Георги Иванов Георгиев (Гюров), известен с прозвищата Георги Геройски, Георги Герля, Кузман Гълъбов, Лерински цар, унтерофицер Георги, Георги Геройски и най-вече Марко Лерински или Марко войвода, е български военен и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Роден е на 20 юни 1862 година в Котел в семейството на Иван Гюров (Георгиев) и израства в среда, дала редица възрожденци и революционери.
През 1883 година Георги постъпва на военна служба в Княжество България и се включва в редовната армия. Участва в Сръбско‑българската война от 1885 година, където проявява изключителна смелост; за храбростта си е награден с медал „За храброст“ и повишен в чин, а другарите му му дават прозвището „Геройски“. Служи като подофицер (фелдфебел) в пехотата и натрупва сериозен боен и строев опит, който по-късно пренася във въоръжената борба в Македония.
През 1895 година напуска армията и се включва в четническата акция на Македонския комитет – участва в четата на Стойо Костов, която действа в Родопите и опожарява Доспат. След неуспеха на акцията и силния международен отзвук той се завръща в редовната армия като унтерофицер, но връзката му с македонското дело вече е създадена. През 1900 година Георги Иванов се свързва с Гоце Делчев и Гьорче Петров, които го привличат към ВМОРО и го изпращат като войвода в Леринско – тогава приема псевдонима Марко и става известен като Марко Лерински.
В Леринско Марко организира чета, която скоро придобива славата на школа за подготовка на четници и бъдещи войводи в цялата организация. Благодарение на военната му подготовка и организационни способности четата му въвежда строга дисциплина, тактическо строяване и разделяне на отряда на отделения и групи, което е новост за тогавашните чети. Под негово ръководство Леринско се превръща в силно революционно огнище, а четниците му действат в Леринско, Костурско, Воденско и Битолско, като Марко работи рамо до рамо с Гоце Делчев, Пандо Кляшев, Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков и други дейци на ВМОРО.
Марко Лерински е първият войвода във ВМОРО, който категорично предлага да се подготви и вдигне всеобщо въстание в Македония и Одринско, а не само локални акции. Той изработва план за въстание, обикаля районите, за да укрепи комитетските мрежи и да подготви населението за организирана борба. Историците отбелязват, че с идването на „котленеца Георги Иванов, фелдфебел от българската армия, наречен Марко Лерински, а по-сетне и Лерински цар, за войвода-ръководител, в Леринско започва нова ера в живота на Организацията“.
На 13 (26 по нов стил) юни 1902 година край село Пътеле (днес Аграс), Леринско, чета на Марко попада в обкръжение от турски войски. В последвалото сражение Марко е тежко ранен, но продължава да командва, докато е убит – загива на 39-годишна възраст. С неговата смърт ВМОРО губи един от най-способните си военни ръководители; съвременници го наричат „Лерински цар“ и „исполин от Леринско“, а биографите му подчертават, че той окончателно скъсва с „домашния си кръг“ и заживява изцяло за Македония, далеч от българската граница, „оттатък Вардара“.
Споменът за Марко Лерински се пази в мемоарите на участници във ВМОРО, в биографии на Гоце Делчев и Васил Чекаларов, както и в почетни бележки на Котел и организации, които отбелязват датата 13 юни като ден на неговата гибел. В общинската страница на Котел той е представен като един от най-видните котленци – „български военен и революционер, войвода на ВМОРО“, а в обзорите за историята на организацията е изтъкван като „първият военен инструктор на ВМРО“, създал образец за военна четническа школа в Леринско.
Източници:
- „Марко Лерински“ – Уикипедия (рождено име Георги Иванов Георгиев, роден 20 юни 1862 г. в Котел; военна служба от 1883 г.; участие в Сръбско‑българската война; участник в акцията на Македонския комитет 1895 г.; свързване с Гоце Делчев и Гьорче Петров през 1900 г.; войвода на ВМОРО в Леринско; първи инициатор на всеобщо въстание; гибел край с. Пътеле на 13 юни 1902 г.).
- „Войвода Марко Лерински“ – historyofbg.com (подробен очерк за военната му кариера, участието в четническата акция 1895 г., изпращането му в Леринско, превръщането на четата му в школа за войводи, ролята му в подготовката на въстание).
- Биографична бележка „Марко Лерински“ – 1333.bg (кратко резюме: Георги Иванов Гюров – Георги Геройски, Марко Лерински, войвода на ВМОРО, първи, предложил всеобщо въстание; действа в Костурско, Воденско, Леринско и Битолско с Гоце Делчев, Пандо Кляшев, Васил Чекаларов и Лазар Поптрайков, до гибелта си през 1902 г.).
- „Марко Лерински“ – статия в община Котел (подчертава произхода му от Котел, военната служба, ролята му във ВМОРО и инициативата за всеобщо въстание).
- Консерваторъ – „13 юни: Марко Лерински“ (исторически очерк за живота му, акцент върху военната подготовка, ролята в Леринско и гибелта край Пътеле).
- „118 години от смъртта на Марко Лерински“ – Bgns.net (подчертава, че е първият, който предлага общо въстание, и действа в Костурско, Воденско, Леринско и Битолско).
- „Марко Лерински“ – публикация „Исполинът от Леринско“ (литературно‑исторически текст за съвместните му действия с Гоце Делчев и раздялата им в село Гугово).
- Мемоарни и публицистични текстове за ВМОРО и Марко Иванов (Карамата) – отбелязват Марко Лерински като негов войвода и учител по четническо дело.
