Кръсто Лазаров – познат и с прозвищата Кумановски, Конюшки и Ставре, е български революционер – кумановски войвода на ВМОРО и ВМРО, един от най-активните противници на сръбската пропаганда в Кумановско и участник в Кумановската битка през 1912 година. По-късно, през Втората световна война, е водач на контрачети срещу комунистическите партизани.
Произход и ранни години
Кръсто Лазаров е роден през 1881 г. (по негови собствени спомени – между 1881 и 1882 г.) в село Коню, наричано и Конюх, в Кумановско (по-късно причислявано към Кратовска околия), тогава в пределите на Османската империя. Баща му Лазар Иванов, земеделец, умира преди раждането на сина си, поради което Кръсто е отгледан от майка си Анастасия (Таска) и от брат си Дойчин.
Начало на революционната дейност
Още като младеж Лазаров се установява в Куманово, където живее в дома на войводата Ангел (Геле) Поп-Арсов Малински и започва да пренася оръжие в града. При избухването на Винишката афера през 1897 г. Малински, а след него и Лазаров, е принуден да бяга – с помощта на хазаина си Никола Канаревски – в Кюстендил, България. Там се среща отново с Малински, който му обяснява същността на Вътрешната организация. По-късно Лазаров се премества в София при по-възрастния си брат, който от 1895 г. е бил четник при Антон Бузуков и Димитър Матов.
Четник във ВМОРО и Илинденско-Преображенското въстание
От 1901 до 1903 г. Лазаров е четник в четата на капитан Юрдан Стоянов, служи и при капитан Димитриев. По време на Илинденско-Преображенското въстание се сражава в четата на скопския войвода Никола Пушкаров. Към края на въстанието влиза в голяма обединена чета от 400–500 души, водена от войводите Сотир Атанасов, Атанас Мурджев, Никола Пушкарев и Димитър Ганчев, с цел да подпали Крива Паланка. След като става ясно, че въстанието затихва, четата се изтегля, влиза в сражение с османски гранични части и впоследствие се разформирова. След 1903 г. Лазаров остава с малка група да пази скрито оръжие в село Доганица, което по-късно предава на Мише Развигоров.
Кумановски войвода на ВМОРО/ВМРО (1905–1931)
От 1905 до 1931 г. Кръсто Лазаров е кумановски околийски войвода на ВМОРО, а по-късно на ВМРО. Организира и води чети, действащи срещу турски отряди, но най-вече срещу сръбски въоръжени чети и групи, свързани със сръбската пропаганда, идваща откъм манастира „Св. Прохор Пчински“. Към 1907 г. е кумановски районен войвода и оперира с чета от 8 души. След Младотурския преврат е легален от 16 юли 1908 г. до Коледа 1909 г., след което отново бяга в България, а по-късно се връща в Македония начело на чета. На 13 юли води успешно сражение с турска войска при село Тръстеник, което в отговор е опожарено и разрушено с артилерийски огън. Иван Михайлов, по-късен ръководител на ВМРО, го определя като „истинска жива легенда“ и „непримирим борец срещу сръбската пропаганда“.
Балканската война и Кумановската битка
Преди избухването на Балканската война Лазаров често навлиза с чета в Македония, като след акциите се изтегля обратно в България. След обявяването на мобилизацията не допуска сръбски чети да навлязат в района на Азот. По време на войната е включен в четата на Тодор Александров. При Кумановската битка (23–24 октомври 1912 г.) с чета от няколко хиляди четници и милиция атакува турските позиции в гръб и превзема турската тежка артилерия при село Орашец, с което премахва пречка пред настъплението на съюзническата (сръбска) армия през Кумановската теснина. След превземането на Куманово обаче се появяват проблеми с новите сръбски власти, които издават заповед за неговото убийство и унищожаване на четата му, поради което Лазаров се изтегля в България.
Първата световна война и междувоенният период
През есента на 1914 г. четата на Лазаров е предадена и обкръжена от сръбски части в село Кетеново; при пробива на обръча загиват няколко четници, а сръбската страна дава повече жертви. В следващите дни четата води и други сражения – при Пезово и при Патечино, Щипско. На 9 юни 1915 г. в местността Островица, край село Габреш, Кумановско, четата на Лазаров дава деветчасово сражение срещу сръбска жандармерия, войска и милиция, в което сръбската страна претърпява значителни загуби, а четата се спасява без жертви. През 1915–1918 г., когато Вардарска Македония е под българска администрация, Лазаров поставя себе си в услуга на местната българска власт и войски. През 20-те и началото на 30-те години на XX век продължава да навлиза с чети на ВМРО в отново окупираната от Сърбия Вардарска Македония, а в периода на възстановяване на организацията след 1910–1912 г. оцелява след опит на анархистично настроени бивши четници да го убият и да привлекат хората му – конфликт, уреден с намесата на Тодор Александров. В периода септември 1931 – май 1933 г., вече в София, журналистът и деец на ВМРО Боян Мирчев записва пространните спомени на Лазаров, публикувани по-късно като „Революционната дейност в Кумановско“.
Втората световна война и гибел
След освобождението на Вардарска Македония през април 1941 г. Кръсто Лазаров се завръща в родния си край. По време на Втората световна война оглавява контрачети, действащи срещу комунистическите партизани в Кумановско, с център на действие в село Матейче.
Изворите дават противоречиви подробности за смъртта му. Според спомените, съхранени в архивите и публикувани от изследователи на ВМРО, през септември 1944 г., малко след установяването на нова власт в Куманово, Лазаров е убит без съд и присъда – заедно с още десетки видни българи от района – като бива заровен жив, с цел да бъде сломено „българофилството“ в Кумановско. Според други сведения (Уикипедия) Лазаров е осъден на смърт на 14 януари 1945 г. от Скопски военнополеви съд по обвинение, че е „голям българин“, и е разстрелян в същия ден при т.нар. Кумановско клане, заедно с още 47 видни българи, сред които войводите Тодор Сопотски от с. Сопот и Игнат Мангъров от Кратово. Успоредно с това, на 14 януари 1945 г. в България той е осъден задочно и от Народния съд.
Памет
През 1915 г. четата на Лазаров води голямо сражение в местността Орловец. На 15 септември 1942 г., приживе на войводата, там е издигнат петметров кръст в чест на боя, а на откриването присъстват самият Кръсто Лазаров и двама от старите му четници – Траян Петров Стойчев и Величко Спасов.
Източници
- „Кръстю Лазаров“, Уикипедия
- Кръстю Лазаров, „Революционната дейност в Кумановско“ (спомени, записани от Боян Мирчев, 1933 г.; издание на Библиотека „Струмски“, 2015 г.) – promacedonia.org и strumski.com
- „Кръстю Лазаров – непримиримият борец срещу сръбската пропаганда в Македония“ – sitebulgarizaedno.com
- „Протестът на македонските българи срещу Холандско-скандинавския комитет от 27 декември 1917 година“ – sitebulgarizaedno.com
- „Кръстьо Лазаров“ – przone.info (по текст на Асен Виденов)
- „Лазар Велков“, Уикипедия (справочна информация за Кумановската битка)
- „Винишка афера“, Уикипедия
Войводата с четника си Цветко Думановски, загинал заедно с четата на Сава Михайлов на 1 май 1905 година
Четата на Михаил Чаков, вторият отпред (от дясно наляво) е Кръстьо Лазаров
Четата на Кръсто Лазаров по време на честване на Хуриета в Куманово на 29 юли
Скопската чета на Кръсто Лазаров (с бинокъла) и Величко Велянов (втори прав)
Източник на изображенията – bg.wikipedia.org
На историческия врх ,, Орловец „. Кумановският войвода Кръстьо Лазаров между двамат си верни другари Траян Стойчев и Величко Механджиев. Вестник Целокупна България
Източник на изображението – commons.wikimedia.org
ЕДИН ЖЕСТОК РАЗКАЗ НА КУМАНОВСКИЯ ВОЙВОДА КРЪСТЮ ЛАЗАРОВ ЗА СРЪБСКАТА АГРЕСИВНА ПОЛИТИКА В МАКЕДОНИЯ – Цочо В. Билярски
Кръсто Лазаров от с. Конюх, Кумановско, Вардарска Македония – „Революционната дейност в Кумановско“, спомени записани от Боян Мирчев през 1933 г. и издадени от Библиотека Струмски през 2015 година.
Спомените на Кръстьо Лазаров се издават по случай 70 години от зверското му убийство от югославските партизани в Македония. Оригиналът им се съхранява в: ЦДА, ф. 1932 к, оп. 1, а. е. 130, л. 1-43. Оригинал. Машинопис.
Източник: Издателство Струмски
За да прочетете книгата натиснете тук
Статия от бр.145 на “Вестник на вестниците” за посещението на Цар Борис III в Куманово и срещата му с Кръсто Лазаров:
“Днес към 5 ч. сл. обед, идвайки от Скопие с автомобила си, пристигна в града ни Н. В. Царят, придружен от Н. Ц. В. Княз Кирил. Той спре пред общинския дом, където се събраха всички общински съветници и много граждани. (…) През това време всички улици край общината беха задръстени от народ, който, при излизането на Негово Величество Го посрещна с нестихващо “ура”. От тук Царът тръгна пеша до църквата
“Св. Николай”. В нея Той запали свещи и се помоли. На излизане, известният местен войвода Кръстьо Лазаров Кумановски поблагодари на Негово Величество за ордена за заслуга, с който
Той е благоволил да го награди по случай недавнашното народно тържество, което бе устроено в чест на войводата…”
Източник: „Революционната дейност в Кумановско“, спомени записани от Боян Мирчев през 1933 г. и издадени от Библиотека Струмски през 2015 година – линк
Последният лидер на ВМРО Иван Михайлов пише в своите „Спомени. Том I“ (издадени в Льовен, Белгия през 1958 г.) следното за кумановския войвода Кръстo Лазаров:
«КУМАНОВСКА ОКОЛИЯ. Добри корени хвана ВМРО и в тази околия със старо борческо минало. Създадоха се ръководни тела в града и селата. Околийски войвода бе Кръсто Лазаров, много тактичен, с висок морал. Той се ползуваше с всеобщо уважение; запазил бе здрави лични връзки сред населението още от турския и първия режим. Немаше високо образование, но бе надарен с интелигентност, а имаше и твърде приятни отношения към хората. Във ВМРО е почнал да се проявява с акции още в 1902 год. Една истинска жива легенда бе, и ще си остане, името на Кръсто Лазаров, кумановския войвода; легенда, каквато не се среща така често даже в средата на македонското революционно движение. Бойните подвизи, борческата деятелност на Кръсто Кумановски може да се сравнява само с тази на един Апостол Енидже-Вардарски, на един Христо Чернопеев, Васил Чакаларов. С тази разлика, че Кръсто можа да работи за Македония през много по-дълъг период. Ако неговите спомени беха отпечатани, сигурно биха се чели като най-увлекателен роман; и множество българи не биха повярвали, че в техната среда е живел подобен герой — колкото недостижим по храброст и преданост, толкова само-заличен по скромност. Към четиридесет и седем сражения бе изнесъл Кръсто, против турци и сърби; половината от тех са траяли над десет часа всеко. Едва ли и след петдесет години ще бъде забравено особено сражението му през първия сръбски режим въ местността „Орловец”, Кумановско; разкрита в една пещера, неговата чета се брани юнашки цели три дни; мнозинството четници загиват; по чудо и този път се бе спасил войводата с двама другари. Заслужено през втората световна война хиляди селяни чествуваха Кръсто точно в тази местност. Неговата революционна дейност продължи и подир първата световна война; нови сражения води той против сръбските потери и войски.
Беше член в Окржжния Комитет на Скопския революционен окръг. Възпитал бе четници, които му съперничеха по храброст; един измежду тех бе и Цветан Спасов, оставил също големо име в Кумановско и Кратовско, загинал след ожесточена петнадесет- часова борба със сърбите. Кръсто бе от с. Конюх, Кумановска околия. Стъпилъ е в редовете на ВМРО към 1900 година. Като млад борец е премахнал водача на сръбската пропаганда в гр. Куманово — събитие, което на времето си стана известно в цела Македония. Това бе в 1905 г., когато Кръсто бе четник в четата на Коста Нунков. Преди това и по-късно е четникувал при други войводи. Преди „Хуриета” е вече войвода в Кумановско и като такъв бива дочакан от турските власти и народа, когато четите се легализираха. При отпочналата борба срещу Турция той е пак нелегален, до балканската война, при която четата му принася доста услуги. През целия пръв сръбски режим, от 1913 до 1915 г., е нелегален, с чета в поробена Македония. Нелегален е — както казахме — и подир 1918 г. Борил се е в разни околии на Македония, не само в Кумановско. След 1941 г. се е прибрал въ родната си околия, с надежда старините си да прекара между народа, комуто бе посветил живота и всичките си сили. В края на 1944 г. титовата власт го задига и изчезва безследно. Съмнение нема, че в случая сръбската пропаганда си отмъщава на Кръсто заради неговата знаменита борба против нея, водена години под ред. Неговото легендарно име ще живее дълго в преданията на рода. А историята на нашето движение ще му отдели достойно место, за да четат поколенията и укрепват националната си гордост чрез подвизите, верата и предаността на Кръсто към нацията и свободата й. Този българин бе изваян секаш от гранит; неговият дух, скромност и себеотрицание беха апостолски; не напраздно народната маса го обожаваше.»
Източник: „Революционната дейност в Кумановско“, спомени записани от Боян Мирчев през 1933 г. и издадени от Библиотека Струмски през 2015 година – линк
Роденият в Прилеп Коста Георгиев Църнушанов (1903-1996, София) е общественик, деец на ВМРО, историк, публицист,
фолклорист и един от основателите на ММТРО, младежката организация на ВМРО. В своята книга „Македонизмът и
съпротивата на Македония срещу него“ (София, 1992 г.) Църнушанов пише за убийството на войводата Кръсто Лазаров от страна на македонистките сърбокомунисти:
«Кланетата в Прилеп, Велес, Куманово и в други селища (…) Друга страшна касапница на българи е устроена в
Куманово. Тя е взела около 48 жертви, подобно на Велес – без всекакъв съд. Имената на част от тех намираме изредени
във в. „Нова Македония“, в брой 34 от 21 януари 1945 година. Вестникът съобщава: „Военният съд на скопската военна област – Съвет при Кумановския военен сектор, със своята присъда от 14 януари 1945 г. осъди на смърт… следните лица“. И изрежда 40 имена на избити без съд българи и албанци, по-право оформя едно извършено престъпление без разпит, без обвинителен акт, без защита, без обществен контрол. Ето имената на жертвите:
- Д-р Йосиф Андонов от Куманово, 44-годишен – според обвинението на вестника „голем привърженик на
великобългарската кауза“, т.е. български патриот, проявен през кралския режим в Македония, като член на ММТРО. - Кръстьо Лазаров Иванов, т.е. прославеният войвода Кръстъо Кумановски, борец срещу турския режим, а след това и срещу сръбския, герой на много сражения, окръжен войвода за Скопския окръг, родом от с. Конюх, Кумановско, на възраст около 70-годишен; според обвинението във вестника „проявил се като един от великобългарските шовинисти“, а всъщност всеобщопочитан в окръга борец за свободата на Македония.
- Димитър Алексиев Атанасов от Кратово, 58-годишен.
- Борис Лазаров Зафиров-Муто от Куманово, 22-годишен.
- Тодор Стойчев Сопотски от Куманово, 60-годишен.
- Петър Андонов Кралевски от Куманово, 48-годишен.
- Христо Атанасов Петров-Шаика от Куманово, 32-годишен.
- Тренко Петров Джимревски от Куманово, 38-годишен,
- Киро Костов Атанасов-Мургашански от Куманово.
- Стоян Летков Атанасовски-Новоселски от с.Новоселяни, Кумановско, 38-годишен.
- Страхил Стойчев Апостолски от с. Ругинце, Кумановско, на 30 г.
- Стойче Спасов Стоименов от с. Орашац, Кумановско, 45-годишен.
- Игнат Манев Мангаров от Кратово, 64-годишен.
- Стефан Велков Атанасов от с. Талашманци, Кратовско, 66-годишен.
- Трайко Герасимов Арсов от Горно Кратово, 25-годишен.
- Александър Иванов Цеков, известен с популярното име Санде Върлото от с. Горно Кратово, Кратовско, 57-годишен.
- Радивой Даков Арсовски от с. Гризиленци, Кратовско, 59 годишен.
- Иван Попстоицев Велков от Крива Паланка, 40-годишен.
- Антон Димитров Узунов от с. Милутинци, Кривопаланечко, 53-годишен, според вестника „великобългарски фашист“, бивш комита.
- Славко Спиров Иванов от Кратово, 33-годишен.
- Теодосий Джартов, бивш български учител и пръв кмет на Куманово. В списъка на осъденнте не фигурира. Той е хвърлен от прозореца на къщата му – уж се е самоубил.
- Богдан Шекерджийски от Куманово – също не фигурира в списъка – убит е по тъмно. Срещу всички стои обвинението „соработник со окупаторот“ или „големобугарин“.
Тези кланета, които само във Велес, Куманово и Прилеп зеха над 140 кървави жертви без съд, още в първите дни на
сърбо-македонската власт потресоха цела Вардарска Македония и накараха дори самият Методий Ченто в качеството му на председател на президиума на АСНОМ на едно публично събрание да извика на висок глас: „Кой извърши това престъпление, кой го заповяда? Трябва да бъдат извадени под отговорност виновниците? Как може да се вършат такива беззакония“ и пр. Но това бе само глас в пустиня, защото скоро, както ще видим, Ченто бе съборен от власт и отиде в затвора…
Пък и какво би могъл да стори Ченто, когато в тези дни истински разпоредител с живота на българите в Македония е бил Темпо и край него Лазар Колишевски? Как всичко се вършело зад гърба на Ченто и напук на него говори клането на 40-те души в Куманово. Според напълно автентични данни трагичното събитие се развило при следните обстоятелства:
„При влизането на партизаните в Куманово – разказва свидетел на събитието – за комендант на града беше назначен
Кочо Попов, кумановец, книжар, прогресивен по убеждения. Беха арестувани всички ония лица начело с др. Йосиф Андонов, Кръстьо Лазаров Кумановски, Кирил Мургашански, Джартов и др. Като узнал за арестуването им, Темпо му наредил да бъдат избити всички без съд. Комендантът Кочо Попов обаче реагираше, като казваше, че са добри граждани и ако требва да бъдат наказани за нещо, да бъдат изправени пред съд. Темпо обаче настоявал на своето и два пъти е питал дали заповедта му е изпълнена. Най-после го извикал в Белград уж по некаква работа и в негово отсъствие била изпълнена заповедта.“ »
Източник: „Революционната дейност в Кумановско“, спомени записани от Боян Мирчев през 1933 г. и издадени от Библиотека Струмски през 2015 година – линк
През 1924 г. в град Кюстендил Кръсто Лазаров публикува апел към обществеността за събиране средства за построяването на къща на останалите сираци деца на войводата Лазо Велков Дивлянец. Той се самоубива след като е тежко ранен и обкръжен от сръбски части край село Живине, Кумановско. В апела озаглавен „Апел към всички емигранти и български граждани в Царство България и Америка“ Кръсто Лазаров пише следните характеристики за българското племе олицетворени в образа на Лазо Дивлянец:
„Българи,
Незабравимия и непрежалим славен войвода Лазо Дивлянец беше най-типично чедо на нашия народ, защото той олицетворяваше в най-светъл образ най-възвишените и характерни некога и за българското племе добродетели: скромност, честност, работливост, пестеливост, твърдост, неустрашимост и пълно, беззаветно, себеотрицание. И тъкмо за това Вие тука не го познавате, но колко много го знаят и обичат поробените? И колко много са треперяли от името му враговете ни? Когато беше тука, той почиваше, като с верните си четници градеше къщи за бедните изгнаници, а там? Там той беше гранит и пламък.
Да се покажем достойни за него и неговата памет, за паметта на тоя селянин с големо сърдце и благородна душа в чийто дела има нещо от поривите на Дякона Левски. Защото тая корава българска глава, за да не види пред очите си омразната двурога шайкача на поробителя, заповеда на железната си десница да я пръсне. И така тихо, и така спокойно, както само българина може да каже през зъби своето последно “сбогом” на всичко най-свидно… И то след като, тежко ранен, бе успел да изведе храбрата си чета из огнения обръч. О, дивен, античен героизъм! О, клета родино! Колко много такива борци раждаш ти!
Да изградим скромен подслон за сираците на тоя герой, това е най-малкия дълг към него и родината. И само така ние, малките негови почитатели, ще му се отплатим: Да видим неговите сирачета подслонени под своя стреха.“
Източник – Македонски дейци за българската душа, силата на българския дух и борбата им за българщина
written by Атанас Струмски от Пиринска Македония