Христо Караманджуков

Христо Иванов Караманджуков (псевдоним Горчо Смитков, 14 декември 1876 – 21 януари 1952) е български учител, революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), общественик и книжовник, свързал името си трайно с Родопите и Южна Тракия. Той е едновременно активен организатор в Одринския революционен окръг и един от главните летописци на родопското участие в Илинденско-Преображенското въстание.

Произход и образование

Христо Караманджуков е роден на 14 декември 1876 г. в ахъчелебийското село Чокманово (днес Смолянско), тогава в пределите на Османската империя. Той е първото от петте деца на Стойка и Иван Караманджукови. Баща му участва активно в революционно-освободителните борби – бил е четник на Петко войвода и е лежал в Одринския затвор, впоследствие осъден на дългогодишно заточение. Първоначалното си образование Христо получава в родното си Чокманово и в село Райково (днес квартал на Смолян), а средното си образование завършва в Одринската българска гимназия „Петър Берон“ през 1895 г. Учителства известно време в Карлуково, а през учебната 1898–1899 г. завършва Сярското българско педагогическо училище. Като ученик в Сяр става член на Българското тайно революционно братство, а през лятото на 1899 г. се присъединява към ВМОРО.

Организатор в Ахъчелебийско

През 1900 г. Караманджуков завършва образованието си и се отдава изцяло на революционна дейност. През 1901 г. Вълчо Сарафов поверява ръководството на Ахъчелебийската революционна околия (с псевдоним „Абаджиево поле“), с център село Чокманово (псевдоним „Орлово“), на Таню Стоев (псевдоним „Крум“), а Христо Караманджуков е назначен за секретар на околията. Районът обхваща освен Ахъчелебийско и Даръдеренско (днешно Златоградско) и Ксантийско. Под ръководството на Таню Стоев и Караманджуков организацията отбелязва осезателни успехи в масовизирането и организирането на селските комитети. Караманджуков е и заместник-началник на Чепеларския пограничен пункт на ВМОРО – важна връзка между свободна България и поробените родопски земи.

Организатор в Южна Тракия

През 1901 г. Централният комитет изпраща Караманджуков като агитатор и организатор в Гюмюрджинско, а по-късно и в Малкотърновския революционен район, където за кратко е секретар на районната чета на войводата Георги Кондолов. Същата година предприема обстойна обиколка на беломорските села. В началото на 1903 г. е прехвърлен отново в Ахъчелебийския район.

Петрова нива и Родопски конгрес

Като представител на Ахъчелебийския район Христо Караманджуков участва в конгреса на Петрова нива (28–30 юни 1903 г.) – единственият делегат от Родопите на този конгрес, взел решенията за конкретното организиране на въстаническите действия в Одринския революционен окръг. Именно той съставя списъка на делегатите на конгреса. След завръщането си докладва решенията от Петрова нива на Родопския конгрес на ВМОРО, на който се обсъждат подготовката и тактиката на предстоящото въстание, утвърждава се структурата на Петия (Ахъчелебийско-Скеченски) революционен район и се формират пет бойни участъка. На конгреса е избрано и районно Боево тяло с председател Пею Шишманов, секретар Никола Данаилов и член Христо Караманджуков.

Илинденско-Преображенското въстание

През лятото на 1903 г. Христо Караманджуков участва в Илинденско-Преображенското въстание като член на Ръководното боево тяло на Ахъчелебийския въстанически район, като ръководи един от бойните участъци. Поради недостатъчното въоръжение и специфичния етнически състав на населението действията в района се ограничават главно до саботажни акции. Задачата му е да координира действията на четите в Родопите – в района на Чепеларе, Райково, Устово и околните села – и да осигурява връзка между родопските чети и щаба на Одринския революционен окръг. В спомените си „Родопа през Илинденско-Преображенското въстание“ той описва подробно пристигането си в Чепеларе на 25 юли 1903 г., проведените събрания с местните дейци, разпределението на задачите и организирането на въоръжените групи.

След въстанието — обществена и книжовна дейност

След потушаването на въстанието Караманджуков продължава да участва в революционната дейност, но постепенно се насочва към културно-просветна и обществена работа. Според собствените му спомени, по време на Балканските войни и Първата световна война служи в българската армия, а след войните се установява в София. Впоследствие става председател на Тракийския научен институт.

Списание „Родопа“ и книжовно наследство

От 1921 до 1947 г., без прекъсване, Христо Караманджуков издава народоучното списание „Родопа“ – едно от най-дълго просъществувалите родопски периодични издания, посветено на историята, фолклора, бита и борбите на родопските българи. Сред най-важните му съчинения са монографията „Западнотракийските българи в своето културно-историческо минало с особен поглед към тяхното революционно движение“ (1934) и мемоарният труд „Родопа през Илинденско-Преображенското въстание. Спомени и документи“, издаден посмъртно през 1980 г. от Издателството на Отечествения фронт – един от най-важните извори за историята на родопското участие в Илинденско-Преображенското въстание.

Смърт и памет

Христо Караманджуков умира на 21 януари 1952 г. в София. По случай 135-годишнината от рождението му (2011 г.) Петър Маринов издава книгата „Христо Караманджуков – радетел за българщината в Родопите“. Юбилейни статии на Македонския научен институт и родопски краеведи редовно отбелязват годишнини от рождението и смъртта му, като подчертават, че без съчиненията му картината за Илинденско-Преображенското въстание в Родопите би била значително по-бедна.

Семейството на Иван Караманджуков (с броеницата). Между него и жена му Стайка е синът им Христо, 1908 г.

Пълномощно на Караманджуков от Ахъчелебийското управително тяло да представлява района на конгреса на Петрова нива, 17 юни 1903 година Показване Текст “ Тайното Революционно Управително Тело на Ахѫ-Челеби опълномощява Господина Христа Караманджуковъ да го представлѣва прѣдъ Окрѫжния Одрински Революционенъ Конгрессъ. Господа членоветѣ на горѣказания конгрессъ се умоляватъ да иматъ пълно довѣрие въ него. Рѫководитель Родопски Ахѫ-Челеби 17 Юний 1903. ”

Караманджуков докладва решенията на конгреса на Петрова нива

Източник на изображенията – bg.wikipedia.org – линк

---

Източници

• „Христо Караманджуков“, Уикипедия
• „Родопски конгрес на ВМОРО“, Уикипедия
• Христо Ив. Караманджуков, „Родопа през Илинденско-Преображенското въстание. Спомени и документи“, София, Издателство на Отечествения фронт, 1980
• „Революционната идеология на Христо Караманджуков“ – сборник „Тракия“, кн. 7 (promacedonia.org)
• „Христо Караманджуков – радетел за българщината в Родопите“ – ciela.com
• „Видни дейци на Тракийската организация“ – zora-news.com
• „Приносът на Черничево в македоно-одринското освободително движение“ – блог
• „Родопите – история, снимки, туризъм, книги“ – блог
• „Христо Караманджуков“ – Литературен свят, брой 134, януари 2021 г.

---

Книгите на Христо Ив. Караманджуков

Заглавие	Година	Издателство	Характер
Западнотракийските българи в своето културно-историческо минало, с особен поглед към тяхното политико-революционно движение (Книга 1: Историята им до 1903 г.)	1934	Печ. Б. А. Кожухаров, София	Монография (приживе)
Родопа през Илинденско-Преображенското въстание. Спомени и документи	1986	Изд. на Отечествения фронт, София	Спомени, издадени посмъртно
Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа – Малкотърновски революционен район 1902–1903 г. Част I: Спомени	1996	(посмъртно)	Спомени

РОДОПА ПРЕЗ ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ

Христо Ив. Караманджуков

Книгата е налична на следната страница – линк

---

Революционната идеология на Христо Караманджуков

Статия на Златка Петрова
РИМ „Стою Шишков” – Смолян

---

ХРИСТО КАРАМАНДЖУКОВ

статия от Светозар Казанджиев в Литературен свят

Връзка към статията – линк

---

Тракийци на конгреса въ Битоля

(Изъ речьта на Хр. Караманджуковъ)

Многоуважаеми високи представители на българската духовна, гражданска и военна власть на скѫпата за българската душа славна Битолска область.

Любезни битолски граждани.

Отъ страна на Тракийската организация, въ лицето на нейнитѣ поддѣления — Тракийския наученъ институтъ, тракийскитѣ културно-благотворителни дружества „Тракия“, тракийския женски съюзъ, тракийския младежки съюзъ и студентската корпорация на следващитѣ своята наука млади тракийци, както и отъ страна на всички тракийски българи, които днесъ радостно се възвръщатъ и наново укрепяватъ по своитѣ освободени родни огнища въ Бѣломорска Тракия, въ качеството ми днесъ на председатель на тракийския наученъ институтъ и скроменъ нѣкога участникъ въ Македоно-одринското революционно освободително движение и въ Илинденското-преображенскитѣ събития презъ 1903 година, азъ ида при васъ съ радостно вълнение, драги Илинденци, по случай тържествения ви съборъ въ честь на 39 годишнината отъ Илинденското възстание, събрани тукъ въ тая свещена българска земя, Пелагония, тукъ въ Битоля, при историческото Смилево. родното мѣсто на Даме Груевъ, патриархътъ на българското македоно-одринско освободително движение и единъ отъ създателитѣ и първенцитѣ на Илинденската революция, ида отъ името на тракийскитѣ българи тукъ предъ гордитѣ Пелистеръ, Червената стена и Бабуна, предъ Каймакчаланъ и завоя на р. Черна, и да се поклоня предъ свещената паметь и славата на загиналитѣ борци за свобода и братство българи отъ Македония и намѣрилитѣ тукъ въ околноститѣ на тая тъй лелеяна на сърдцето на всѣки българинъ напоена съ изобилна кръвь българска земя сложили коститѣ си и хилядитѣ български воини за освобождението на Македония и величието на България и българския народъ, ида при васъ живи участници при изграждане на Илинденската епопея да ви поздравя тукъ, за дето въ утрото на вашитѣ младини и съ трепета и пламенностьта на сърдцата ви по единъ високъ идеалъ вие участвувахте въ историческата борба презъ 1903 година и вложихте неустрашимо, съ любовъ и себеотрицание, вашитѣ усилия и енергия въ дѣлото за изграждане нова по-свѣтла и по-радостна сѫдба за македонскитѣ българи, за свободата на Македония и обединението на българския народъ; ида най-после да сподѣлимъ общата радость на всички българи отъ свободното ни отечество, на българитѣ отъ Македония, Тракия, Добруджа и Поморавия, за спечелената свобода, за щастливитѣ придобивки, които имаме днесъ, благодарение скѫпитѣ жертви, които даде нашиятъ народъ отъ всички страни на нашата земя, благодарение мѫдрото рѫководство на сѫдбинитѣ на България отъ страна на нашия любимъ Царь Борисъ III и правителството му, и благодарение на решителната подкрепа, която ни дадоха нашитѣ съюзници велики държави и скѫпитѣ жертви на великия германски народъ, тъй великолепно воденъ отъ победи къмъ победи отъ неговия достоенъ водачъ Адолфъ Хитлеръ, на който дължимъ сърдечна признателность и висока благодарность.

Но, драги Илинденци, дѣлото, мѫчното и трудното дѣло, за което вие, ние и цѣлиятъ български народъ се бори до сега съ рѣдка преданость и всеотдайность, и се наложиха толкова морални и материални жертви, още не е довършено. Остава да се доизгради и завърши нашиятъ всебългарски идеалъ, нашата обща цель: отъ една страна да видимъ и останалитѣ наши неосвободени скѫпи родни земи на юго-западъ, на северозападъ и на изтокъ часъ по-скоро свързани и приобщени къмъ майката отечество; отъ друга страна да работимъ за сплотеность и единство на всички българи отъ всички краища подъ българското небе, да работимъ за създаване високо съзнание за дългъ и изпълнение къмъ нашата държава и къмъ нашия мѫдъръ и достоенъ Царь, да се трудимъ честно и искрено за повече дисциплина, за повече редъ и за повече културни и стопански придобивки и успѣхи въ нашия личенъ, общественъ и държавенъ животъ, което най-вече се налага днесъ, когато войната още бушува, когато поради това могатъ да ни се наложатъ и нови жертви, за да запазимъ и доразвиемъ припечеленото и постигнатото до сега. Въ това отношение подвигътъ на живитѣ Илинденци, които дадоха най-добрия примѣръ, за да се види какъ трѣбва и какъ може да се обича родината и да се служи на нея отъ душа и сърдце, тѣ, съ своя крепъкъ духъ и достойно дѣло, съ своето слово и съ своя примѣръ въ живота, безъ всѣко съмнение ще продължатъ до край дѣлото си за назидание на днешнитѣ и идващи поколѣния, та тъй съ общи усилия на всички българи подъ мѫдрото рѫководство на Царя на българитѣ и българския тронъ да изградимъ една наистина цѣлостна, крепка и културно-стопански и политически мощна България, която не само да държи здраво въ рѫцетѣ презъ вѣковетѣ сѫдбинитѣ на българския народъ, но да бѫде още стожеръ на Старопланинския полуостровъ, а и здравъ крепитель въ юга на новия редъ, който сега се кове въ Европа. Съ тия мисли и пожелания азъ още единъ пѫть ви поздравявамъ драги Илинденци и Ви пожелавамъ здраве и бодрость и дълъгъ животъ, за да дочакате и вие пълното обединение на българския народъ и да се радвате на велика и щастлива България, която да пребѫде въ вѣки вѣковъ.

Да живѣе свободна, велика и обединена България!

Да живѣе Негово Величество Борисъ III Царь-Обединитель, Царь на всички българи!

Признателность на нашитѣ съюзни държави и вѣчна благодарность на великия германски народъ и неговия достоенъ и славенъ вождъ Адолфъ Хитлеръ!

Да живѣятъ Илинденци!

Документът е публикуван в списание „Илюстрация Илинден“, страница 12, книга 9 (139) — периодично издание, свързано с ветерани от Илинденско-Преображенското въстание.

---

Книги за Христо Караманджуков

---