Бейко войвода (Бейко Гешанов)
Бейко войвода, с рождено и фамилно име Бейко Николов Гащанов, е български хайдутин от село Калугерово, роден около 1835 г. в бедно семейство. Действал е в периода 1858–1864 г. из Средногорието и Западна Тракия и е оставил трайна следа в народната памет на Татарпазарджишкия регион.
Влизане в хайдутлука
Бейко попада в затвора по неизвестни причини още през 1857 г., а след освобождаването си се главява за пъдар. Вуйчо му го наклеветил пред турските власти като размирник — бил наказан с побой и след това хванал гората. Неговият първи другар е Марин Иванов Русинов от с. Яхлере, заловен и обесен от турците на мост над р. Марица.
Четата на Тодор Банчев
От 1854 г. Бейко участва в четата на Тодор Банчев (Банчо войвода) — хайдутин от с. Горно Драглища, учителствал в Радилово и действал из Батак, Средна гора и Тракия. Двете чети заедно, от 1860 до 1863 г., прочистват Татарпазарджишко от арнаутски разбойнически шайки, навлезли в района след 1859 г. Влиянието на Бейко войвода върху местните младежи е описвано като неописуемо силно.
Авторитет и характер
Бейко е описван като издръжлив ездач, отличен стрелец и справедлив предводител, чието само споменаване всявало страх сред местното турско население. Поддържал тесни връзки с видни местни дейци от Калагларе, включително Стойко П. Караджов и Стоян Ат. Чочев, макар впоследствие отношенията да се влошили заради различни виждания за начина на борба. Георги Ангелиев от четата му по-късно е заклет от Георги Бенковски — косвена нишка, свързваща Бейко войвода с Априлското въстание.
Хайдушката му дейност е документирана и от Найден Геров — известния възрожденски книжовник, езиковед и обществен деец от Копривщица, чиито архивни записки се пазят в Националната библиотека и руски исторически архиви. Това я нарежда сред малкото хайдушки биографии с потвърдена документална основа от епохата.
Гибел и легенди
За смъртта на Бейко войвода не съществуват точни исторически данни. Според едно предание е загинал на височина между Калагларе и Елешница; според друго се е укрил под чуждо име в Одрин и Цариград. Трета легенда разказва, че е убит от собствените си хора, защото не позволил нападение над мирен турчин — косвено свидетелство за неговата справедливост, запазена дори в народното въображение.
Източници:
– „Списък с български хайдути“, bg.wikipedia.org
– „Тодор Банчев“, bg.wikipedia.org
– „Праистория, Античност и Средновековие на Пазарджишко“ (Academia.edu)
– „Найден Геров“, bg.wikipedia.org
– „Найден Геров и първият проект за демократично образование“, bulgarianhistory.org
– Исторически бележки за Бейко Гащанов, surtcetonapatriota.blogspot.com
Български хайдутин от село Калугерово, подвизавал се през периода от 1858 до 1863
г. в Средногорието. Поддържал връзка и с хора от Калагларе — Стойко П.Караджов,
Боно Манчов, Стойко Т. Чолаков, Стоян Ат.Чочев, Томе Колчаков и др. Връзките
между Стойко Караджов и Бейко войвода били здрави и продължителни, но
отношенията им се влошили. Причината била в различните им възгледи в борбата с
поробителя. Бейко войвода се ползвал с голяма популярност.Неговото име всявало
страх сред турското население.Турците не смеели свободно да се движат по нашите
места.Една нощ керван от коли на българи и турци от близките села, завръщайки
се от Панагюрище, спрял в местността Ливадища край Канарската пътека. По едно
време кучешки лай разбудил керванджиите и те наскачали, но пред тях застанали
двама въоръжени — единият бил Бейко войвода. Като се уверил в невинността на
керванджиите-турци, Бейко ги пуснал, а на по-изпадналите българи дал шепа пари
и пак потънал в среднощния мрак. Георги Ангелиев, от
четата на Тодор Банчев и Бейко войвода,
няколко пъти посещавали с.Калагларе — по неговопризнание тук бил заклет от Георги Бенковски и Г. Манев
Източник: Уикипедия линк към статията – тук