Георги Симеонов – Гаджал войвода, „Войникът на века“

Георги Илиев Симеонов, известен като Гаджал войвода и „Войникът на века“, е български революционер и поборник, роден на 18 септември 1808 г. в Котел в бедно многодетно семейство. Още от младини той се включва в борбите срещу османската власт; първото му „бойно кръщение“ е като доброволец в руската армия по време на Руско–турската война 1828–1829 г., в отрядите, действащи в Добруджа и по Дунава.

През следващите десетилетия Георги Симеонов участва в почти всички по-големи събития и войни на XIX век, заради което историците и потомците го наричат „Войникът на века“. Той воюва в четнически формации и доброволчески части в Кримската война, по-късните руско-турски конфликти, в състава на родопски и тракийски чети, както и в различни въстанически акции, насочени към освобождението на българските земи. В народната памет остава като Гаджал войвода – прякор, който се появява в Котел и околностите заради дългогодишното му хайдутуване и участие в войните.

По данни от енциклопедични и краеведски източници Гаджал войвода служи с оръжие в ръка повече от половин век – от 1828–1829 до последните десетилетия на века. Той участва и в борбите на българите в Македония и Тракия, свързва се с местни чети и комитети, което кара някои автори да го наричат „поборник за свободата и обединението на българите, където и да живеят“. В края на живота си е признат от съвременниците като един от най-заслужилите котленци, а в Котел е издигнат паметник с надпис „Георги Илиев Симеонов – Гаджал войвода, 1811–1899, Войникът на века“.

Уикипедия и свързаните с нея източници дават годините му като 1808–1899, а местният надпис – 1811–1899, което показва малко разминаване в датата на раждане, но общо съгласие за много дълъг и активен живот. Образът му е класически пример за прехода от ранните доброволци в руско‑турските войни към по-късните националноосвободителни борби, а прякорът „Войникът на века“ добре обобщава ролята му – човек, който почти целия XIX век прекарва по бойните полета или в чети.

Източници:

  • „Георги Симеонов (революционер)“ – Уикипедия (биографични основи, прякор „Войникът на века“, участие във войни и въстания, датировка 1808–1899).
  • „Георги Симеонов“ – пояснителна страница в Уикипедия (разграничаване на революционера от други личности със същото име).
  • Форум „Българското хайдутство“ – тема за Гаджал войвода (описание на първото му участие като доброволец в руската армия през Руско–турската война 1828–1829 г., по-нататъшни участия във войни).
  • Очерк „Гаджал Войвода – войникът на XIX век“ – chr.bg (подробна популярна биография, дата и място на раждане – 18 септември 1808 г., Котел, участие в различни войни, прозвището „Войникът на века“).
  • Статии и постове в групи за история и ВМРО – „Гаджал войвода, Войникът на XIX век“ (подробности за участието му „повече от половин век с оръжие в ръка“, акценти върху различни кампании и боеве, датата на смъртта – 1 декември 1899 г.).
  • Биографична бележка „Георги Симеонов – Гаджал Войвода“ – сайт 1333.bg (родно място Котел, прякор Гаджал войвода, определението „борец за българската свобода, войникът на XIX век“).
  • „Паметник на Гаджал Войвода – Котел“ – Opoznai.bg (описание на паметника, надписа „Георги Илиев Симеонов – Гаджал войвода 1811–1899 Войникът на века“ и местната памет за него).
  • Книга/буклет „Котел, живата легенда“ – за Котел като разсадник на възрожденски дейци, включително споменаване на Георги Симеонов – Гаджал войвода сред заслужилите котленци.
  • Обзорни статии за българското хайдутство и участие на жени и мъже в националноосвободителното движение, където Георги Симеонов е изброен сред войводите (за контекст).

Великите авантюристи: Гаджал Войвода – войникът на XIX век

Александър Стоянов – линк към статията

Легендарният поборник за народна свобода и опълченец Георги Симеонов – Гаджал войвода

ВОЙНИКЪТ НА XIX ВЕК

Историците наричат Георги Симеонов, Гаджал войвода-„войникът на 19 век”, защото повече от половин век с оръжие в ръка участва в национално-освободителните борби на българския и други народи .

Той е роден на 15 септември 1808 г. в Котел. Родителите му Илия и Цона Симеонови са земеделци. Георги е първи братовчед на Георги Раковски и племенник на капитан Георги Мамарчев, на чието име е кръстен.

През 1828 г., когато пламва Руско-турската война, Георги е мобилизиран от турските власти и изпратен да изгражда укрепления в Шумен. Войските на руския генерал Дибич Забалкански завладяват крепостите Силистра, Варна и Шумен. Георги избягва от турската военна служба и се записва волонтир в един казашки полк и заедно с него участва в бойните действия. Назначен е за преводач и след три месеца получава своето бойно кръщение в боя при Провадия. Одринският мирен договор между Русия и Османската империя от 2 октомври 1829 г. донася свобода на Влашко, Сърбия и Гърция, но не и на България. Въпреки това Георги Симеонов продължава да служи в руската армия.

Когато капитан Георги Мамарчев се заселва в Силистра и става кмет на града, племенникът му Георги Симеонов отива при него и се включва в организирана от него през 1835 г. Велчова завера. Когато заговорът е разкрит от турските власти и вуйчо му е арестуван, като вонене ръководител на заверата, 24 годишният Георги Симеонов успява да избяга в Русия.

По-късно се прехвърля в Румъния.Участва в Първия и Втория Браилски бунтове през 1841 и 1842 г., които са разкрити и задушени от румънската власт още в зародиш . От 1841 до 1847 година води хайдушка чета из Стара планина, а зимните месеци прекарва в Сърбия и Румъния.

През 1848 г. избухва Унгарската буржоазно-демократична революция, предвождана от Лайош Кошут. Русия изпраща срещу бунтовниците 200-хилядна армия. Георги, вече известен като Гаджал войвода събира в Сърбия чета, присъединява се към казашкия си полк и участва с него в потушаването на въстанието. За проявена храброст е награден с медал. След това се установява в Букурещ и се оженва .

Избухва Кримската война 1853-1856 г. и той отново нарамва пушка, за да участва във всички фази на войната, като войник. От начало служи в 9-ти казашки полк , а след превземането на град Мачин е прехвърлен в Пети корпус на генерал Лидерис. След поражението на Русия във войната, на 26 март 1856 г. е уволнен и зачислен в запаса със скромна пенсия.

След това от 1856 до 1858 г. служи при руския офицер от български произход Иван Кишелски, родом от Котел и участва в завладяването на Кавказ от руската армия. Воюва с дивите планински племена . През 1863 година взема участие в потушаването на полското въстание във Варшава.

През 1876 г. участва с четата на капитан Райчо Николов в Сръбско-турската война, която се включва в българо-руската волонтирска бригада командвана от полковник Н. Медведовски и генерал Михаил Черняев. Воюва с турците при село Гърляне, Зайчарско и при Кревет- Гредетин, на 15 септември , където проявява изключителна храброст. В боевете загиват сина и племенника му.

На 24 април 1877 г. в Кишинев, когато се чете Манифеста за обявяване на Руско-турската война, пред началника на българското Опълчение, генерал майор Николай Столетов се представя сух, висок, мустакат възрастен мъж. Столетов с изненада научава, че този възрастен мъж желае да се запише опълченец. Когато го запитва какво е правил досега, Гаджал войвода отговаря: „Цял живот съм бил войник“.

Генерал Столетов лично нарежда на командира на Трета опълченска дружина , подполковник Калитин да зачисли сърцатия българин в неговата част. Като опълченец Георги Симеонов взема участие в превземането на Търново, при преминаването на прохода Хаинбоаз, при сраженията на Хайнето, Мъглиж, Казанлък, Стара Загора, защитата на Шипка, превземането на Шейновския лагер и битките по Тозлука при Връбница, Садово, Тича, в които е ранен в ръката и крака.

Едва свалил опълченската униформа и възстановен от раните, през октомври-ноември 1878 година неспокойният му дух го отвежда в огъня на Кресненско-Разложкото въстание. Начело на 50 въстаници пленява 125 низами. Достолепният 70-годишен дядо Георги е с бяла брада, гърдите му са покрити с ордени. Със завиден кураж крачи срещу куршумите и въвлича със себе си младите въстаници в тежките битки. Тук за пореден път е ранен – този път в крака, но „не така опасно.

Колкото и невероятно да звучи, престарелият Гаджал войвода взема участие, като доброволец и в Сръбско-българската война през 1885 г. След войната се установява в Русе и заживява с малката си пенсия от 70 лева.

Като горещ привърженик на Русия, той подкрепя през 1887 г. участниците в Русенския русофилски бунт. След разгрома на метежа окръжният управител Мантов го преследва и той забягва в Румъния, където живее в крайни лишения, при свои роднини. Пенсията му е отнета.

След повече от осем години се завръща в България през1895 г. и пише прошение до Народното събрание да си я възвърне. Това му струва много унижения и големи усилия. Живее за кратко в София, след което се прибира в Русе – беден, болен и сломен.

В този тежък житейски момент за Гаджал войвода, спасителна ръка му протяга познатият му от опълченските години, Александър Николов, родом от Ямбол, който работи, като машинист по железниците. Макар и със скромна заплата, дава подслон, постеля и хляб на Гаджал войвода, който след няколко месеца, на 1 декември 1899 година умира в ръцете му.

Доц. Петър Ненков