Андон Христов Калчев (20 септември 1910 г., Жужелци, Костурско – 27 август 1948 г., Солун) е български икономист и офицер от костурски произход. През Втората световна война служи като преводач при германските коменданти в Егейска Македония и поддържа връзка с местните български дейци. След войната е съден в Гърция и разстрелян в Солун.
Произход и образование
Родното му село Жужелци (днес Спилеа) остава в гръцките предели след 1913 г. и баща му Христо, мелничар и деец на ВМРО, се преселва в България. През 1921 г. при него идва и останалото семейство и всички се установяват в Ловеч.
Андон завършва Търговската гимназия в София (1931) и учи търговски науки в Лайпциг, където се включва в македонското студентско дружество. Дипломира се през 1934 г. с труд за стопанското значение на Дунав и Черно море за България, а докторантурата си завършва през 1939 г. Във войската е редови картограф, а през 1941 г. постъпва на работа в Министерството на търговията, промишлеността и труда.
Преводач при германците (1941–1944)
След като през пролетта на 1941 г. Гърция е разгромена, Калчев е изпратен в Солун като подпоручик с назначение за преводач към германските власти. Службата му го отвежда последователно в Лагадина, във Воден (от септември 1941 г.), в Лерин (1942 г.) и, от есента на 1943 г., в Костур. Във Воден се сгодява за Мария, дъщеря на индустриалеца Антон Шупов. Често обикаля селата, изслушва местните българи и ходатайства за тях пред германците, а съдейства и за доставки на храна от България – дори за окупираната от Италия част на Костурско.
През 1943 г. италианците започват да въоръжават местни българи срещу ЕЛАС и на 5 март в Костур възниква т.нар. Македонобългарски комитет. Калчев получава учредителните документи на комитета и води разговори с италиански офицери, а на 12 март генерал Джузепе дел Джудиче обявява създаването на българска милиция. Оценките за ролята на Калчев в това дело се различават: инспекторът към гръцкото губернаторство в Солун Атанасиос Хрисохоу му отдава главна заслуга за въоръжаването, докато историкът Георги Даскалов описва отношението му като сдържано.
След излизането на Италия от войната Калчев е преводач при германския комендант в Костур и държи връзка с ръководителите на комитета. В началото на 1944 г. е повишен в поручик. Когато през май германците въоръжават две дружини на „Охрана“ във Воденско и Леринско, Даскалов не намира данни той да е взел участие. По тази причина Уикипедия смята за неточно твърдението, че е основател на организацията.
След 9 септември 1944 г.
Превратът в България го заварва във Воден. Той се свързва с местния комитет на Гръцката комунистическа партия, а на 17 септември тръгва заедно с годеницата си и отстъпващите германци към Солун и оттам към Скопие. Скоро се озовава в Битоля като свободен човек, но през декември е арестуван и на 24 декември е предаден в Лерин на гръцките власти, заедно с Георги Димчев. Следват престои в затворите в Кожани, Солун, Атина и Егина. Английската Уикипедия описва хода на събитията по различен начин – според нея Калчев се укрива в селото си до април 1945 г., после го залавят югославски партизани и го държат в Битоля преди предаването му. Данните се разминават.
Първият процес, воден заедно с италианеца Джовани Равали, започва през февруари 1946 г. и е широко отразен в гръцката преса. Обвинението е във военни престъпления, а на 19 юни присъдата е доживотен затвор с каторжен труд. Калчев я излежава на остров Корфу. През май 1948 г., в разгара на Гражданската война в Гърция, го съди втори път военен съд в Солун – процес, който Даскалов определя като пропаганден. Получава смъртна присъда, а молбата за помилване е отхвърлена. Присъдата е изпълнена в затвора „Еди куле“ (Ептапиргио) в Солун в 5:30 ч. на 27 август 1948 г., а тялото е погребано в района на затвора. Обвиненията срещу него включват подбудителство, убийства, арести и депортации на гърци, опожаряване на села и системен тероризъм.
Памет и оценки
Част от съвременниците му сред македонските българи го помнят с добро и му приписват намеса за освобождаването на българи, задържани от германците като партизани. Образът му се среща и в изкуството: за него е сложена песента „Летел е орел над Костурско“ от репертоара на ансамбъл „Гоце Делчев“, а Миломир Богданов му посвещава разказа „Професорът от Лайпциг“. На 27 август 2010 г., на стогодишнината от рождението му, до църквата „Свети Никола“ в Балчик е открита мемориална плоча в памет на неизвестния му гроб. Изследвания за него публикуват Георги Даскалов и Добрин Минчев.
Оценките са противоположни според гледната точка. В югославската и северномакедонската историография Калчев е представян като агент на българския двор и шовинист, а в гръцката – като главен организатор на „Охрана“ и отговорен за престъпления. Гръцки автори го свързват и с клането в Клисура на 5 април 1944 г. (около 300 жертви), но според Даскалов няма основание да се твърди, че е участвал.
Звания
Подпоручик (август 1941), поручик (началото на 1944).
Източници
- Уикипедия – Андон Калчев
- Уикипедия (английска) – Andon Kalchev
- Георги Даскалов – „Българите в Егейска Македония“ (1996) и „Участта на българите в Егейска Македония“ (1999) (цитирани в Уикипедия)
- Георги Даскалов – „Доблестният български офицер поручик Антон Калчев трябва да получи необходимото признание“ (външна препратка в Уикипедия)
- Миломир Богданов – „Беломорски разкази“ – „Професорът от Лайпциг“ (споменат в Уикипедия)