Манастирище е родното място на легендарната Янка Войвода. Отначало тя е била знаменосец на хайдушката дружина, но при едно сражение с турците войводата бил убит и хайдутите избрали нея за войвода. Янка е от стария манастирски род Кановци /Комитете/. Тя е била мургава и стройна девойка и от нищо не се е плашила. Нейната хайдушка дружина е всявала страх у турците по тези места през края на ХVІІІ в. началото на ХІХ в. В дружината й са били Пенчо Рачков от с. Михайлово, Иван от Сърбеница, Георги Попадийски от Вълчедръм, Иван от с.Бистрилица, Петко Оризарски от с.Люта, Цветан Айдутина от с.Разград, Иван от с.Лесковец, Берковско и др. Те са действали между реките Цибър и Огоста и са отмъщавали на всеки, който е притеснявал българите. В едно кръвопролитно сражение с многоброен противник в местността Джаркиното – източно от Вълчедръм, хайдутите били разбити и Янка войвода пада убита. Всяка следваща година тук идвали нейните хайдути да я честват. Направили й паметник и забили зеленото знаме. Каменният паметник на Янка войвода никой не посмял да разруши. Едва през 1937 г. вълчедръмските богати земевладелци Риджалкинци го разрушили. На мястото на Янка за войвода бил избран Пенчо Рачков.
източник: hayredin.com, връзка към цялата статия – линк
Вълчедръм – докосване до миналото
Й. Перчинков
10. Борба за освобождение от османско иго
…“Около средата на 19 век по нашия край бродела четата на поп Тарапонти.
..Байрактар на четата според преданието била Янка, родена в с. Манастирище, Врачанско. Обезглавената чета решила да си избере друг войвода. Хайдушките правила били: войводата да се избира по сила, ловкост и точност. Изборът се провеждал, като всеки се борел срещу всеки и който победи всички, той ставал войвода. Избрано било и мястото -могилата западно от Вълчедръм (в днешните гробища), заобиколена с гъста гора, в която имало скривалище на четата. Победител излязла Янка и тя била избрана за войвода. И днес това някогашно сборище на Янкината чета се нарича Янкина могила. Четниците водели борба с турските поробители в земите между реките Огоста и Цибрица.
Освен в местностите Близнашки връвища, Сечевете и Янкина могила хайдутите на Янка имали скривалище и близо до манастира при с. Манастирище. През есента на 1839 г. четата се събрала във Вълчедръм при верни ятаци, за да отпочине и реши как и къде да прекара зимата. Много скоро след това била донесена вест, че турски аскер е попаднал на следите им. Янка предчувствала, че сражението с него е неизбежно и извела четата източно от селото в местността Първанков градеж, намираща се на баира (над двора на ІІ-ри район). Завързва се ожесточен бой, в който Янка пада убита от турски ятаган. Четниците пренесли тялото й и го погребали западно от Вълчедръм, на 2 км в полето. На гроба й поставили каменен кръст в знак на уважение и това място днес се нарича „Янкин кръст”. След нейната смърт войвода на четата станал Ненчо. В знак на почит към жената-войвода той наредил на мястото, където била убита, да се издигне паметника „Янкин камък”. На това почетно място са давали клетва за вярност новоприетите хайдути. И всяка година в деня на нейната смърт четата забивала байрак на паметника, който се развявал цял ден. Нито българин, нито турчин се осмелявал да го свали. Първите от любов и преклонение пред смелата героиня, а вторите – от страх пред непреходната й слава, дала сила и вяра на раята.
Този паметник бил запазен до 1937 г., когато недобросъвестни хора го иззели и използвали в строеж. На 25 ноември 1981 г. Общинският народен съвет постави нов мраморен паметник на мястото на стария. За Янка войвода е останала в паметта на вълчедръмчани песента:
Янка през гора вървеше,
с крушово лист е свиреше.
Лист е и свири – говори:
– Бягайте, вярна дружина,
през гъста гора зелена,
през вода бистра студена!
Турска потеря ни гони.
Дружина Янки думаше:
– Янке ле, войводке ле,
зайците бягат през гора,
рибите бягат през вода;
ние сме върли хайдути,
турци с куршум ще срещнем
и остра сабя френгия.
(Изпята от Тико Цветков от Вълчедръм)“
източник:promacedonia.org, връзка към цялата статия – линк
Янка войвода
ПРИ ЯНКА – ВОЙВОДА
Наклала Янка седянка,
наклала и наредила
всяка мома и момък.
Вър сама Янка – войвода.
Янка съ й ясно провикна:
Кой от де мене зачуе
и той при мене да доди.
–
Инф.: Райка Тотева Митева, р. 1902 г. в с. Табачка
Август 1989 г., Н. Н.
Електронно издателство LiterNet, 19.03.2005
Табачка. Теренни материали и проучвания. Съст.: Николай Ненов. Русе, 2004.
източник:liternet.bg , връзка към цялата статия – линк