Кочо Георгиев Лютов — Кочо Лютата — е роден през 1836 г. в мелнишкото село Левуново. Работи като овчар. Хайдутската му съдба започва след убийство на турчин, заради което е хвърлен в затвора в Солун. Успява да избяга и постъпва в четата на дядо Ильо войвода — Ильо Малашевски, последния хайдутин, с когото участва в Руско-турската освободителна война (1877–1878).
След Освобождението Кочо Лютата не слага пушката. Събира собствена харамийска чета и действа в защита на българското население в Сярско, Неврокопско и Мелнишко — земи, останали под османска власт след Берлинския договор. На 5 октомври 1878 г., заедно с четите на Стоян Карастоилов (Стоян Войвода), Стойо Торолинков, Тодор Паласкаря и Коста Кукето — общо около 400 бойци — атакува турския гарнизон, превзема Кресненските ханчета и дава пряк тласък за избухването на Кресненско-Разложкото въстание. Участва в освобождаването на селата Влахи, Ощава, Ново село, Мораска, Будилци, Сливница и Брезница. В операциите около въстанието е изпратен да пресрещне петричкия Хусни бег с 800 низами и го спира с бой, давайки път на мирното население да се изтегли към свободна България.
След потушаването на въстанието продължава с четническата си дейност. Всяко лято преминава с малка чета в Демирхисарско, Мелнишко и Петричко — дейност, продължила до 1895 г. При Сръбско-българската война (1885 г.) е доброволец в Българската армия. От 1895 г. се включва в редовете на Солунските атентатори, ставайки войвода на Втора въстаническа дружина в Четническата акция на Македонския комитет.
Четата на Кочо Лютата, Дончо Златков и Кочо Муструка (4-ти, 5-и и 6-и на втория ред) в 1895 г.
При избухването на Балканската война през 1912 г. 75-годишният Кочо Лютов се записва доброволец и се оказва най-възрастният боец в Македоно-одринското опълчение. Служи в доброволческа чета №42 на Дончо Златков заедно с още 91 четници. Умира след кратко боледуване в нощта на 10 срещу 11 юни 1918 г. в Дупница и е погребан на 12 юни при черквата „Свети Никола“. Хайдушките му години са възпети в народни песни, пеени и до днес в Македония. Един от прапраправнуците му е актьорът Емил Емилов.
Кочо Лютата пред къщата си в Левуново, фотографиран от Любомир Милетич през лятото на 1914 г.
Борис Сарафов, Спиро Костов, капитан Матров, Кочо Муструка, Кочо Лютата, Никола Мойсеев, д-р Петчеревски, Михаил Христов и Велко, 1895 г.
Некролог на Кочо Лютата
Източници:
- „Кочо Лютата“ – Уикипедия: bg.wikipedia.org/wiki/Кочо_Лютата
- „10 юни 1918 година: Умира Кочо Лютата – най-стария действащ хайдутин“, На мегдана: namegdana.com
- „Революционер Кочо Лютата“, Историята на България: historyofbg.com/vladetel/kocho-lyutata/
- „Кочо Лютата – български хайдутин и революционер“ // Тракийски свят: trakiaworld.com
- Шабанов, Иван. „Имена от тъмни, робски години“. София, 1969.
- Чомпалов, Тодор. „250 български воеводи. 25 бунта и въстания против турското робство“.
- изображения – bg.wikipedia.org/wiki/ – 1. Източник: ДА „Архиви“ фото Иван Карастоянов; 2. 3.Кочо Лютата пред къщата си в Левуново, фотографиран от Любомир Милетич през лятото на 1914 г.