Индже Маринко е хайдушкото прозвище на Марин Иванов Русинов — български хайдутин от Пловдивско, роден между 1840 и 1842 година в селото Яхляре, днес известно като Драгомир. Неговото прозвище идва от физическото му сходство с прославения Стоян Индже войвода — бил пъргав, строен и хубав на вид.
Мотив и начало
Пътят на Марин към хайдутството е проправен от турска жестокост: турци убиват тримата му братя, и той, вместо да се примири, става четник на Бейко войвода. Бързо израства и поема командването на самостоятелна малка чета.
Дейност
Четата на Индже Маринко действа в Пловдивско и Пазарджишко, закриляйки населението на Тополи дол, Кръстава, Блатница, Цалапица, Голямо Конаре и Крастово. При едно залавяне Пловдивският кадия го освобождава — рядко изключение, което показва авторитета, с който е ползвал се дори сред противниците си. След освобождаването се заселва в Тополи дол и се жени за Нона от Блатница.
Край
Турците обаче не забравят. При едно слизане от планината Индже Маринко е заловен и закаран в Пловдив. Пашата Гюмюш Гердан се опитва да му спаси живота, но вдовицата на убит от него турчин настоява за смъртна присъда — тя сама слага въжето на шията му. Обесен е на стария мост над река Марица в Пловдив, януари 1862 година.
За него е запазена народна песен, предадена от потомък, с рефрен „Маринко де, войводо де“ — свидетелство, че паметта за него е останала жива в рода и в народа.
Източници
- Уикипедия, „Индже Маринко“.
- „Историята на България“, „Хайдут Индже Маринко“.
- LiterNet, „Обесването на Марин войвода“.
- „Поменик — Енциклопедия на български родове“.
- Уикипедия, „Списък с български хайдути“.