Върховното народно Българско тайно гражданско началство, което се състои, за тая година, от седем лица: от председателя, подпредседателя и от пет върховни съветника, в събранието си, подир едно дълго и зряло размишление решава и издава следният закон:
1.Всяка една от Народните горски чети се предвожда и управлява от един предводител под името Войвода и от един знаменосец(байрактар), който ще бъде под заповедта на Войводата.
2. Войводите ще се делят на три степени, т. е. те ще бъдат първостепенни, второстепенни и третостепенни; тъй също и знаменосците им.
3. Първостепенните и второстепенните Войводи ще се назначават от Върховното Народно Началство; а третостепенните, както и знаменосците ще се назначават от Главния войвода, под управлението на когото ще са подложени всичките чети, които ще се отправят през 1867 в Стара Планина и другаде до дето борави неговата власт.
4. Всеки първостепен и второстепен Войвода е длъжен да събере и състави своята дружина, като направи един редовен списък:
Първо – на месторождението им, на възраста им, на истинското им име и презиме, женени ли са или не и на всичките телесни черти на личноста им.
Второ – да ги прегледа и придири добре: какви книжа и записки имат отгоре си и по колко пари.
Трето – да ги съблече и прегледа, има ли болни между тях от световни (срамни) болести, които тутакси ще изключва и да не би някой си обрязан(сюнетлия) мухамеданец да се е вмъкнал помежду им.
Това ще се изпълнява от Войводите не само тука но и навсякъде, когато се съставят четите.
5. Всеки Войвода е длъжен да закълне дружината си, като им предложи следните свети обязаности:
Който има желание да постъпи доброволно в народните горски чети трябва да се с клетва откаже:
1-во от пиянство;
2-ро от лъжа;
3-то от кражба между дружината;
4-то от курварство;
5-то Трябва да бъде във всичко послушен на Войводата и на знаменосеца си;
6-то Да не причинява никакво несъгласие чрез раздорни клюки и клевети между дружината.
7-мо Да не може по никакъв начин да се отдели от четата докато не ги разпусне Войводата.
8-мо Да се задоволи с оная заплата, която ще намери за добре да му даде Войводата.
Който приеме всичките тия условия и се обвърже с прописаната в този закон клетва за пълното им спазване, само той може да бъде приет в народните чети; иначе никой никак не ще се приема. Ако ли някой си приеме с клетва тия обвязаности и се съпричисли в народните горски чети, а после пристъпи една само от тия свети обвязаности, в такъв случай Войводата ведно със знаменосеца имат пълната власт да го накажат тутакси със смърт, като го разобличат и докажат пред всичката дружина. Ако ли той, подир престъплението си, успее да отбягни ненаказан от Войводата и от знаменосеца си, тогава Войводата чрез средствата с които разполага, длъжен е да съобщи тутакси на другите чети, които са длъжни да употребят общо всичките възможни средства за да го накажат със смърт. Ако ли и от всички тях отбягни ненаказан, тогава остава тая грижа на Върховното Народно Началство да изпълни светата си длъжност, където и да избяга той.
6. Ни един инородец и иноверец не ще се приема, по никакъв начин в народните Български горски чети за тая година.
7. Първостепенните Войводи имат власт и право да съставят нови чети в горите и да им назначава Войводи третостепенен чин, като ги подложат под прописаната клетва и под настоящият закон.
8. Всичките войводи са длъжни да следват направленията и наставленията, които ще им дава Главният Войвода, под чието главно управление всички тия ще бъдат.
9. Върховното Народно Началство ще въоръжи всичките тукашни чети и ще им набави всичките нужни потребности за похода им; както ще им улесни хода и минаването за в Стара-Планина и обратно; при това ще се старае и грижи за тяхното безопасно зимуване; същото и за новосъставените от там чети.
10. Която друга чета Българи би се появила в Стара-Планина и другаде по България, ако тя не покаже знака и лозинката, която Ще раздаде и нареди на народните горски чети Върховното Народно Началство и Главния Войвода, ако тази друга чета не покаже тия, и ако като и се предложи, по мирен начин, да приеме да се подложи под настоящия закон – не приеме, всяка от народните чети е длъжна да я удари и разбие. Ако ли не сполучат да я разбият длъжни са да известяват верните български жители да я и те преследват, като една ненародна и разбойническа чета. А турските чети вобще трябва да се удрят и разбиват до истребление.
11. Войводите имат пълна власт да наказват със смърт всяко предателско престъпление, било сторено от дружината на горските народни чети, било вобще от който и да е друг българин.
12. Главният Войвода е длъжен да поддържа непрекъснати преписки с Върховното Народно Началство и да дава отчет за всичките си движения и дела в похода си, както и във време на потреби и нужди да изпровожда незабавно нарочно човеци, чрез средствата които той по особните наставления разполага.
13. В случай на смърт(не дай Боже) на Главния Войвода, второстепенния първи Войвода ще постъпи на неговото място и ще следва същият ход на делата, които е следвал той. На мястото на второстепенния Войвода ще постъпи знаменосеца на бившия Главен Войвода; а знаменосеца на второстепенния Войвода ще бъде знаменосец на Главния Войвода. Ако се случи смърт на второстепенния Войвода, тогава Главният Войвода ще постави на негово място своя знаменосец, а знаменосеца на второстепенния Войвода ще постави при себе си за знаменосец; на негово място ще нареди най-достойният момък измежду дружината. Ако ли се случи смърт на третостепенен Войвода, като първостепенният и второстепенният Войводи имат власт да ги съставят и назначават, така и в такъв случай ще имат същата власт. Но в такъв случай прописаната клетва трябва да се подновява.
14. Никой Войвода не може да се върне назад докато не се срещне с Главният Войвода и докато не се споразумеят с него за обратно минаване.
15. Всичките Войводи са длъжни на пръв позив на Главния Войвода да се притичат незабавно в онази точка където той гй призове. Ако някой не се подчини на този позив и не отиде тутакси там, такъв ще се счита за народен предател и ще се наказва със смърт.
Смъртна клетва
Обряда на смъртната клетва, с която ще се кълнат постъпващите в народните горски чети момци, е следният: Ще поставя един стол или друго високо нещо, според мястото и орем ето, към изток слънце пред което ще се изправи бъдещият да се кълне, гледащ към изток; на стола ще се полага от дясна страна кръст, а от лява святое Благовествувание(евангелие), от дясна и от лява страна на кълнящият се ще стоят двама Войводи или двама знаменосци или двама избрани момци от дружината с голи ножове сключени над главата му, дясната му ръка ще бъде положена на кръста, а лявата на светото Благовесвувание; а едно трето лице, стоящо пред него, ще чете всегласно клетвата и кълнящият се ще я изговаря дума по дума:
Заклевам се днес пред Бога на честният кръст н светото Благовествувание че ще удържа всичките свети обвязаности които ми се съобщиха и четоха в закона. Светлото слънце нека ми бъде свидетел, а храбрите юнаци с острите си ножове да бъдат мои казнители в моето престъпление.
Като се изпълни тоз обряд, заклеващият се ще се прекръсти три пъти и ще целуне честният кръст и светото Благовествувание, а свидетелите на клетвата му ще го поздравят братски и ще го приемат в народните горски чети.
16. Ако някой си от дружината вдигне ръка против Войводата или против знаменосеца или против който и да е от четата, всички заедно са длъжни да го накажат тутакси със смърт.
Букурещ, 1 януари 1867г.
източник: „Устав на Българският Революционен Централен Комитет“, Съставител: Атанас Илиев
Издателство: СамИздат, 2007 год.