(края на XVII – нач. на XVIII в.)

Атмаджа е байрактар и войвода от края на XVII и началото на XVIII в., чието истинско име не е известно. Прякорът му е тюркски по произход — атмаджа означава ястреб — и е бил даван от народа на смели, стремителни мъже. Характерно е, че турците са нарекли мнозина от най-опасните си противници с птичи имена точно по тази причина.

Атмаджа е неотделим от името на Страхил войвода — прочутия хайдутин от средата на 17 век, чиято дружина от 200 опитни юнаци действа из цяла България. Атмаджа е байрактар в тази дружина и е описан в изворите като безстрашен колкото самия войвода, поради което е възпят самостоятелно в народни песни. В песента „Атмаджа дума Страхилу“ той е представен не само като верен другар, но и като съветник — човекът, към когото Страхил се обръща в трудни мигове.

Районът на действие на двамата е изключително широк: Стара Планина, Средна Гора, Бакаджиците, Рила, Пирин, Родопите, Беласица и Огражден. В Странджа народното предание е запазило топоними, свързани с неговото присъствие — кладенецът Атмаджа бунар и местността Атмаджата край Факия. Именно там, при пресрещане на преминаваща султанска хазна, Атмаджа е тежко ранен в гърдите и умира. Погребан е на място, което хората назовават с неговото прякорно именно — знак, че паметта за него е оставала жива векове след смъртта му.

След гибелта на байрактара Страхил войвода продължава дейността си. Последното споменаване на войводата е от 1711 г. — то го поставя в контекста на поредната Руско-турска война, когато хайдутски чети действат в тила на турската армия. Вероятно и Атмаджа е действал в тези последни години на Страхиловата дружина, но документални сведения за точния период на неговата самостоятелна войводска дейност не са запазени.

Атмаджа войвода е сред редкия тип хайдутски фигури, надживели съвременниците си не с писмени документи, а с народни песни и с имена на места — паметта, която планините и низините пазят по-упорито от всякакъв архив.

Източници:

• „Страхил войвода“ – Уикипедия: bg.wikipedia.org/wiki/Страхил_войвода
• Вестник „Дума“ — „Един е Страхил войвода, него го куршум не лови“: duma.bg (27.04.2018)
• Цветкова, Бистра. „Хайдутски войводи през XV–XVIII век“, в: „Бележити българи“, т. 2. Препечатано на voivodi.eu/vojvodi/voivodi-prez-xv-xviii-vek/
• „Хайдутин“ – Уикипедия: bg.wikipedia.org/wiki/Хайдутин
• Шабанов, Иван. „Имена от тъмни, робски години“. София, 1969.

Чомпалов, Тодор. „250 български воеводи. 25 бунта и въстания против турското робство“.