Коста войвода е име, под което излизат поне две фигури, но най-добре засвидетелстваната е Коста войвода от четата, в която Панайот Хитов започва войводската си кариера. В описания на хайдушкото движение в Ямболско и Северозападна България се отбелязва, че „още през Кримската война (1853–1856) е сформирана чета начело с Коста войвода, в която Панайот Хитов е подвойвода“, и че от тази чета по-късно израстват самостоятелни войводи.

Според очерка за „Чета на Коста войвода и Панайот Хитов“ началото е в Северозападна България: четата се създава на българска територия, границата с Османската империя се преминава при село Бойница в Кулско, а след това дружината се насочва към Стара планина, където води сражения и напада османски обекти. В този период Коста войвода е „пръв войвода“, а Панайот Хитов – подвойвода, което означава, че Хитов трупа опит именно при него, преди да стане един от най-видните български хайдушки войводи.

В ямболските краеведски текстове се отбелязва, че Коста войвода, за когото в града има и улица, е станал хайдутин след като убил еничарски главатар Исмаил ходжа – класически мотив за лично отмъщение и преминаване в хайдутлук. По-нататък той води чета в Сливенско–Ямболския край, а името му се свързва с мрежата от войводи, които превръщат Сливен и околностите в „град на стоте войводи“.

Поради ограничеността на източниците не са ясни точните години на раждане и смърт, но хронологично Коста войвода се поставя в средата на XIX век – времето на Кримската война и активното хайдушко движение в Източна и Югоизточна България, когато се формират поколенията на Панайот Хитов, Хаджи Димитър и други големи войводи.

Основни източници

• „Чета на Коста войвода и Панайот Хитов“, voivodi.eu.
• „Хайдушкото движение в Ямболския край“, Radio999 – за Коста войвода, улица на негово име и връзката с Панайот Хитов.
• „Войводи – Сливен“, локален списък на славенските войводи, включително Коста войвода.
• Обобщени списъци на войводи, където Коста войвода е споменат наред с други сливенски и ямболски войводи.