Произнесена от Старозагорския митрополит Методий на 15 септември 1902 г.
Издадена в Стара Загора от Дружествена акционерна печатница „Светлина“, 1902 г.
Дигитализирано от Регионална библиотека „Захарий Княжески“ – Стара Загора
„Този ден, който Господ е сторил, нека се радваме и веселим в него.“
Днешното тържество има велико значение за нашия народ.
Има събития в живота на народите — като моменти от световно значение — които не могат да се обяснят с обичайното положение, че са резултат от известни обстоятелства, създадени от личната дейност на гении или хора. Поради това подобните събития, поради своето световно значение, се определят с понятието „днес“ — тоест „винаги“ — и иначе не могат да се обяснят, освен с вярата, че са от Бога, резултат на Божия промисъл.
Този Храм-Паметник, издигнат на тези исторически скали, заедно с духовната семинария при него; това тържествено освещаване, в присъствието на личния представител на Всеруския Император — Негово Императорско Височество Великия Княз Николай Николаевич — и на представителите на висшите военни и граждански власти на Могъщественна и Велика Русия, е събитие от световно, вековечно значение — не само за нашия български народ, но и за Православието, за Южното православно славянство.
Онези герои и безстрашни пълководци, които през 1877 г., когато българският народ беше в смъртна агония, бяха изпратени от Царя-Освободител като ангели-застъпници на Света Русия да рекат на българския народ „Радвай се!“ — днес същите тези герои-пълководци, начело с личния представител на Великия Цар, Всеруския Император, с присъствието си при освещението на този храм, представляват, че са изпратени като Ангели-Благовестители от Света Русия да рекат на българския народ: „Не бой се; няма да те оставя.“
Този Храм-Паметник — израз на висшата християнска любов — е залог, че съдбата на малка и слаба България се свързва на вечни времена със съдбата на велика и най-могъща в света държава — Русия. Ето затова това събитие е от вековечно значение за съдбата на нашия народ, както и за Православието.
Условията на залога
Обаче този залог — гаранцията за бъдещото величие на България и за достигането идеалите на нашия народ — е обвързан с известни условия. В изпълнението на тези условия се заключава гаранцията за бъдещото величие на България и благоденствието на българския народ.
И кои са тези условия? Самият Храм-Паметник, построената при него духовна семинария и великата камбанария — с подарените от днешния Царстващ Всеруски Император велики камбани — непрекъснато и гласовито ги огласяват за всеуслишание.
И какво ни говори Храмът?
„Българи — казва този Храм — Русия с неизказани жертви освободи България не защото беше славянска, а защото беше православна. Русия се застъпва, помага и освобождава и неславянски, но православни народи — като гърци и румънци например. Вие, Българи, иначе не можете да оправдаете жертвите, които е направила за вас Русия, нито ще заслужите нови жертви, освен с вашия напредък в духа на Православната вяра. Вие не можете да угодите на Русия, тоест да бъдете русофили, ако не сте ревнители за напредъка на прадедовата ви вяра — Православието.
Русия не освободи православна България, за да отворите вие широко вратите на вашето отечество за всички пропаганди на света, за всички разрушителни, анархистически елементи и секти, които под лъжливата маска на толерантността да подкопават основите, върху които се е крепило, възкръснало и се крепи вашето отечество — да подкопават основите на вярата-морала, на националното чувство-патриотизма и на народните традиции и идеали.“
„Ако вие така постъпвате — казва този Храм — моето присъствие ви осъжда и ви казва: Българи, не се надявайте на Русия, защото Света Русия познава само православна България. Тя обича да жертва само за православните българи, а не за българи мохамедани, иноверци, сектанти и безбожници.“
„Покажете в името на това тържество, в името на вашите гости, какво сте пожертвали за Църквата, за благолепието на храмовете, защото с това можете най-добре да ни угодите. Вашият Княз избра „благата участ“. Ръководете се от примера на вашия достоен Господар и Царстващ Княз, следвайте по неговите стъпи, защото той с ценния подарък — иконата на Свети Благоверни Цар Борис — успя да плени нашите сърца.“
„Чрез мене — казва Храмът — Майка Русия ти говори, Български народе: „Няма да те оставя“ — но ако ти не оставиш религиозната ревност на твоите предци. В деня, когато ти охладнееш в религиозното си чувство, знай и помни добре, че ще охладнее към тебе Света Русия!“
Гласът на камбаните
Когато великите камбани зазвънят и огласят Розовата долина — слушайте: това е гласът на Руския цар, гласът на руския народ, на Света Русия. Слушайте какво ви говори този глас:
„Българи, слушайте — едно искаме от вас: пълнете църквите. Едно искаме от вас: вашият напредък в духа на вярата; вашето стремление да търсите Царство Божие, а всичко друго, каквото ви е потребно, ще ви се придаде. Ние ви дадохме залога, че вашата съдба е свързана със съдбата на Русия — изпълнете и вие условието: дайте ни православна България, чиста от сектантство и от религиозен индиферентизъм, и бъдете уверени, че вашите идеали ще бъдат напълно осъществени.“
Това е гласът на Храма-Паметник с неговите учреждения — това са условията за изпълнение на дадения залог.
Отговорът на българския народ
В отговор на това Българският народ — народът, който за Светото име на Майка Русия е бил и е готов на всякакви жертви, дори и на проливане на кръвта си — днес, чрез Храма-Паметник, като узнава ясно и положително коя е волята на Света Русия, при това тържество, с което никой не е предполагал, че ще бъде удостоена България, пада на колене, покланя се и като туря ръката си на сърцето, открива, че думите, чути от Храма-Паметника, са съзвучни с желанията на неговото сърце. Затова той не само дава обещание, че ще изпълни тези условия като собствена потребност на духа си, но усеща, че в душата му заговори сила, която му напомня, че неговото отечество някога е послужило за разсадник на Славянското православие — и му внушава вярата, че ще бъде пак негово отечество, поне съпомощник в подвига на Света Русия за напредъка и тържеството на Православието, за установяване на Царството Божие и на земята.
Да тържестваме прочее:
„Този ден, който Господ е сторил, нека се радваме и веселим в него.“ Амин.
Бележка на автора
В горната реч се прокарват две главни мисли:
- Че този Храм-Паметник с духовната семинария при него служи като залог, че съдбата на малка България се свързва завинаги със съдбата на велика Русия.
- Че тези учреждения — Храмът-Паметник и семинарията — олицетворяват идеала на руския народ, в чието име беше освободена България с потоци кръв и с милиарди левове, тоест — напредъкът на Православието.
Тъй като беше забелязано, че в тази реч се прокарва и мисълта, че православието не стои добре в България, то от страна на висшите ни кръгове се прояви явно недоволство — защо да се правят намеци за истинското положение на страната в религиозно отношение. Непризнаването и неизповядването на слабостите си е признак на неподвижност за поправление.
Русите не са в незнание — те знаят дори по-добре от нас, че България не стои добре в религиозно отношение. Заради това речта произведе най-отрицателно впечатление на руските гости.
За потвърждение на горните мисли отбелязваме тук някои мнения, изказани в печата след освещението на храма:
В брой 342 на вестник „България“ от 19 септември, в телеграмата на граф Игнатиев до председателя на Окръжния съвет в София е казано: „Шипченският храм и семинарията олицетворяват тясната, кръвна, единоверна връзка, която трябва да съществува вовеки между Русия и България.“
В речите на Негово Превъзходителство граф Игнатиев, напечатани в брой 134 на вестник „Дневник“ от 24 септември, са прокарани следните мисли: „Шипка ще остане завинаги връзката между Русия и България“… „Постройките на Шипка запечатаха създаването на Свещена Стефанска България.“
Във вестник „Мир“, брой 1174, от 21 септември е напечатано извлечение от статията на руското духовно списание „Странник“ под заглавие „Какво е значението на Шипченската семинария“, в която, като се излага обстойно в какво печално положение се намирало православието в България, се казва:
„В такова печално състояние се намира днес в България онова същото Православие, за което преди 25 години се леха цели реки руска кръв и се загубиха безвъзвратно за небогатата Русия милиони рубли. Но, както тогава, тъй и сега, православна Русия не може да остане равнодушна зрителка на това печално състояние на Православието, което се заплашва сериозно от неговите врагове… И ето Русия, за която интересите на Православието са по-скъпи и по-високи от всичко на света, предприе цял ред кръстоносни походи в полите на Балкана, край знаменития в историята на Българското освобождение Шипченски проход, построи своя духовна семинария.
Ако разгледаме от гледна точка на непрестанните опити на Русия да спасява Православието от всевъзможните опасности, тази семинария представлява израз на същата онази грижливост за Православието, която съставлява душата и същността на тъй наречения Източен въпрос. Всички ние, Руси, до колкото ни е скъпо Православието, ще се надяваме твърдо, че тази семинария ще бъде уредена по такъв образцов начин, щото да може да служи за пример не само на България, но и на целия Балкански полуостров… Православна Русия да почне борба с неприятелите на Православието, които са се толкова умножили в роднинските нейни страни и против които последните се оказаха безсилни да се борят.“