Гунчо войвода, с рождено име Илия Господинов, е български хайдутин от Сливенско, който принадлежи към последното поколение предосвобожденски войводи в Сливенския балкан и е свързан както с Желю войвода, така и с очакванията около четите на Панайот Хитов и Хаджи Димитър. Роден е между 1830 и 1832 година в Сливен, а по професия е обущар или шивач според различните източници, което е характерно за мнозина от градските хайдути на епохата, които съчетават занаят с участие в четническото движение. В местната памет той остава като деен участник в хайдушкото движение, а името му е свързано и с местността и извора „Гунчов кайнак“ над Сливен, които напомнят за присъствието му в Балкана.

Според краеведските и енциклопедични сведения Гунчо войвода първоначално е четник и знаменосец при Желю войвода, а по-късно се явява и сподвижник на Панайот Хитов и Филип Тотю. В списъците на четниците при Панайот Хитов е отбелязано, че Илия Господинов, наричан Гунчо войвода, е четник от 28 май до 21 юни 1867 г., след което преминава при Желю войвода до есента и зимува в Сливен. Тази биографична линия го поставя сред онези сливенски дейци, които не са част от една-единствена чета, а се движат между различни войводи и мрежи в търсене на по-голям общ удар срещу османската власт.

През 1867–1868 г. Гунчо войвода със своята чета прави опит да се присъедини към четата на Панайот Хитов, но това не се осъществява, тъй като тези движения не стигат до непосредствено вдигане на въстание. След това не успява да се включи и към четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, защото тя е разгромена, преди да стане съединяването. Цялата 1868 година при него минава в очакване идването на голямата чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа в Сливенския балкан, където към нея е трябвало да се присъедини и неговата дружина.

Когато четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа влиза в тежки сражения с войска и потери, Гунчо войвода, начело на малка чета, предприема акция с тактическа цел да отвлече вниманието на османските власти от основното движение на прочутите войводи. За тази цел на 13 август 1868 г. в местността Джендема в Котленския балкан той организира нападение срещу турската поща по линията Русе – Цариград. В източниците това нападение е представено като дръзка хайдушка акция, извършена в момент, когато още не са дошли вести за гибелта на Хаджи Димитър, и поради това надеждата за свързване с по-голямото освободително движение все още е жива.

След акцията Гунчо войвода и неговият сподвижник Тодор Денев войвода, наричан и Харбсоглу, планират да се изтеглят и да зимуват във Влашко, както правят и други чети след неуспешни летни кампании. Планът обаче се проваля, защото четата се разпръсва заради ранния сняг, а отделните хайдути започват да бъдат преследвани поединично. Според утвърдената версия Гунчо войвода и Тодор Денев падат убити през 1868 г. в околностите на село Градец, Сливенско, като източниците допускат различни обяснения – при грабеж, заради разпри или поради разпадането на четата и преследването ѝ от властите.

В по-общата картина на сливенското хайдутство Гунчо войвода е фигура от самия край на класическата четническа епоха в Балкана. Той не достига славата на Панайот Хитов, Хаджи Димитър или Желю войвода, но е важен именно като представител на онези по-малки местни войводи, които пазят живо четническото движение, поддържат връзките между отделните чети и подготвят почвата за по-широкото революционно избухване. Паметта за него се съхранява не само в списъци и енциклопедични бележки, но и в топонимията на Сливенския балкан, където „Гунчов кайнак“ напомня за местата, в които той най-често се е укривал и действал.

Източници:

• „Гунчо войвода“ – Уикипедия, с основните биографични данни: рождено име Илия Господинов, роден в Сливен между 1830 и 1832 г., опити за присъединяване към четите на Панайот Хитов и Хаджи Димитър, нападението над турската поща на 13 август 1868 г. в Джендема и гибелта край село Градец.
• Родословна и краеведска бележка „ГОСПОДИНОВ (Сливен)“ – bulrod.blogspot.com, където Илия Господинов е представен като Гунчо войвода, хайдутин, съратник на Хаджи Димитър, обущар, четник и знаменосец при Желю войвода.
• „Чета на Панайот Хитов (1867)“ – voivodi.eu, където Илия Господинов (Гунчо войвода) е посочен като роден в Сливен, обущар, по-късно убит през 1868 г. като предводител на самостоятелна чета.
• Статия „Войвода Гунчо“ – historyofbg.com, която обобщава опитите за свързване с Панайот Хитов и Хаджи Димитър, обира на турската поща и разпръскването на четата.
• Публицистични и краеведски текстове за Сливен и четата на Хаджи Димитър, в които се посочва, че на Агликина поляна се е очаквало присъединяването на четата на Гунчо войвода и че след новината за гибелта на Хаджи Димитър той напада турската поща при Джендем дере.
• Туристически и местни исторически справки за „Гунчов кайнак“ над Сливен, свързващи извора с името и паметта на Илия Господинов – Гунчо войвода.
• Материали за Желю войвода и сливенските хайдути, където Гунчо е посочен като негов четник и знаменосец и като сподвижник на Панайот Хитов и Филип Тотю.