Иван Донкоолу (Данкоолу) е български хайдутин от с. Розово, Казанлъшко, действал в средата на XIX в. Прякорът „Данкоолу“ е от османски тип — буквално „синът на Данко“ — и е характерен за епохата, когато народът е разграничавал хайдутите по баща или по произход.
Животът му е пример за онзи тип хайдутин, чиято дейност се простира не в рамките на една чета, а прекосява няколко поколения войводи и десетилетия борба. Чудомир, в своя незаменим краеведски очерк „Хайдути в Казанлъшко“, го споменава като четник на Пеню войвода — прочутия шипченски хайдутин, действал в района на Шипченския Балкан, известен с безбройните си подвизи и с грижата за бедните. В същата дружина са и Кольо Аджара, Дянко Стамата, Матьо Руканя, Неделчо Бързела и Кольо Дзъна от Енина. Четата прекосява пространството от Сливен до Калофер и от Стара Загора до Габрово.
Освен с Пеню войвода, Иван Данкоолу е действал и с Митьо Джалазът и с Кърджил войвода (Киро Кърджиев) — двама от по-малко документираните, но реални хайдутски войводи от Казанлъшко от същия период. Чудомир изрично отбелязва, че хайдушката дейност на Кърджил войвода не е напълно изяснена — признание, което важи и за повечето му съвременници от тези краища, чиито подвизи са останали в устното предание, а не в писмени архиви.
Участието на Иван Данкоолу в Освободителната война (1877–1878) го нарежда сред тези хайдути, преживели и двете епохи — на четническата борба и на организираното военно освобождение. Конкретните подробности за неговото участие и за края на живота му не са документирани в достъпни онлайн извори.
Иван Данкоолу е от онези четници, за които историята не е написала отделна страница — но чийто живот е оставил следи в чудомировия разказ за Казанлъшко и в паметта на хората, знаели кой е воювал редом с кого.
Източници:
- Чудомир. „Хайдути в Казанлъшко“
- „Списък с български хайдути“ – Уикипедия
- Шабанов, Иван. „Имена от тъмни, робски години“. София, 1969.
- Чомпалов, Тодор. „250 български воеводи. 25 бунта и въстания против турското робство“.