдат избирани и назначавани по вишегласие.
§3. Уреждането и решаването на работите, които се отнасят до управлението, законите и съдебните въпроси, се възлагат и поверяват на Привременното правителство; а членовете на това правителство ще се избират и назначават измежду лицата, имащи достатъчно опит и знания, които се отличават със способностите си, известни са със своята честност и са способни да управляват народните работи.
§4. Привременното правителство ще представлява народи навред, където стане нужда; а също така то е упълномощено и е длъжно да поддържа връзки с други места и народи, да сключва договори от полза за народа и да изяснява причините и целта на въстанието. С една дума, споменатото правителство Ще бъде вожд на българския народ и негов упълномощен представител.
§5. Всички мероприятия и обнародвания ще се извършат oт името на Привременното правителство. Ще се считат за недействителни всякакъв вид работи, които не са утвърдени от правителството.
§6. Всяка една разпоредба, изпълнявана от страна на Привременното правителство, ще носи подписа на председателя, секретаря и касиера и печата на правителството.
§7. Личноста на членовете на правителството е неприкосновена. Ако някой от тях се провини при изпълнението па служебните си задължения, той ще бъде съден пак от правителството и ще бъде наказан съобразно с извършеното престъпление и според вината му.
§8. Народната каса ще бъде под управлението на Привременното правителство, което има назначението и задължението да пази имуществото на народа.
§9. Докато намерят едно свободно и запазено място, членовете на Привременното правителство ще вървят навсякъде заедно с четите и всеки ще изпълнява възложените му работи според силите и способностите си; а щом бъде завзето и укрепено такова място, ще се пристъпи към пълното изпълнение и уреждане на тези работи.
§10. Ако някой от членовете на Привременното правителство, включително председателя, злоупотреби със служебните си задължения, след като случая бъде всестранно проверен, виновното лице ще бъде отстранявано от длъжноста му и порицавано.
§11. Ако някой от членовете извърши злоупотребление с народни средства или открадне нещо, същият, след като бъде осъден публично, ще се наказва със смъртно наказание.
§12. Както се казва в §8, Привременното правителство е натоварено със задължението да пази държавното имущество. Затова и народът от своя страна ще проверява сметката за всеки отделен случай.
§13. Пред вид, че Привременното правителство е създадено в служба на народните интереси, допуска се при появата после на по-образовани и способни хора те да бъдат одобрени и назначени на мястото на старите членове.
Глава Втора
Относно поведението и служебните задължения на войводите на четите
§1, Войводите на четите се избират и назначават от, Привременното правителство и те трябва да са лица храбри и самоотвержени, познаващи службата на войводата. Те трябва не само да познават разположението на мястото, където ще бъдат изпратени от старшите им войводи, но и да проявят способност и умение да управляват четите, които ще им бъдат поверени, едва след като тяхното назначение ще бъде утвърждавано от Привременното правителство.
§2. Понеже изпълнителната власт принадлежи на войводите, те са длъжни да влагат всичките си сили и старания при привеждане в изпълнение всяко решение на Привременното правителство.
§3. Бойците са подчинени лично на войводите, които се грижат за тяхното обучение и ръководство.
§4. Войводите, на които е поверено ръководството на четите, са овластени също да разглеждат и решават възможните разни спорове между подчинените им. В случаите, когато се установи виновност и престъпление и за отговорноста следва да издадат присъда и решение, осъдените на смърт се задържат най-напред под стража и се прави обстоен доклад върху обстоятелствата на конкретния случай до Привременното правителство, което, след като проучи тези обстоятелства чрез специална комисия, издава своето окончателно решение.
§5. Когато се наложи да се потегли срещу врага и да бъде той нападнат, най-напред се свиква военен съвет, в състава на който се включват всички войводи, и след като се обсъди начинът, по който трябва да се извърши нападението, взема се съответното решение, което се протоколира. След като протоколът бъде подписан и утвърден от всички войводи, нападението се извършва незабавно с обединени усилия. Ако обаче всички войводи не се намират на едно място или наблизо и подобен военен съвет в голям състав няма възможност да се събере, положението се обсъжда от наличните войводи или от съвета на четата и се взема нужното решение.
§6. Във всяка чета ще има по един съвет на четата под председателството на нейния войвода. Този съвет ще се състои от един председател, един секретар и един касиер.
§7. Всяка заповед и решение, които се отнасят частно до четата, трябва да бъдат утвърдени от съвета на четата.
§8. За извършените от четата неправди и насилия нейният войвода отговаря пред Привременното правителство.
§9. Какъвто вид предмети и да се вземат в плячка от врага, войводите са длъжни да ги предадат незабавно на правителството.
§10. За всяко непозволено действие на четата нейният войвода ще бъде привличан под отговорност от страна на правителството.
§11. Повишението в клас и степен е право на войводите, които обаче предварително донасят на Привременното правителство с рапорт за всеки отделен случай и след утвърждаването му от същото се изготвят нужните книжа за привеждане в изпълнение на взетото решение.
§12. В случай, че се установи, че поражението на четата в дадено сражение е последица от небрежноста или неспособността на войводата, този войвода се наказва със смърт.
§13. Всяко нареждане, откакъвто вид и да е то, ако не е утвърдено от съвета на четата, а само от нейния войвода , е недействително.
Глава Трета
За бойците
§1. Всеки боец е длъжен да усвои военните си задължения и да ги изпълнява с преданост. Затова той е длъжен да се подчинява на заповедите и разпоредбите на утвърдените от страна на Привременното правителство войводи.
§2. Когато е поставен на пост като часовой, той не само е длъжен по безусловен начин да бъде бодър и да се намира на мястото си, но и да не се измества никъде, преди да е дошъл Друг на негово място. В противен случай провинилите се бойци Ще бъдат наказвани чрез съд със смъртно наказание.
§3. Който във време на бой напусне боя и избяга, ще бъде също наказан със смърт.
§4. Бойците са длъжни да бъдат при всички обстоятелства безупречно честни. Затова в случай, че боецът, за да си отмъсти ия някого, си позволи да нанесе побой или да оскърби или да извърши друго подобно деяние, той ще бъде наказан най-строго; а ако е обвинен в убийство, също и той се наказва със смърт.
Глава Четвърта
Общи разпоредби
§1. Понеже източникът на всяко зло са порочните деяния като измамата и пиянството, онези, които се осмелят да се отдадат на тях, се наказват със смърт.
§2. Също и виновните за шпионаж се наказват със смърт.
§3. Не само издалите поверителни работи, но и целият техен род ще бъде премахнат от лицето на земята.
Допълнителни забележки
Първа. Гореозначените наказания се прилагат спрямо всички.
Втора. Това е така по силата на гореозначените законоположения.
Този правилник е бил изготвен за четите които са се гласяли да минат през 1868г. Както знаем успява да мине в България само четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.Документът е познат в няколко варианта. Първият е чернова с почерка на Иван Попхристов(НБКМ – БИА, II В 559 а); вторият е белова (редакпирана белова), озаглавен “Закон“ .
За окончателен текст приемаме достигналия до нас в mурски превод, извършен за нуждите на османските следствени власти но намерения у заловен четник български оригииал. Настоящата публикация е по книгата на Зина Маркова „Четата от 1868 година” София 1990г.издание на БАН.