Ранни години и произход

Петър Карпош, по-известен с прозвището Карпош, е български бунтовник и хайдушки войвода от края на XVII век.
Повечето изследователи приемат, че е с български произход и произхожда от Западните Родопи или от района на Знеполе.
В османските документи е описан като опасен хайдутин, за когото е издадена специална султанска заповед да бъде заловен и наказан.

Хайдушка дейност и опити за залавяне

Преди самото въстание Карпош действа като хайдушки войвода в района между София, Пирот и Ниш, където атакува османски части и затруднява придвижването на войските.
Действията на неговите хайдути засягат обширен район от София до Пирот и Ниш и сериозно застрашават османския тил преди решителната битка за Ниш по време на Голямата турска война (1683–1699 г.).

Османската власт го възприема като реална заплаха и султанът издава заповед Карпош да бъде заловен, като задачата е поверена на специално назначени военни командири.
Опитите да бъде унищожен още в тази фаза се провалят – Карпош успява да запази ядро от опитни бойци, което по-късно ще стане основа на въстаническата армия.

Карпош като „крал“ на въстаналите

По време на напредването на войските на Свещената лига (австрийците) към юг, те овладяват крепости от Смедерево и Видин през Пирот до Скопие и Призрен.
В този контекст Карпош установява контакти с австрийското командване и координира действията си с него, подобно на други български войводи като Страхил войвода.

След като въстаниците овладяват Крива Паланка и изграждат нова крепост при Куманово, Карпош е провъзгласен за „крал на Куманово“ и „крал“ на въстаналите българи под сюзеренитета на австрийския император.
Този акт има силен символичен характер – показва стремеж не само към въоръжена съпротива, но и към политическо лидерство в освободените територии.

Плен и екзекуция

След оттеглянето на австрийците на север за зимуване, османската власт организира масирана контраофанзива срещу въстаналите българи.
Османско‑татарски корпус от над 30 000 души, воден от сераскера Махмуд паша и хана Селим Гирай, потегля от София към Крива Паланка и Куманово, разбивайки по пътя по-малки групи от хората на Карпош.

В решаващото сражение при Куманово силите на Карпош, броящи около 800 бунтовници, се изправят срещу многократно по-многобройната османска армия.
Въпреки ожесточената съпротива, въстаниците са надвити, а значителна част, включително самият Карпош, са пленени.

Според османските хроники и по-късните преразкази Карпош е отведен в Скопие, където е екзекутиран на Каменния мост над Вардар – обесен, след което тялото му е съсечено и хвърлено в реката.
Това се случва в края на 1689 г., бележейки кървавия край на Карпошовото въстание.

Наследство и памет

В българската историография Карпош се разглежда като един от най-значимите въстанически водачи от XVII век, редом с фигурите, свързани с Второто търновско и Чипровското въстание.
В Северна Македония той също е почитан – в Скопие има паметна плоча и конна статуя, посветени на него и въстанието.

Map of Bulgarian uprisings against Ottoman rule (1686-1689), featuring Tarnovo, Chiprovtsi, Karposh’s, and military actions.