Константин Лудвиг Лукаш (16 септември 1890 г., Пловдив – 15 март 1945 г., София) е български офицер, генерал-лейтенант. От 11 август 1941 до 11 май 1944 г. е началник на Щаба на войската. След 9 септември 1944 г. Народният съд го осъжда на смърт и той е разстрелян. Присъдата е отменена от Върховния съд през 1996 г.
Произход и начало на службата
Баща му Лудвиг Лукаш е чех, преселил се в България в края на XIX в. и намерил работа там; майка му Теофана Тодорова е от Пловдив. Лукаш завършва Военното училище в София през 1909 г. и получава първия си чин – подпоручик – на 22 септември, като командир на взвод в 21-ви пехотен полк. Англоезичната Уикипедия споменава полк от 22-ра пехотна дивизия. После служи в 17-и пехотен доростолски полк, в Школата за запасни офицери и във 2-ра военноинспекционна област.
Служба между войните
От 1926 г. е в 9-а пехотна дружина към Щаба на армията, а от 1928 до 1931 г. е инспектор на класовете във Военното училище. През 1931 г. става началник-щаб на 6-а пехотна дивизия, а от 20 май 1932 до 10 септември 1934 г. (по generals.dk) е главен адютант на цар Борис III. После е начело на Пехотната школа, щабът на военноинспекционна област, Школата за запасни офицери и командване на 1-ва пехотна софийска дивизия. От 1938 г. е началник на 1-ва военноинспекционна област – по generals.dk от 26 февруари 1938 до 11 август 1941 г.
Датата на производството му в генерал-майор е спорна: 3 октомври 1936 г. по българската Уикипедия и 3 октомври 1938 г. по generals.dk. Генерал-лейтенант е от 1 януари 1940 г.
Началник на Щаба на войската
През първата половина на 1941 г., преди да поеме Щаба, Лукаш е командир на Първа армия според публикатора на дневника му (в справочниците – началник на 1-ва военноинспекционна област). Тогава започва да води дневник (5 януари – 8 юни 1941 г.), в който според публикуващия го историк Живко Лефтеров изразява съмнение, че Третият райх може да спечели войната, коментира слуховете, състоянието на армията и духа на войниците.
На 11 август 1941 г. наследява Никола Хаджипетков като началник на Щаба на войската и остава на поста до 11 май 1944 г. След това е главен инспектор на войската. Със заповед от 13 септември 1944 г. е уволнен – формално „по навършване на 25-годишна служба“. Българската Уикипедия смята тази заповед (заедно със следващата от 14 септември) за първата чистка на „реакционни елементи“ в армията.
Арест, процес и смърт
Арестуван е на 21 септември 1944 г., а делото срещу него се води по наредбата за Народния съд. Данните за времето, прекарано в СССР, са различни: по българската Уикипедия се намира в Москва от септември 1944 до февруари 1945 г., където съветското военно контраразузнаване го разпитва за работата му начело на Щаба и за разузнавателна група с позивна „Боевой“, свързвана с Александър Пеев; според английската Уикипедия е изпратен там на 2 януари 1945 г. Според българската Уикипедия през февруари 1945 г. го връщат в България със становище за предаване на Народния съд, а опитите му да се спаси с помощта на брат му Любен Лукаш пропадат.
Осъден е на смърт – по българската Уикипедия от Четвърти върховен състав на Народния съд, а по generals.dk присъдата е от 28 януари 1945 г. – и е разстрелян на 15 март 1945 г. Решение № 172 на Върховния съд от 1996 г. отменя присъдата. Женен е и има две деца.
Звания и награди
Чинове: подпоручик (22.9.1909), поручик (22.9.1912), капитан (1.10.1915), майор (1.4.1919), подполковник (6.5.1923), полковник (15.5.1930), генерал-майор (1936 или 1938), генерал-лейтенант (1940).
Отличия: Военен орден „За храброст“ IV степен (2-ри клас), орден „Св. Александър“ с мечове по средата (III и IV степен) и Народен орден „За военна заслуга“.
Памет
Дневникът му от 5 януари до 8 юни 1941 г. е издаден от Живко Лефтеров в „Исторически преглед“, 81 (2025), № 4, с. 190–232, под заглавие „Въобще мирише на барут, и то силно. Пожарът приближава към нас“. Лефтеров го определя като досега непубликуван и ценен извор за настроенията и решенията през 1941 г., написан откровено.
Източници
- Уикипедия – Константин Лукаш
- Wikipedia (EN) – Konstantin Lukash
- Generals.dk – Konstantin Ludvig Lukash
- Уикипедия (англ.) – Chief of the Defence (Bulgaria)
- Живко Лефтеров – „Въобще мирише на барут, и то силно. Пожарът приближава към нас“. Дневник на ген.-лейтенант Константин Лукаш (5 януари – 8 юни 1941 година), Исторически преглед, 81 (2025), № 4; анотация на публикацията
- Румен Руменин – „Офицерският корпус в България 1878–1944“, т. 3 и 4, София, 1996, с. 188 (цитиран в Уикипедия)
- Стефан Недев – „Командването на българската войска през войните за национално обединение“, София, 1993 (цитиран в Уикипедия)