Произход
Кара Танас е български хайдушки войвода, роден около 1770 година в село Катунище, община Котел. Селото е известно с будното си население и с това, че дава множество хайдути, възрожденци и културни дейци, а по-късно е обявено и за архитектурен резерват.
От кърджалия до защитник на българите
В младостта си Кара Танас е кърджалия – участва в разнородни въоръжени отряди, които често се занимават с грабежи и служат на различни местни първенци и османски управници. В началото на XIX век той скъсва с кърджалийските банди и се присъединява към хайдутите, като постепенно застава начело на хайдушка чета, която започва да защитава населението в Котленския балкан и околностите.
Дейността на неговата малка и подвижна дружина първоначално е съсредоточена около Катунище, Жеравна и Котел, но с времето обхваща много по-широк район. Четата му действа в Новозагорско, Ямболско, Одринско, по Стара планина, Ихтиманска Средна гора, Светиилийските възвишения, Бакаджиците, Сакар, Странджа и Тракия, като понякога стига дори до Бяло и Мраморно море.
По данни от изследванията четата на Кара Танас започва с около дванадесет души, но постепенно нараства до около четиридесет добре въоръжени четници. Дружината е облечена в унифицирани дрехи и е въоръжена като добре организирана военна част, което я отличава от обикновените разбойнически банди. С тези сили Кара Танас извършва нападения върху османски гарнизони и постове, включително върху Силиврия, след което се оттегля обратно в планината.
Участие в Руско-турската война (1828–1829)
По време на Руско-турската война от 1828–1829 година Кара Танас и неговата чета влизат във връзка с други български войводи, сред които Бойчо войвода и капитан Георги Мамарчев. Заедно с тях той действа в помощ на руските войски, напада османски части и подпомага настъплението им в Тракия и Странджа.
След войната, когато започва масовото изселване на българи от Жеравненско и Котленско към Руската империя, Кара Танас защитава изселващите се жеравненци по пътя им към Дунав и Русия. Макар руската военна власт да възпрепятства връщането на четите на Кара Танас и Бойчо войвода обратно в османските земи за продължаване на борбата, той остава до края на изселническия процес като защитник на сънародниците си.
Легендарен образ
Местните предания описват Кара Танас като „страшен хайдутин“ и „легендарния войвода от Катунище“, прочут със своята смелост и суров характер. Прякорът „Кара“ (черен, страшен) се свързва с респекта, който внушава на враговете си.
Разказва се, че той познава отлично балкана, използва скални ниши, пътеки и дерета за засада и е опора за местното население в годините на безвластие и размирици. В преданията и статиите за него се подчертава, че с дружина от около десетина души в ранните си години действа успешно повече от десет години и „никога не губи свой човек“, което допълнително усилва легендарния му ореол.
Една от популярните истории разказва как, докато оре нивата си, османлия стреля по него, но Кара Танас, вместо да се уплаши, хвърля ралото, грабва оръжието си и с възгласа „На ти куршума, амуджа!“ се нахвърля върху преследвачите и ги избива. Такива истории, предавани от поколение на поколение, оформят образа му като човек, който не се страхува от смъртта и пази честта си до край.
Според сведенията и местната памет той умира около 1856 година, след близо шест десетилетия хайдутуване. Част от преданията свързват последните му години с изселване в Северна Добруджа, където прекарва старостта си. В Катунище и до днес се показва родната му къща, а в двора на църквата има надгробни плочи на негови наследници.
Източници:
– „Кара Танас войвода“, Уикипедия.
– „Войвода Кара Танас“, Историята на България.
– „Кара Танас – войводата от Катунище“, комплекс „Воеводски“.
– Статии и описания за Катунище и родната къща на Кара Танас.