Произход и младежки години
Крайчо Самоходов е роден около 1845 г. в Панагюрище. За времето си е един от образованите хора в средногорския град — завършва местното класно училище и научава гръцки и турски покрай пътуванията с баща си до Беломорието. Известно време работи като учител, а по-късно и в местния конак.
Участие в подготовката на Априлското въстание
Като член на местния революционен комитет в Панагюрище Крайчо Самоходов взема дейно участие в подготовката на въстанието. Той е сред доверените хора на Георги Бенковски и влиза в малкия щаб от панагюрски първенци, избран от Бенковски в първите дни на бунта, като изпълнява ролята на байрактар (знаменосец).
През април 1876 г. Самоходов е сред охраната на историческото Оборищенско събрание, на което представители на Четвърти революционен окръг вземат решение за датата на въстанието. На разсъмване на 14 април в местността Оборище пристига Бенковски, придружен от панагюрските делегати, Захари Стоянов, пловдивския депутат Христо Търнев, поп Груйо Бански и войводата Крайчо Самоходов с малка охрана от петима-шестима души.
Знаменосец на Хвърковатата чета
По време на самото Априлско въстание Крайчо Самоходов е знаменосец на прочутата Хвърковата чета на Бенковски — четата, с която Апостолът обикаля бунтовните села на Средногорието. Байрактарят язди начело на колоната, издигнал високо зеленото знаме с лъва и думите на бунтовната клетва, докато останалите четници го следват подредени по двама.
Знамето на Панагюрското въстание е свързано и с един от най-запомнящите се епизоди от подготовката му — тържественото му освещаване, при което вместо Самоходов да го понесе пред тълпата, тази чест се пада на Райна Попгеоргиева (Райна Княгиня).
След разгрома на въстанието и опожаряването на Панагюрище четата отстъпва на север през планината, преследвана и оредяваща от загуби и дезертьорство. При тежкото отстъпление, когато липсва обещаната помощ от отвъд Дунава, мнозина напускат редиците — сред дезертиралите тогава е и самият знаменосец Крайчо Самоходов, а знамето е поето от Стефо Радоевич, наричан Далматинеца.
След въстанието — продължена борба
Крайчо Самоходов оцелява при разгрома на въстанието и не спира революционната си дейност — предвожда малка чета в Средна гора. По време на Руско-турската война от 1877–1878 г. подпомага действията на руската армия в Средногорието, а след Освобождението, заедно с капитан Петко войвода, участва в защитата на българското население от турски насилия в Родопите и Беломорска Тракия.
Включва се и в борбата за Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г., а по-късно участва като доброволец и в Сръбско-българската война.
По-късен живот
Константин Иречек го назначава на висша служба в Министерството на просветата, където по-късно се пенсионира. По време на режима на Стефан Стамболов Крайчо Самоходов е преследван заради русофилските си убеждения — репресиите стигат дотам, че му е отнета дори пенсията.
Умира през 1900 година.
Източници:
- Захарий Стоянов. „Записки по българските въстания“. Цит. в: newme.bg — „Предателите на Априлското въстание: Ненко Терзийски“
- „Априлско въстание – апотеозът на панагюрци“ // chat-pat-literatura.blogspot.com
- „Списък с български хайдути“ – Уикипедия: bg.wikipedia.org/wiki/Списък_с_български_хайдути
- Шабанов, Иван. „Имена от тъмни, робски години“. София, 1969.
- Захари Стоянов — „Записки по българските въстания“
- Цончо Родев — „Не дрехите правят юнака, а сърцето“
- „Крайчо Самоходов – байрактарят на Хвърковатата чета“, в. „Време 2001″ — Панагюрище
- „Пророческият сън на Бенковски. Тайните на Априлското въстание“ — Новини Стандарт
- „Първото Българско Велико народно събрание се провежда в местността Оборище“ — OshtePan
- Исторически музей — Панагюрище
Паметник на Крайчо Самоходов в Панагюрище
източник на изображението: theo.inrne.bas.bg