Атанас Стефанов Атанасов (13 септември 1891 г., Търново – 12 септември 1944 г., Луковит) е български офицер, генерал-лейтенант. Командва 5-а пехотна дунавска дивизия, Прикриващия фронт по южните граници и Четвърта армия със седалище в Плевен. Убит е три дни след Деветосептемврийския преврат, а през 1945 г. Плевенският народен съд го осъжда посмъртно.
Произход и начало на службата
Атанас е първият син на Стефан Кинов, финансов и данъчен служител и дарител от Търново, и на Кръстина, дъщеря на златарицкия свещеник и учител Иван Златарски. Брат му Иван (р. 1893 г.) тръгва по същия път: през 1905 г. двамата постъпват като кадети във Военното училище и завършват в 32-ри випуск. На 2 август 1912 г. са произведени в подпоручици, а Атанас започва като взводен командир в 18-и пехотен етърски полк.
Войните 1912–1918
В Балканската война командва рота, а после и взвод в 5-а Дунавска дивизия и взема участие във всички боеве на полка – при Бунар Хисар и при Чаталджа. Началникът му подполковник Иван Бойчев го оценява като храбър и решителен командир. Получава Орден за храброст. В Междусъюзническата война е в боевете срещу сърбите при Тумба, Черни връх, Милева планина и Острика и не е ранен. През 1914 г. е произведен в поручик.
Първата световна война го заварва адютант на бригада в Търново, но по негово настояване се връща начело на ротата си. През есента на 1915 г. се сражава при Геляне и при Кулата, където във водената атака първи влиза във вражеските окопи и използва ръчни бомби. За тези боеве е награден с Орден за храброст IV степен, 1-ви клас. След кратка служба като инструктор в Княжево се бие на Македонския фронт при Гевгели; като командир на дружина пази прохода Демир Капия, докато 5-а дивизия премине Вардар. През 1917 г. е капитан.
Служба между войните
През 20-те години Стефанов минава през рота в Търново, пограничен сектор и Военното училище, завършва Военната академия (1926) и е на стаж в Мобилизационния отдел и в Дирекцията на Въздухоплаването. Майор става през 1923 г., подполковник – през 1927 г. През следващото десетилетие командва учебна дружина, работи в Щаба на войската и в Щаба на армията, става полковник (1934) и от ноември 1935 г. е началник на Пехотната школа и редактор на списание „Съвременна пехота“. От 1 ноември 1936 г. командва 5-а пехотна дунавска дивизия.
Остава и обществено деен човек. През 1931 г. оглавява комитета за построяване на Военния клуб и основава аероклуб в Търново, а през 1935 г. е подпредседател на комитета за столетието на Велчовата завера. Дарява средства за войнишки паметници и поддържа идеята за паметници по пътя на четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, като дава по 1000 лева на четири села по маршрута им.
Прикриващ фронт и Четвърта армия
Генерал-майор е от 1 януари 1940 г. От 25 септември същата година ръководи Прикриващия фронт, а на 11 август 1941 г. приема командването на Четвърта армия в Плевен. Генерал-лейтенант става през 1943 г. Кога точно приключва командването му, източниците не са единни: според Уикипедия и Старо Търново – на 25 декември 1943 г., а според generals.dk – чак на 12 септември 1944 г.
През 1944 г. името му няколко пъти се споменава като кандидат за военен министър. Самият той отбелязва в дневника си, че не е гонел такъв пост, а регентът Богдан Филов записва, че при съставянето на кабинета на Константин Муравиев (2 септември 1944 г.) князът и Никола Михов са спрели избора си именно на него.
Септември 1944 г. и убийството
На 7 септември 1944 г. тълпа разбива Плевенския затвор и освобождава политзатворници; Стефанов и войските се намесват, затворниците са върнати и без жертви редът е възстановен. През нощта срещу 8 септември получава заповед да замине с щаба си за Дупница. Деветосептемврийският преврат го заварва във Военното министерство, а на 10 септември е вече на фронта срещу германците. Въпреки че има самолет и автомобили на разположение, не напуска страната.
На 12 септември, пътувайки от София за Плевен, е убит в Луковит без съд от партизанката Митка Гръбчева. Според Уикипедия тя по-късно твърди, че е стреляла при самоотбрана, но други комунисти, които са били там, отхвърлят това. Смъртният акт отбелязва кръвоизлив от огнестрелни рани. Опелото е на 13 септември в търновската църква „Св. Марина“. Със заповед от 13/14 септември е отстранен от служба формално поради навършена 25-годишна служба; според Уикипедия тази заповед е първата чистка на „реакционни елементи“ в армията.
С присъда № 2 от 2 април 1945 г. Плевенският народен съд (II състав) отнема имотите на починалия генерал в полза на държавата. Дъщеря му Кръстина Чолакова иска преглед на присъдата през 1993 г.; на 28 януари 1998 г. Върховният касационен съд оставя без уважение предложението на главния прокурор. Някои публикации (Delo.bg, Pan.bg) описват присъдата от 1945 г. като смъртна – данните се разминават.
Възгледи и семейство
Стефанов не е член на партия или военен съюз и не участва в преврати. Възхищава се от германската дисциплина, но критикува продажбата на остарели самолети на България; идеалът му за офицер е руският генерал Скобелев. Уикипедия го нарича преди всичко „българофил“. През 1919 г. се жени за Кръстина Стамболова от Търново, а през 1921 г. им се ражда единствената дъщеря Кръстина.
Памет
За генерала има книга от Маргарита Чолакова – „Генерал-лейтенант Атанас Стефанов (1891–1944). Личен архив“ (2001). Радио Велико Търново съобщава (3 октомври 2026 г.), че на 5 октомври 2026 г. в с. Миндя, родното място на баща му, е предвидено откриване на паметна плоча с имената му и на брат му подпоручик Иван Стефанов, дарена от внучката му Маргарита Чолакова и негов роднина по бащина линия.
Звания и награди
Подпоручик (1912), поручик (1914), капитан (1917), майор (1923), подполковник (1927), полковник (1934), генерал-майор (1940), генерал-лейтенант (1943). Носител е на ордена „За храброст“ IV степен (1-ви и 2-ри клас), „Св. Александър“, Народния орден за военна заслуга, германския „Железен кръст“ II степен и др.
Източници
- Уикипедия – Атанас Стефанов
- Старо Търново (блог) – Генерал-лейтенант Атанас Стефанов Атанасов (13.09.1891 – 12.09.1944)
- Chr.bg – Генерал Атанас Стефанов – любимецът на Борис III във всички войни
- Delo.bg – Генерал-лейтенант Атанас Стефанов пада жертва на Народния съд
- Pan.bg – Забравеният герой – генерал Атанас Стефанов, убит без съд и присъда от Митка Гръбчева
- The Generals of WWII (generals.dk) – Lieutenant-General Atanas Atanasov Stefanov
- Радио Велико Търново – Паметна плоча на двама братя, участници във войните за национално обединение, откриват в с. Миндя
- Румен Руменин – „Офицерският корпус в България 1878–1944“, т. 5 и 6, София, 1996, с. 250 (цитиран в Уикипедия)
- Маргарита Чолакова – „Генерал-лейтенант Атанас Стефанов (1891–1944). Личен архив“, Велико Търново, 2001 (цитирана в Уикипедия)
- Петър Семерджиев – „Народният съд в България 1944–1945“, Ерусалим, 1997, с. 244–245 (цитиран в Уикипедия)
- Богдан Филов – „Дневник“, София, 1990, с. 758–759 (цитиран в Уикипедия)
