Михаил (Мишел) Иванов Герджиков (26 януари 1877 – 18 март 1947) е български общественик, анархист и революционер, един от най-важните ръководители на ВМОРО и фактическият главен организатор на Преображенското въстание в Одринско. Той съчетава анархистични идеи с националноосвободителна борба и оставя силен отпечатък както в революционната практика, така и в политическите дебати след това. Използва псевдонимите Лясов, Michel и Тодор Луканов.
Произход и ранни години
Михаил Герджиков е роден на 26 януари 1877 г. в Пловдив като първо дете в семейството на Иван Павлов Герджиков, родом от Копривщица. Бащата е бил народен представител в първото Народно събрание на Източна Румелия, председател на Върховното съдилище и управител на Пловдивския клон на Българската народна банка – семейството принадлежи към висшите обществени кръгове на града.
Михаил учи в Пловдивската мъжка гимназия, където попада под влияние на левичарски и анархистични идеи. През 1895 г. създава анархистка група в гимназията; заради това е изключен, което само засилва радикалните му убеждения.
В края на същата година, заедно със свои съученици и македонски гимназисти, основава Централен революционен македонски комитет в Пловдив – организация със силно анархистична насоченост, която по подражание на дейците от предосвобожденската епоха поставя си за цел „освобождението на Македония и Одринско“.
Женевската група и анархистичните идеи
След изключването от гимназията, Герджиков заминава да следва право в Лозана и Женева. Там се включва в т.нар. „Женевска група“ – кръг от български студенти с анархистични и социалистически убеждения, сред които Върбан Каранфилов, Георги Шейтанов и други. В Женева той използва псевдонимите Michel и Лясов, публикува статии и участва в дискусии за революционните стратегии на Балканите.
Анархистичните му идеи влияят силно на по-късното му поведение във ВМОРО: той настоява за самоорганизация на населението, за комунални форми на управление в освободените райони и гледа с подозрение на всякакви авторитарни модели.
Във ВМОРО и подготовката на Преображенското въстание
През 1899 г. Михаил Герджиков се завръща в българските земи и става учител в българската гимназия в Битоля. Там се включва във Вътрешната македоно-одринска революционна организация и става близък съратник на Гоце Делчев, който оценява неговия организационен и идейният потенциал.
Скоро Герджиков е включен в ръководството на Одринския революционен окръг. Той обикаля районите на Странджа, Лозенградско, Гюмюрджинско и Дедеагачко, изгражда и укрепва комитетската мрежа, доставя оръжие и организира четите. В предговора към изследването „Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г.“ той е определен като „душата на Одринския революционен окръг и на предстоящото въстание“.
На конгреса на Петрова нива през юли 1903 г. Герджиков е избран за член и фактически председател на Главното ръководно боево тяло на Одринския революционен окръг, редом с Лазар Маджаров и Стамат Икономов. Именно той изработва значителна част от плана за Преображенското въстание.
Преображенското въстание и Странджанската република
С избухването на Илинденско-Преображенското въстание в Битолския окръг, на 19 август (6 август ст. ст.) 1903 г. оръжие грабва и Одринският революционен окръг. Водачи тук са Михаил Герджиков и Кръстьо Българията, заедно със Стамат Икономов и Лазар Маджаров.
Герджиков лично предвожда чета от 25 души, наричана и „смъртна дружина“. От връх Китка в Странджа той повежда отряда към Василико (днешно Царево), който е освободен от въстаниците. В освободения район въстаниците създават т.нар. „Странджанска република“ (позната и като Странджанска комуна) – форма на самоуправление, при която местното население поема властта чрез избрани комитети, без официална намеса на българската държава. Комуната просъществува малко повече от 20 дни.
В спомените и изследванията се подчертава, че тази република е практика, вдъхновена от анархистичните идеи на Герджиков – форма на „свободна република“, докато османската армия не потушава въстанието. След тежки сражения и масови репресии въстанието е разгромено, селата – изгорени, а населението – принудено към бежанство.
По-късна революционна и военна дейност
По време на Балканската война (1912–1913) Герджиков отново участва във въоръжени действия. Отряд под негово командване е формиран в Бургас в края на септември 1912 г. и настъпва в района на Странджа на 5 октомври. Неговото отделение участва в освобождаването на Василико, Ахтопол, Резово и Малък Самоков и се установява в Мидия; отрядът е разформирован в началото на 1913 г.
След войните Герджиков продължава да участва в македоно-тракийското движение. Подкрепя създаването на ВМРО (обединена) – организация, която се стреми да преодолее разцепленията в националноосвободителното движение. През 1928–1929 г. обаче, заедно с Георги Занков и група съмишленици, се отцепва като националреволюционно крило, несъгласно с някои тактики и зависимости.
Емиграция, завръщане и последни години
След Деветоюнския преврат през 1923 г. Михаил Герджиков напуска България поради несъгласие с новата власт и преследвания срещу левите и революционните дейци. Живее в Цариград, Виена и Берлин между 1924 и 1931 г., където продължава да поддържа контакти с емигрантските среди и да участва в дискусии за бъдещето на македоно-тракийската кауза.
Завръща се в България през 30-те години и живее сравнително скромно. След 9 септември 1944 г. се обръща чрез в. „Заря“ към своите другари от македоно-одринското движение с призив да подкрепят борбата за „новия социалистически строй“. Скоро след това обаче се разочарова от новите управници и се оттегля напълно от активна публична дейност.
Умира на 18 март 1947 г. в София. Биографията му „Михаил Герджиков. Живот и дело“ от Надежда Недкова, базирана и на архивни материали, подчертава сложността на неговия път – от анархист ученик, през войвода и ръководител на въстание, до критичен наблюдател на новите режими.
Памет и оценка
В българската историческа памет Михаил Герджиков е признат като ключова фигура на Преображенското въстание и Одринския революционен окръг. Анархистичните среди го почитат като свой класик – на сайта anarchy.bg са публикувани негови материали, издадени в брошура от Георги Хаджиев през 1985 г. в Сидни.
Неговият образ присъства и в литературата – писатели като Мерсия Макдермот и български изследователи го включват в своите книги за Гоце Делчев и македоно-тракийските борби. В Копривщица и Пловдив неговото име е вплетено в местните мемориални практики и дискусии за националното движение.
Източници:
- „Михаил Герджиков“, Уикипедия.
- „Странджанска република“, Уикипедия.
- Надежда Недкова, „Михаил Ив. Герджиков. Живот и дело“ – ръкопис/книга, Тракийско дружество.
- „Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г.“, macedonia.kroraina.com.
- „Михаил Герджиков“, материали в anarchy.bg.
Г. П. Стаматов, П.К. Яворов и Михаил. Герджиков
Михаил Герджиков със съпругата си Янка и дъщеря си Магдалина (Магда), София, 1911 г.
Михаил Герджиков, Тодор Паница и Димо Хаджидимов, София, 1919 г.
Михаил Герджиков, офицер, Първата световна война
Източник на изображенията: – линк
Източник на изображението:royalbulgariaincolour.com – линк
Михаил Герджиков – Героят от Странджа
Предаване: Македоно-Одринска революционна галерия, 11.01.2021
връзка към филма – линк
Архивите говорят. Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903г.
Автор: Колектив
Година на издаване: 2004
Издателство: УИ „Св. Климент Охридски“
Брой страници: 284
Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков
Съставители Надежда Недкова, Евдокия Петрова
Изданието е налично за прочит на страницата: promacedonia.org – линк
I. Спомени на Михаил Герджиков
1. Спомени на М. Герджиков за дейността му в Одринско
2. Конспект и начало на недовършени спомени на М. Герджиков
3. Спомени на М. Герджиков за първата му среща с Гоце Делчев
11. Димитър Катерински за участието на М. Герджиков в конгреса на Петрова нива, 1903 г.
12. Христо Силянов за определяне датата на въстанието и обявяването му, 1903 г.
13. Христо Караманджуков за дейността на М. Герджиков в Малкотърновско, 1903 г.
14. Д-р Христо Татарчев за конгреса на Петрова нива, 1903 г.
15. Георги Попстаматов за среща на М. Герджиков с преображенци в Бургас, 1939 г.
ІІІ. Статии на Михаил Герджиков
1. Защо Преображение, а не Илинден? (1924 г.)
2. Подвигът на тракийци. (1936 г.)
3. Моралният профил на Гоце Делчев. (1945 г.)
ІV. Кореспонденция
в/ Писма на Представителното и на Боевото тяло на VІІ въстанически Одрински окръг
МИХАИЛ ГЕРДЖИКОВ – ГЛАВНИЯТ ВОЙВОДА НА ПРЕОБРАЖЕНЦИ – линк
август 1, 2023, Тракийско Дружество
Статия с много снимков материал, както и Ръкопис на Надежда Недкова – “Михаил Герджиков – Живот и дело”
Димо Хаджидимов от с. Горно Броди, Серско, Егейска Македония – „11 писма до Михаил Герджиков (1919 г.)“, публикувано в „Михаил Герджиков; Спомени, Документи, Материали“, София, 1984 година
За да прочетете книгата натиснете тук
Библиотека Струмски – линк
Михаил Герджиков – водач на Преображенското въстание – линк
Автор: Георги Драганов, 16/02/2017, Българи от старо време, Българска история
Четвъртата статия от поредицата „Българи от старо време“ е тук. Поредицата, кръстена на едноименната повест на Любен Каравелов, е посветена на нашите баби и дядовци, както и прабаби и прадядовци, на хората, изградили България между Освобождението и 1989 г. Какво са правили, какъв живот са живели, какъв морал са имали, какви ценности са изповядвали. Историите на тези хора трябва да бъдат описани, за да се знаят от нашето и от идните поколения. Още повече това важи за днешните младежи, интересуващи се от анархизма и смятащи, че могат да имат взаимодействие с комунистите.
МИХАИЛ ГЕРДЖИКОВ – АНАРХИСТЪТ, ПОСВЕТИЛ ЖИВОТА СИ НА БОРБАТА ЗА СВОБОДА НА МАКЕДОНСКИТЕ И ТРАКИЙСКИТЕ БЪЛГАРИ – линк
Статия в sitebulgarizaedno.com от Цочо В. Билярски
Част от публикуваните материали:
Интервю на М. Герджиков пред кореспондент на руския в. „Русские ведомости”
Август 1903 г.
Събитията в Македония.
Парижкият вестник „Temps” е получил от София кореспонденция, в която се предава беседата на негов сътрудник с един виден български деец, който играе значителна роля в македонското движение.
„Европа – казва този деец – почти забрави, че в едно от ъгълчетата на Турция се намира Адрианопол, столица на християнското население, което страда под игото на османлиите. Достатъчно дълго живяло така, то по-рано мълчеше, но тъй като за да получиш каквото и да било, е необходимо да се крещи, то Адрианопол на свой ред започна да крещи, както виждате, крещи силно и като че ли иска да догони Монастирския вилает, започнал да крещи преди него. Адрианополският вилает заема площ от 19 000 кв. км с един милион население: 600 000 българи, 290 000 турци, 30 000 арменци и 12 000 гърци. Планините, които се простират по северната граница и покрай Черно море, с техните безкрайни разклонения предоставят на въстанието твърде удобна арена за действия. Центърът на въстанието е около Малко Търново, Къркклисе, Ахтопол и Кайрубукара. Приготовленията за въстанието ставаха в течение на три години вече и на конгреса, състоял се на 11-14 юли, петдесет най-видни дейци изработиха детайлен план за военните действия. Цялата територия беше разделена на 5 големи района, подразделени на 17 окръга. Понастоящем са въоръжени 200 000 (?) души. Създадени са 4 отряда от техници, ако искате, можем да ги наречем отряди за разрушения. Главен водач на тази част от въстанието е Михаил Герджиков, родом от Филипопол, тридесетгодишен. Той е учил в Женева, където усвоява крайни социалистически идеи. Не можал да се установи в България, става учител в Монастир и там бива въвлечен в македонското движение. Скоро е подложен на преследвания и забягва в планината, където вече три години работи за интересите на угнетените македонски християни. Той е организатор на контрабанден превоз на оръжие и военни припаси в Македония. От самото начало на последното въстание е вожд на VІІ революционна област – Одринско. Гледайки неговото бледо лице, обрамчено с черна брада и одухотворено от мека усмивка, никой не би се сетил, че е вожд на въстание; енергичен, решителен, дори жесток; той има повече вид на поет, на мечтател, трудно е да се повярва, че собственоръчно е забил кинжал в гърдите на турския шпионин, осъден на смърт от комитета…
Ние протестираме против обвиненията в жестокост и варварство, с които ни обсипва част от европейската преса; те могат да се обяснят само с незнаене на онова, което трябваше да изтърпим от турците в течение на цели векове.”
Със заключителните думи на македонския деец е напълно съгласен и Клемансо, който пише в „Auror” по повод катастрофата в Кулели: „Деянието несъмнено е варварско, но как може да се очакват човешки чувства у хора, на които толкова време са отказвали човешки права. Не е необходимо да се принуждава народът към отчаяни постъпки. Такъв е най-простият урок от това събитие.”
Публ. във в. „Русские ведомости”, № 232, 1903 г. и в М. Герджиков, Спомени, документи, материали. С., 1984, с. 337-339.
Михаил Герджиков. Македоно-одринското движение и националният въпрос.
Георги Хаджиев
Материали на Михаил Герджиков, издадени от Георги Хаджиев в брошура през 1985 в Сидни, Австралия.
Съдържание:
- Няколко встъпителни думи
- Кой е Михаил Герджиков?
- Какъв познавах Михаил Герджиков?
- Предговор на един труд за македоно-одринското национал-освободително движение.
- Конспект на недовършени спомени.
- Националния въпрос.
- Заключение
Книгата може да бъде изтеглена в електронен вариант от страницата на anarchy.bg – линк
Сърцатата чета на Михаил Герджиков
Разказ за личността и дейността на Михаил Герджиков – войвода в Одринския революционен комитет
Документален филм
Сценарий: Миглена Казарян
Режисьор: Михаил Венков
Оператор: Иван Михневски
Продуцент: БНТ
Михаил Герджиков. Живот и дело
Книга, посветена на живота и делото на Михаил Герджиков.
Михаил Герджиков е роден в 1877 година в Пловдив като първо дете в семейството на Иван Павлов Герджиков, родом от Копривщица, завършил Болградската гимназия и участвал в създаването на нова администрация в Пловдив след Руско-турската война и батачанката Магдалина Илич. Детството си прекарва в Пловдив, където се запалва по идеите на анархизма. Силно влияние затова му оказва д-р Русел Судзиловски, личен приятел на Христо Ботев, който известно време пребивавал в родната му къща.
Като ученик под влияние на левичарски идеи създава през 1895 г. анархистка група в Пловдивската гимназия, заради което е изключен. В края на същата година той се свързва с македонски гимназисти в града и заедно с други свои съученици по подражание на революционерите от предосвобожденската епоха основават Централен революционен македонски комитет със силно анархистична насоченост.
Автор: Надежда Недкова
Година на издаване:2019
Издателство: Захарий Стоянов
Брой страници: