Бачо Киро Петров (по-често: Бачо Киро Петрович) е български възрожденски учител, писател, фолклорист и революционер, един от най-известните участници в Априлското въстание и символ на съчетанието между просветителска и въстаническа дейност. Роден е на 7 юли 1835 г. в село Горни Турчета (днес Бяла черква, Великотърновско) и още като млад преминава през различни занаятчийски професии, преди да се установи като учител и книжовник.
Учител, писател и събирач на фолклор
Бачо Киро работи като учител в редица села и градове – Горно и Долно Павликени, Мусина, Килифарево, Търново – като навсякъде съчетава учебната дейност с просветителска пропаганда, сказки и театрални представления. Той събира народни песни и предания, записва пътеписи и бележки за живота на българите в империята, изнася сказки за миналото и съвременните задачи на народа, пише стихотворения и драматични произведения с будителски характер.
Организира „пътуващо театро“ – самодейна трупа, с която обикаля села и градове и поставя пиеси с патриотично съдържание; това е една от ранните форми на българския народен театър. Чрез тези представления Бачо Киро разпространява революционни идеи, критикува поробителите и показва примери от историята на други освободени народи.
В революционната организация
Когато Васил Левски изгражда Вътрешната революционна организация, Бачо Киро се включва активно в мрежата от комитети. През 1872 г. в Бяла черква пристига Ангел Кънчев – помощник на Левски – и местният революционен комитет избира Бачо Киро за свой председател, което показва доверието към него. Той поддържа връзка с БРЦК в Букурещ, участва в събранията му при свои пътувания отвъд Дунав и съдейства за подготовката на Старозагорското въстание (1875), което обаче не избухва успешно.
Априлско въстание и гибел
През пролетта на 1876 г. Бачо Киро е сред основните дейци при подготовката на Априлското въстание във Великотърновски революционен окръг. С избухването на въстанието той повежда 101 въстаници от Бяла черква и околните села и се присъединява в село Мусина към четата на поп Харитон – една от най-героичните чети на въстанието.
Четата на поп Харитон и Бачо Киро се укрепва в Дряновския манастир „Св. Архангел Михаил“, където от 28 април до 8 май 1876 г. води ожесточена 10‑дневна отбрана срещу многократно превъзхождащи турски сили. След падането на манастира Бачо Киро успява да се измъкне, но е предаден от съселянина си Тошо Франгов, заловен и изправен пред извънредния османски съд във Велико Търново.
На процеса отказва да се отрече от делото си, държи пламенна реч в защита на въстанието и признава участието си с гордост, което се превръща в една от най-запомнените защитни речи в нашето възрожденско минало. На 28 май 1876 г. Бачо Киро е обесен във Велико Търново; остава в паметта като учител‑революционер, който заменя перото с пушка, но не изоставя и духовната си мисия.
Памет и значение
Бачо Киро е сред най-популярните възрожденци в народната и училищната памет – името му носят училища, читалища, улици и културни институции в десетки населени места. Историческата пещера „Бачо Киро“ край Дряновския манастир също е кръстена на него и се възприема като част от мемориалния комплекс, посветен на Априлската епопея.
Той е пример за фигурата на учителя, който не остава само в класната стая: пътува, събира народно творчество, прави театър, участва в комитетите и накрая застава начело на чета. Тази съчетаност на просветител и войвода е причината в някои списъци с войводи името му да присъства редом с чисто хайдушките войводи.
Основни източници
- „Киро, Бачо“, руската Уикипедия – биографични данни.
- „Бачо Киро – просветителят, който се посвети на революцията“, BulgarianHistory.org.
- Образователно издание „Бачо Киро“, bulgarche.eu.
Интересни факти за Бачо Киро
Бачо Киро не е само име от учебниците – около него има цял „пояс“ от места на памет, паметници, филми и институции, които и днес пазят жив образа му. Той е обесен на 28 май 1876 г. във Велико Търново, след процес пред извънредния османски съд, а след Освобождението на мястото на бесилото в старопрестолния град е издигнат паметник, а малко по‑нагоре в стария град е оформен общ гроб на обесените въстаници, сред които и Бачо Киро. Костите му обаче са прибрани и пренесени в родната му Бяла черква, където се съхраняват в църквата „Св. Димитър“; върху тях антропологът проф. Йордан Йорданов изработва възстановка на лицето му – рядък случай, в който виждаме научно реконструирано „истинско лице“ на възрожденец.
В Бяла черква има няколко паметни места, свързани с него. В центъра на града е издигнат внушителен паметник на Бачо Киро в цял ръст, определян от местните като „най-впечатляващия“ монумент на белочерковския учител и революционер; в града има и бюст‑паметник между читалището и кметството, както и паметник на Бачо Киро и четниците му, посветен на участието им в Априлското въстание. В местния музей се разказва и за колибата в лозята край Бяла черква, където е бил държан под стража след предателството и където с въглен на стената написва прословутите си прощални думи; на това място има паметен знак.
С името на Бачо Киро е свързана и прочутата пещера „Бачо Киро“ край Дряновския манастир. Пещерата е обявена за природна забележителност и едновременно за архитектурно‑строителен паметник на културата от национално значение, тъй като съдържа следи от праисторическо обитаване и е част от мемориалния комплекс, посветен на Дряновската епопея на Априлското въстание. Именно в манастира под скалите на пещерата четата на поп Харитон и Бачо Киро отбранява 10 дни светата обител през 1876 г., което прави връзката между география и история особено силна.
Животът и подвигът на Бачо Киро присъстват и в киното и телевизията. Има документален филм от 1996 г., посветен на четата на поп Харитон и Бачо Киро и отбраната на Дряновския манастир, който често се показва по повод годишнините на Априлското въстание и се използва в учебния процес. Съществува и телевизионен филм, представян като „прекрасен филм за белочерковския учител, патриот, родолюбец и революционер Бачо Киро“, който проследява пътя му от учител и сказчик до войвода и мъченик.
Името на Бачо Киро носят редица училища и улици в България. Средно училище „Бачо Киро“ в Павликени и Средно училище „Бачо Киро“ в Летница са два от най-известните примери; и двете подчертават, че вземат за свой патрон учителя и просветителя, който стига до бесилото заради убежденията си. Във Велико Търново основно училище „Бачо Киро“ поддържа бюст‑паметник в двора си, около който учениците поднасят цветя на 2 юни и на годишнините от гибелта му. В София улица „Бачо Киро“ се намира в самия център, между бул. „Мария Луиза“ и ул. „Търговска“ – още един знак как името му е вплетено в градската топонимия и в ежедневната памет на столицата.
Книгите за Бачо Киро (Киро Петров Занев) включват негови авторски произведения от Възраждането и биографични романи. Основни заглавия са „Описание на село Горни Турчета“ (1870), „Пътуванието на Бача Кира“ (1873) и „Второто пътувание“ (1874). Популярен художествен роман за него е „Бачо Киро“ от Змей Горянин, описващ живота на учителя революционер. [1, 2, 3]
Произведения на Бачо Киро (приживе и биографични):
- „Описание на село Горни Турчета“ (1870) – краеведско изследване.
- „Пътуванието на Бача Кира“ (1873) – първи стихотворен пътепис.
- „Второто пътувание на Бача Кира“ (1874) – втори стихотворен пътепис.
- „Сиромах Танчо“ (1879, посмъртно) – драма.
- „Пруско-френската война“ (1880, посмъртно) – историческо описание в стихове.
- „Българка“ (1890, посмъртно) – стихотворение за народния живот.
- „В името на живота – сбогом, живот!“ (2015) – съвременен сборник с негови текстове.
- 34 ръкописни сборника – съдържащи фолклор, летописи и лични бележки (съхраняват се в архиви).
Биографични и научно-популярни изследвания
- „Бачо Киро Петров“ от Никола Начов (1910) – класическа биография.
- „Бачо Киро Петров. Материали и документи“ (1937) – юбилеен сборник.
- „Бачо Киро — учител и бунтовник“ (1973) – сборник статии под редакцията на К. Георгиев.
- „Бачо Киро. Личност и дело“ от Николай Димков (1976) – монография.
- „Аз Бачо Киро съм“ (1976) – документален сборник (спомени, слова, творби).
- „Бяла черква“ от Ангел Каралийчев (1963) – макар и за селището, голяма част е посветена на Бачо Киро.
Романи и художествени повести
- „Бачо Киро“ от Змей Горянин (1936) – най-известният исторически роман за него.
- „Бачо Киро“ от Теодосий Анастасов (1981) – повест за деца и юноши.
- „Бачо Киро“ от Станьо Сираков (1968) – художествен разказ за живота му.
- „Двамата от Дряновския манастир“ от Димитър Спиридонов (1971) – художествено четиво за Бачо Киро и поп Харитон.
Поезия и драматургия за него
- „Бачо Киро“ от Пенчо Славейков – епическа поема (част от „Епически песни“).
- „Бачо Киро“ от Камен Зидаров – историческа пиеса/драма.
- „Пред буря“ (филмов сценарий/роман) – различни автори описват подвига му в Дряновския манастир.
Внушителната статуя в центъра на Бяла черква
Това е най-известният паметник на Бачо Киро – фигура в цял ръст, с мемориална стена с имената на 101 белочерковци зад него.
- Автор (скулптор): Александър Апостолов.
- Архитект: Никола Антонов.
- Открит: на 7 май 1976 г., по повод 100 години от Априлското въстание.
Източник на изображението: gallery.gurgev.com – линк
Бюст‑паметник на Бачо Киро в двора на ОУ „Бачо Киро“ – Велико Търново
Това е бюст‑паметник в двора на едноименното училище във Велико Търново.
- Автор (скулптор): Панайот Димитров – Понката (1934–2018).
Източник на изображението: radiovelikotarnovo.com – линк
