роден 18 век, починал 1813г.
…“един от най-знаменитите сто войводи на Сливен..
…Турците предполагали, че хайдутите намират убежище в манастира (Св. Троица до село устрем, известен като Вакъфски манастир и хайдушки манастир), затова го опожарили и разрушили до основи. Това станало в средата на ХV в.
По онова време Христо войвода вече бил в напреднала възраст. Един ден той хвърлил пушката и ножа и надянал расото като монах. Приел монашеското име Хрисант. Заживял в малка пещера над манастира, която и днес се нарича Вехтата църква. С помощта на Кара Кольо, Инджето и Вълчана Хрисант успял да съгради отново манастира. Когато сградата била вдигната, той станал игумен. В олтара на манастирската черква направил скривалище, където често криел доскорошните си другари – хайдутите. Хрисант умрял през 1813 година и до ден-днешен наричат манастира Хайдушкия. На гроба му често идвали да отдадат почит Индже войвода и Кара Кольо – прославеният му байрактар. Надгробната плоча на Хрисант и днес се пази в църквата на манастира. Местните хора наричат пещерата в скалите Каракольова дупка.“
източник: paper.standartnews.com, връзка към цялата статия – линк
…“Според легендата, потвърдена от някои исторически сведения, Христо войвода се замонашил и под името Хрисант първоначално живял в познатата ни вече пещера (наричана още Караколюва дупка). Оттук той приканил околните села Вакъф (Устрем), Ново село (Мрамор), Срем и др. да започнат възстановяването на манастира, може би с щедрата помощ на Индже войвода и неговия байрактар Кара Колю. Оттук произлиза и едно от имената на манастира – Хайдушки.
Съборена била първата (Петрова) църква и на нейно място била построена нова църква, която била посветена пак на св. апостоли Петър и Павел. Направил и чешмите- едната с два чучура и другата с един. Първата чешма имала каменна плоча с образите на св. апостоли Петър и Павел, която сега се намира в Националния исторически музей в София. През 1910 г. се отваря и трети чучур. Манастирът бил наречен на името на близкото село Вакъф и хайдутинът станал негов игумен.
През 1813 г. игуменът хайдутин починал и бил погребан в манастира. И досега в преддверието на църквата се пази неговият надгробен камък. С течение на времето Вакъфския манастир се превърнал в най-голямото духовно средище на околността. При братята монаси намирали подслон и лечение Гарабчи Георги, Кара Добри, Ангел войвода, Вълчан войвода и много други знайни и незнайни смелчаци…“
източник: svtroica.hit.bg, връзка към цялата статия – линк
През 1813 г. игуменът хайдутин (Христо войвода) починал и бил погребан в манастира. И досега в предверието на църквата се пази неговият надгробен камък
