Чавдар войвода е български хайдутин от края на XVI – началото на XVII век, действащ в района на Кожух планина и по-широко из Македония и Шоплука. Роден е в село Лакавица по долината на река Крива Лакавица (район Щип), днес в Северна Македония. В края на XVI век застава начело на хайдушка дружина от около 300 души, която напада османски обекти, търговци и представители на властта и защитава местното християнско население.

Предполага се, че Чавдар войвода участва в нападението над София през февруари 1595 г., когато градът е нападнат и оплячкосан от голяма хайдушка сила, описвана в османските и западни източници. В по-късен османски документ от 1638 г. се споменава „хайдутин Константин, наречен Чавдар, рая от село Сопотница“ (в Битолската каза); според решение на Битолския шериатски съд от 25 април 1638 г. той е осъден на смърт и обезглавен след предателство. Фолклористите и историците обикновено идентифицират този Константин‑Чавдар с легендарния войвода от песните и преданията, макар да има и различни хипотези за времето и характера на дейността му.

Образът на Чавдар войвода е силно присъстващ във фолклора. Той е герой в множество хайдушки песни („Чавдар става хайдутин“, „Чавдар войвода и Лалуш“ и др.), включени в сборници като „Заплакала е гората“ – антология от хайдушки песни. В песните той е едновременно „страшен хайдутин“ за турци и чорбаджии и „вехта войвода“ – с дълга, продължителна борба, и „син на Петка Страшника“, което подчертава приемствеността в борбата. В стихотворението „Хайдути“ на Христо Ботев легендарният Чавдар се явява вече като част от националния пантеон – „кой не знай Чавдар войвода, кой не е слушал за него“ – закрилник на бедните и страшилище за потисниците.

Днес Чавдар войвода се възприема като реална историческа личност, силно митологизирана от народната поезия и литературата. Неговото име носи полуостров Чавдар на Земя Греъм в Антарктика, а в популярни статии и записи на народни песни (като „Песен за Чавдар войвода“ от македонския фолклорен цикъл) той продължава да живее като символ на „старите войводи“, чиято слава се простира „от Цариград до Сръбско“ и „от Бяло море до Дунав“.

Източници

• „Чавдар войвода“, Уикипедия.
• „Войвода Чавдар“, historyofbg.com.
• Биографична бележка „Чавдар войвода“, 1333.bg.
• Тодор Моллов, „Чавдар (войвода) между фолклора и историята“.
• Христо Ботев, „Хайдути“ (литературен образ на Чавдар).
• Народни песни за Чавдар – антология „Заплакала е гората“ и други сборници.
• Популярни статии за историческите сведения за Чавдар войвода.