Добри Богданов Новаков, известен като Добри войвода, е виден копривщенски хайдутин от XIX век, който според изследователи въвежда ранни форми на партизанска тактика в българското революционно движение. Роден е около 1825 г. в Копривщица.

Първоначално Добри е четник в дружината на Ангел войвода в Стара планина, а по‑късно става байрактар и пръв помощник на Лефтер войвода, с чиято чета действа в Родопите, Рила, Сакар и Странджа. Четата на Лефтер и Добри се отличава с това, че се бори не само срещу османския произвол, но и срещу социалното неравенство – наказва чорбаджии и насилници, независимо от народността им, и защитава бедните. Съвременници сравняват състава на четата със „малка интернационална армия“ – в нея има гърци, албанци, българи, критяни, арменци, кавказци, левантийци, кюрди, араби, дори турци.

По-късно Добри събира собствена чета и се подвизава основно в Средна гора, Родопите, Странджа и Одринско. В някои източници се посочва, че участва в Странджанската буна от 1810 г. редом с Индже, но това по-скоро е смесване на различни традиции; по-сигурно е, че в по-късните десетилетия XIX век организира засада срещу богат турски мютесариф и „събира данък“ от заможни потисници в полза на бедното население.

Добри войвода умира на 24 юни 1870 г. (датирането е по-късно, на основата на традицията и съпоставки). Съвременници и по-късни автори (вкл. Ботев в спомени/описания) го определят като класически хайдутин с благороден характер, който „ходи хайдутин, за да отвръща на обиди към сиромаси от турци и чорбаджии“.

Източници

• „Добри войвода“, Уикипедия.
• „Списък с български хайдути“, Уикипедия – бележка за Добри войвода.
• „Хайдут Добри“, historyofbg.com.
• Патриотични статии: „Достойни българи умират на 24 юни – Добри войвода и Желю войвода“, „Легендарни българи умират на 24 юни…“.
• Публикации за Добри войвода и описания на характера му (по Ботев и други).