Сведенията за живота на тази хайдутка са оскъдни и повечето легендарни, но името й продължава до ден днешен да буди удивление и патриотични чувства сред хората от Асеновградския край. Не е точно установено родното й място, като според някои източници тя е родом от с. Избеглии, Асеновградско, а според други – от съседното с. Карареизово (дн. Болярци), разположено пак там – в полето между Асеновград и Садово. Кратка информация за Гуга войвода помества най-напред писателя Н. Хайтов в брошурата си „Жени-хайдутки” (1962 г.). По-късно тези сведения обобщава в свои публикации Евдокия Емануилова – историк, председател на Общински комитет „Васил Левски” – Пловдив. Гуга (Гуга, Гюрга, а то от Георги – гр. „georgos”, „земеделец”) е била жена на някой си родопчанин Браню. Само три месеца след сватбата им съпругът е принуден да „хване гората” заради убийството на двама турци. Връщайки се от пазар в Асеновград, където отива за да си купи муле, Браню е нападнат от трима въоръжени турци. Мъжът не се оставя покорно да го ограбят и с кол пребива двама от нападателите си – третият избягва. След случилото се Браню се прощава с близките си и става войвода на малка хайдушка чета в Родопите. Скоро Гуга ражда детенце, но е набедена, че се среща тайно със съпруга си и знае къде се укрива. Непрекъснато тормозена и разпитвана от местните турци за мъжа си, тя оставя детето на близки хора в селото, подпалва дома си, за да няма какво да я тегли назад и се присъединява към четата на Браню. Двамата хайдутуват из Родопите в продължение на няколко години. Дружината им е малка – само от шестима души, но според легендата обсегът на нейните действия достига от връх „Драгойна” и Буковския балкан чак до Бяло море. Юначна и смела жена, Гуга умее да стреля по-добре от мъжете в дружината, върти едновременно два ятагана в ръцете си и с храбростта си увлича и другите. Преданието разказва, че когато пленява ходжата на с. Катърли (дн. с. Боянци, Асеновградско), заради прегрешенията му тя го наказва като го завежда на върха на Станимашката местност „Анатемата”, завързва го за една празна кола и така го пуска надолу в пропастта. Въобще, докато четата е сплотена, всичко върви добре. Браню обаче пада убит (според Хайтов – той се подхлъзва фатално и пада от една скала) и след гибелта му хайдутите избират Гуга за предводител на дружината. Новата ситуация поражда спор кой да се ожени за войводката и скарва хайдутите. Това предопределя и унищожителния край на четата. В безсмислена, но безмилостна борба помежду си, всички до един загиват. Гуга ги погребва всички заедно и остава сама – без мъж, без дружина, без дете. Не е ясно дали просто се отказва от хайдутството или предпочита да сложи точка на целия си драматичен живот. По-нататъшната й съдба е неизвестна. източник:forum.bg-nacionalisti.org, връзка към цялата статия – линк |