Дико Георгиев Джелебов е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, определен за войвода на Стоиловския революционен участък по време на Илинденско-Преображенското въстание. Наричан е „странджанския Стефан Караджа“.
Произход и ранни години
Дико Джелебов е роден през 1874 година в Малко Търново, тогава в Османската империя. Баща му е куриер на революционната организация, брат му Тодор Джелебов е четник, а сестра му Милка — ятачка. Роднина е на Жеко Джелебов. Завършва трети клас и в младежките си години става учител. По-късно постъпва на служба в 24-и пехотен черноморски полк в Бургас, но напуска военната служба, за да се включи във Вътрешната македоно-одринска революционна организация. От 1901 година е четник в четата на Георги Кондолов, действаща в Странджа и Малкотърновско.
Във ВМОРО и Илинденско-Преображенското въстание
Благодарение на отличното си познаване на Малкотърновския край и пълното доверие на революционното ръководство, Дико Джелебов е натоварен да определи мястото за провеждане на конгреса на организацията през юли 1903 година — избрана е местността Петрова нива. На самия конгрес той е определен за войвода на Стоиловския революционен участък. На 4 (17) август 1903 година получава известие да хвърли първата бомба за оповестяване на Илинденско-Преображенското въстание — насочена срещу турския аскер, разположен при параклиса „Св. Илия“ над Стоилово — и ръководи нападението на участъка. След разгрома на въстанието четата му охранява бягащите към българската граница българи, а през октомври същата година, заедно с четата на Георги Нанкин, напада турското село Сазара.
Учителстване в Ятрос
След обявяването на Хуриета през 1908 година Дико Джелебов се завръща като учител в село Ятрос, Визенско, със смесено население. Местният гръцки владика не може да се примири, че бивш български войвода преподава в неговата енория, и подготвя заговор срещу живота му. Местните българи предупреждават Джелебов за заговора, но той не се отказва от мисията си.
Убийство и памет
По Томина неделя през 1909 година Дико Джелебов заминава със сина на своя хазяин, Петко, за Малко Търново, където прекарва Великденските празници. На връщане към Ятрос двамата спират да си починат край извор в местността Татар дере, където на 8 април 1909 година Джелебов е убит от гръцки терористи. В постоянната експозиция на музея на Малко Търново в местността Петрова нива са запазени негови лични вещи — униформа, бинокъл, револвер и писалка. Бойното знаме на четата му се съхранява днес в Националния военноисторически музей в София. В село Българи, община Царево, през 1939 година е основано читалище, носещо неговото име.
Източници
- Уикипедия – статия „Дико Джелебов“
- Вестник „Дума“ – „Дико Джелебов – борец с оръжие и буквар в ръка“
- Patrioti.net – „Войводата Дико Джелебов – странджанският Стефан Караджа“
- Patrioti.net – „На 8 април 1909 г. е убит войводата Дико Джелебов!“
- Desant.net – „Навършиха се 113 години от героичната смърт на странджанския войвода Дико Джелебов“
- Desant.net – „115 години от Илинденско-Преображенското въстание: ‘Отиване има – връщане няма'“
Източник на изображенията: bg.wikipedia.org – линк