Лазар Попиванов Маджаров, с псевдоним Босилков (1872–1907), е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и определян от съвременници и изследователи за втория по значимост деец на Одринския революционен окръг след Михаил Герджиков. Той е ключова фигура в изграждането и ръководството на Лозенградския революционен район и в подготовката и провеждането на Илинденско-Преображенското въстание.
Произход, семейство и образование
Лазар Маджаров е роден през 1872 г. в село Негован, Лъгадинско (Егейска Македония), в семейството на архимандрит Иван (Йона) Маджаров – по-късно архиерейски наместник на Българската екзархия в Солун. През 1892 г. завършва Солунската българска мъжка гимназия със седмия випуск на училището – една от най-важните „кузници“ на кадри за македоно-одринското революционно движение. След дипломирането си заминава за свободна България и постъпва като учител в Жеравна, Сливенско, а по-късно и в село Рила.
Учителстване в Лозенград и навлизане във ВМОРО
През 1897 г. Българската екзархия назначава Лазар Маджаров за главен учител на българските училища в Лозенград (дн. Къркларели) – стратегически важен център в Одринско. Там той се включва във ВМОРО, застава начело на местния революционен комитет и разширява революционната комитетска мрежа в Лозенградско. През 1899 г. Маджаров става нелегален и се посвещава изцяло на революционна дейност. През 1900 г. придружава Гоце Делчев по време на обиколката му из Одринския революционен окръг, като заедно инспектират комитетите и уточняват планове за бъдещото въстание.
През юли 1900 г. Лозенградският и Бунархисарският район са разтърсени от т.нар. Керемидчиоглува афера – чета, изпратена от България, залавя в местността „Св. Фотида“, край село Раклица, гръцкия лекар от Лозенград Костаки Керемидчиоглу и го освобождава срещу откуп от 800 лири. Последвалите турски гонения и разкрития разстройват значително организационната мрежа в района. Именно след тази афера Лазар Маджаров застава начело на чета, чиято задача е да възстанови и разшири разбитите комитети – задача, с която успешно се справя.
Пловдивски конгрес и утвърждаване като войвода
През април 1902 г. на Пловдивския конгрес на ВМОРО Лазар Маджаров е избран за войвода и ръководител на Лозенградския революционен район в рамките на Одринския революционен окръг, с което се превръща във формален лидер на организацията в района.
Подготовка и участие в Илинденско-Преображенското въстание
През 1903 г. Маджаров е делегат на конгреса на Петрова нива на Одринския революционен окръг, на който е избран за член на Главното ръководно боево тяло. В навечерието на въстанието организира въоръжени чети, оръжейни складове и структури на местното самоуправление в Лозенградско.
При избухването на Преображенското въстание на 6 август 1903 г. четата на Лазар Маджаров, като главен войвода на Лозенградския революционен район и член на Върховното боево тяло, получава задачата да разруши силния турски гарнизон в село Дерекьой и да прекъсне съобщенията между Лозенград и Малко Търново. За целта отрядът е разделен на две групи – едната под личното командване на Маджаров, а другата – под ръководството на войводата Лазо Лазов. Съобщенията между двата пункта са прекъснати успешно, а действията на четите обхващат и други османски гарнизони и постове в района.
След въстанието — реорганизация и нови конгреси
След потушаването на въстанието Лазар Маджаров не напуска революционното поприще, а се заема с укрепване на организацията в Родопите и Западна Тракия. На конгреса на Одринския революционен окръг във Варна през 1904 г. е избран за член на задграничното представителство на Одринско, а по някои сведения и за член на Боевото тяло, заедно с войводите Стамат Икономов и Лазо Лазов. През 1905 г. участва в Рилския конгрес на ВМОРО – важен момент на преоценка на стратегията след Илинденско-Преображенското въстание. В следващите години Маджаров остава районен войвода и продължава да води чета, действаща в Дедеагачко, Лозенградско и околните райони.
Гибел
На 10 ноември 1907 г. четата на Лазар Маджаров попада в тежко обкръжение край село Лъджакьой (дн. Лутрос, Гърция), Дедеагачко, в Беломорска Тракия. В последвалото неравно сражение срещу многоброен турски аскер загиват Лазар Маджаров и четниците му Петър Васков, Георги Гешанов, Чанко Карабраканов и Янаки Милков. Смъртта му се приема като тежък удар за Одринския революционен окръг – загубен е дейкът, определян от съвременниците му за втори по значимост след Михаил Герджиков.
Памет и оценка
В историческата памет Лазар Маджаров остава като олицетворение на „учителя войвода“ – човек, съчетал авторитета на педагог с организаторския талант и волята на четнически ръководител. Тракийски дружества и краеведски издания редовно отбелязват годишнините от смъртта му, а мястото край Лъджакьой, където загиват той и другарите му, е включено в съвременни възпоменателни маршрути в Западна Тракия, посветени на паметта на загиналите за освобождението на българите в региона.
Източници
- „Лазар Маджаров“, Уикипедия
- „Лазо Лазов“, Уикипедия
- „Лозенградчани“, Уикипедия
- „Революционер Лазар Маджаров“ – historyofbg.com
- „На 10 ноември 1907 г. умира българският революционер Лазар Маджаров“ – patrioti.net
- Христо Силянов, „Спомени от Странджа“
- „Илинденско-Преображенското въстание 1903–1968“ (сборник спомени) – promacedonia.org / macedonia.kroraina.com
- П. Маджаров, „Свято заклятие“ (бележки и биографични справки за загиналите при с. Лъджакьой)
- „Походът на паметта в Западна Тракия“ – Златоград (zlatograd.com)
Светлината на хляба
Част от Свято съзаклятие, с автор Панайот Маджаров може да прочетете от следната връзка – линк
