Дели Димо е сред запомнящите се хайдушки войводи от Негушко, останал в паметта на местното население като смел защитник на християнската вяра и непримирим противник на насилието. Името му се свързва с въоръжената съпротива срещу нападенията на Али паша и с отбраната на Негуш в края на XVIII век.
Произход и начало на хайдушкия път
Истинското му име е Димитър, а в изворите се среща като Дели Димо, Делидимос или Дели Димос. Роден е през 1754 година в село Скотина, Негушко, в семейство на бивш арматол. Прякорът „Дели“ — тоест „луд“ или „безстрашен“ — получава заради буйния си нрав и смелото си поведение.
Още млад поема по хайдушкия път и участва в четите на няколко войводи, сред които и известният Кацандонис. По-късно напуска неговата чета и създава своя дружина, с която постепенно се утвърждава като самостоятелен водач. През 1784 година е нает като войник от негушкия архонт Томас Хадзихимонас, а след няколко години се установява в Негуш и създава семейство.
Отбраната на Негуш
Най-значимото дело на Дели Димо е свързано с отбраната на Негуш през април 1795 година. Тогава Али паша Янински изпраща срещу града около 4000 албанци, но местните защитници успяват да организират съпротива. Сред главните военачалници е и Дели Димо, който активно участва в укрепяването на града и лично ръководи боевете при река Кутийка.
Неговите хора преминават в контраатака със саби и успяват да разпръснат противника. След това Дели Димо се отправя на помощ и към защитниците при църквата „Свети Николай“, където сражението достига критичен момент. Намесата му се оказва решаваща и нападателите са отблъснати.
Военна хитрост и народна памет
След разбиването на настъпващите сили Дели Димо не се ограничава само с отбраната на града, а организира и преследване на отстъпващите части. Използвайки преки планински пътеки, той пресича пътя на част от нападателите и им устройва засада при село Бела вода. Притиснати между два огъня, те понасят тежки загуби, а местността остава известна с името Делидимови Митиризи.
След неуспеха Али паша се опитва да подкупи водачите на Негуш, включително и Дели Димо, но не успява. При новото нападение през 1798 година войводата отново участва успешно в общата отбрана на града. Така името му се утвърждава като символ на твърдост, вярност и решителност в защита на местното население.
Гибелта на Дели Димо
Животът на войводата завършва трагично през 1799 година. Той е убит от двама наемни убийци на Али паша, шест месеца след убийството на Томас Хадзихимонас. Погребан е тържествено в гробището „Света Богородица“, а на погребението присъстват видни личности и войводи, което показва високото уважение, с което се е ползвал сред своите съвременници.
Дели Димо остава в историята като хайдутин с ярък характер, смел пълководец и закрилник на християнската общност в Негушко. Макар сведенията за него да не са многобройни, запазената памет е достатъчна, за да очертае образа му като един от онези местни водачи, които превръщат личната храброст в обща защита.
Източници:
- „Списък с български хайдути“ – Уикипедия
- „Дели Димо“ – Уикипедия
- Фолклорни записи на песента „Провикна се Дели Димо“
- „Хайдути от Панагюрище“