Атанас Жилков

Атанас Павлов Жилков (14 октомври 1888 г., Пловдив – 1957 г.) е български кавалерийски офицер, генерал-лейтенант. През 1940 г. е сред ръководителите на българо-румънската комисия за предаването на Южна Добруджа, а във Втората световна война е офицер за връзка с германското командване в Солун и Белград. След 9 септември 1944 г. Народният съд го осъжда на доживотен затвор, но той излиза на свобода след около осем години и половина.

Начало на военната служба

Генерал-лейтенант Атанас Жилков
Източник на изображението: valka.cz, линк

Военното училище в София завършва през 1909 г. и с производството си в подпоручик (22 септември) започва в конницата – последователно в 6-и конен полк, Лейбгвардейския конен полк и 10-и конен полк. Като поручик (от 22 септември 1912 г.) участва в Балканската и Междусъюзническата война, а през Първата световна война е произведен в капитан (1916). След нея става майор (1919), а през 1924 г. – подполковник.

Служба между войните

От 1927 г. работи в Кавалерийската инспекция. На 1 юни 1930 г. поема 3-ти конен полк, а от април 1931 до юни 1934 г. командва 1-ви конен полк. След това ръководи 4-а конна бригада, през 1936 г. – 1-ва бърза дивизия, а от октомври 1936 до октомври 1941 г. е инспектор на конницата. Полковник е от 1931 г. (по Уикипедия – от 26 март, а по generals.dk – от 26 ноември), генерал-майор – от 6 май 1937 г.

Връщането на Южна Добруджа (1940)

По Крайовската спогодба от септември 1940 г. България си връща Южна Добруджа. Уикипедия посочва Жилков за съпредседател – заедно с румънския генерал Потопяну – на комисията за предаването на областта, а Информационният център на Министерството на отбраната го назовава като председател на комисията, която приема и охранява територията при навлизането на българските войски на 21 септември 1940 г. След събитията остава албум с фотографии от влизането на армията в Добруджа, свързван с неговото име.

Втората световна война

Генерал-лейтенант Атанас Жилков разговаря с контраадмирал Сава Иванов в Белград, 12 ноември 1943 г.
Източник на изображението: Lostbulgaria.com, линк

През 1941 г. оглавява секцията към Щаба на войската, която координира българските офицери за връзка при армиите на Тристранния пакт – generals.dk го води като „Chief of Communications, High Command“ за 1941–1944 г. В средата на ноември 1941 г. заминава за Солун, където с майор Любомир Митков е назначен за военна връзка при германския комендант на Солун-Егея ген.-лейт. Курт фон Кренцки и според Уикипедия поема ръководството на българската пропаганда в града. Същият източник съобщава за напрежение с председателя на тамошния български клуб Самарджиев, отстранен през февруари 1942 г. и заменен от Димитър Шанов.

През 1943 г. е определен за офицер за връзка с германското командване „Белград–Югоизток“ при ген.-лейт. Паул Бадер и остава на този пост до края на август 1944 г. На снимка от 12 ноември 1943 г. в Белград (от публикация на Lostbulgaria.com) е заедно с контраадмирал Сава Иванов. На 1 септември 1944 г. напуска Белград и се връща в България – за разлика от Първи окупационен корпус на ген.-лейт. Асен Николов, който остава в Сърбия, а част от него е пленена на 6–7 септември. На 14 септември 1944 г. е уволнен със заповед на новия министър на войната Дамян Велчев.

Народен съд и последни години

След преврата Жилков сам се предава на новите власти. Според Уикипедия обвинението иска смъртна присъда, но не доказва обвиненията за спекула и за заповед да бъдат убивани по 50 сърби за убит български войник и по 100 за убит германец – заповед, която по същия източник е издадена от Паул Бадер, а не от Жилков. Същата статия твърди, че за него се застъпват солунски евреи, спасени от депортиране, и арменци, участвали в съпротивата в Гърция, и че дори съветският представител ген.-полк. Сергей Бирюзов е на мнение, че не бива да бъде осъден на смърт. Тези твърдения не са потвърдени от друг източник.

През 1945 г. е осъден на доживотен затвор и излиза предсрочно след около 8 години и 6 месеца. Датата на смъртта се дава различно: 1957 г. по Уикипедия и 1955 г. по generals.dk. Женен е, с едно дете.

Звания

Подпоручик (1909), поручик (1912), капитан (1916), майор (1919), подполковник (1924), полковник (1931), генерал-майор (1937), генерал-лейтенант (1 януари 1942).

Източници

  • Уикипедия – Атанас Жилков
  • generals.dk – The Generals of WWII – Atanas Pavlov Zhilkov (Bulgaria)
  • Информационен център на Министерството на отбраната – „С образцова операция Българската армия навлиза в Южна Добруджа“ (Радослав Симеонов, 17.10.2020)
  • Lostbulgaria.com – снимка на ген.-лейт. Атанас Жилков със контраадмирал Сава Иванов, Белград, 12 ноември 1943 г.
  • Valka.cz – портрет на ген.-лейт. Атанас Жилков (сканиран)
  • Румен Руменин – „Офицерският корпус в България 1878–1944“, т. 1 и 2, София, 1996, с. 310 (цитиран в Уикипедия)

Допълнителна информация

Атанас Жилков — Уикипедия


С образцова операция Българската армия навлиза в Южна Добруджа — Информационен център на Министерството на отбраната


The Generals of WWII – Atanas Pavlov Zhilkov — generals.dk