Панайот Хитов е една от най-големите фигури на късното хайдутство и революционното движение – мост между „старите“ войводи и организираната национална борба.
Ранни години и пътят към гората
Панайот Иванов Хитов е роден на 11 ноември 1830 г. в Сливен, в квартал „Ново село“, в семейството на заможния скотовъдец Иван Хитов и съпругата му Съба. Като младеж помага на баща си при стадата край Сините камъни (Керемидената къшла), търгува с добитък, работи като касапин и бакалин – типичен живот за предприемчив слизенец от това време. Спомените и по-късните очерци подчертават чувството му за справедливост и нетърпимост към униженията и поборите над бедните.
През 1858 г., след поредица от насилия и несправедливости, Хитов се присъединява към четата на сливенския войвода Георги Трънкин в Стара планина. След смъртта на Трънкин около 1860 г. четниците избират Панайот за войвода – така той става един от последните големи сливенски хайдути. В първите години четата му действа по „стар хайдушки“ модел – удари по чифлици, потерии и изедници в Сливенския балкан и Средна Стара планина.
От хайдутин към национален революционер
Между 1864 и 1865 г., под влиянието на революционните идеи на Георги Раковски, Панайот Хитов започва да осмисля хайдутството си като част от общонационалното освободително дело. Раковски го включва в големия си план „Привременен закон за народните и горски чети от 1867-лето“, където Хитов е определен за главен български войвода. В този замисъл хайдутските чети трябва да се превърнат в ядро на общобългарско въстание, свързано с борбите на съседните народи.
През 1864–1866 г. Панайот Хитов пребивава често във Влашко и Сърбия, където се среща с Раковски, дейци на българската емиграция и сръбски офицери. Той започва да възприема себе си не просто като планински войвода, а като командир, който трябва да свърже хъшовете, четите и вътрешните комитети.
Четата от 1867 г. и знаменосецът Левски
На 28 април 1867 г. Панайот Хитов преминава Дунав при Тутракан, между селата Пожарево и Дунавец, с чета от около 30–31 души. Знаменосец на четата е Васил Левски – най-ранната известна фотография на Левски е направена именно след преминаването на тази чета, в Белград. Оръжията за четата са доставени и укрити от стария патриот Дядо Мощ Никола от село Малък Преславец.
Четата на Хитов се насочва към Сливенския балкан, движи се по билата на Стара планина, свързвайки се с местни ятаци и привличайки нови хора, включително от четите „Златна надежда“ и на Филип Тотю. Макар да не успява да предизвика масово въстание, това преминаване е огромно морално събитие – показва, че българските чети могат организирано да навлязат и да действат на голяма територия. Именно в четата на Хитов Левски натрупва опита, който по-късно ще вложи в изграждането на вътрешната революционна мрежа.
Договори, Балкански план и ролята на Хитов
Панайот Хитов поддържа активни връзки с революционери от съседните балкански народи. Той подписва договор с черногорския войвода Матанович за евентуално едновременно въстание в България, Босна, Херцеговина и Албания, разчитайки на общ балкански фронт срещу Османската империя. Тези планове така и не се реализират в пълния си вид, но показват мащаба, в който Хитов мисли – далеч отвъд местното хайдутство.
През 1872 г. Панайот Хитов е сред дейците, които обсъждат координация между четите и вътрешната революционна организация, макар понякога да има и напрежение между „старите“ войводи и новия комитетски модел. Въпреки различията, неговият авторитет тежи в емиграционните среди и сред хъшовете.
Сръбско-турската война 1876 и Руско-турската война 1877–1878
По време на Сръбско-турската война (1876) Панайот Хитов става войвода на една от четите български доброволци, воюващи на сръбска страна. През юли 1876 г. генерал Михаил Черняев, командващ Моравската армия, го назначава за главен войвода на четите на Филип Тотю, Ильо войвода, Желю Христов и Христо Македонски и му дава правомощие да въвежда ред в новоосвободените земи. Четите, командвани от Хитов, водят съгласувани действия със сръбската войска, за което свидетелстват многобройни писма между него и сръбски офицери като Йевта Йованович и подполковник Малиновски.
При Руско-турската война (1877–1878) Панайот Хитов се поставя в услуга на руския щаб като организатор на български доброволчески чети и отряди. Назначен е за главен войвода на българските чети към руската армия и получава специално писмено свидетелство за това. Неговите формирования действат в тила на османската армия, охраняват важни пунктове, подпомагат разузнаването и поддържат ред в току-що освободени райони.
След Освобождението и участието в Съединението
След Освобождението Панайот Хитов за кратко се връща в Сливен, а от 1881 до 1883 г. е околийски началник в град Кула. Участва активно в политическия и обществен живот, като остава авторитет сред бившите опълченци и четници. През 1885 г. той се включва в движението за Съединението и става началник на създадената от него „Сливенска волентирана кавалерия“ – доброволческа конница, която охранява границата в Елховска и Каваклийска околии.
В по-късните десетилетия Хитов живее главно в Русе, участва в поборнически дружества и пише спомени, допринасяйки за съхраняването на паметта за революционната епоха. Умира на 22 февруари 1918 г. и е почитан като един от най-големите войводи, „сражавал се за свободата на България и за обединението на българските земи“.
Образ и значение
В българската историческа памет Панайот Хитов стои на границата между легендарния хайдутин и модерния национален революционер. Той започва като сливенски горски войвода, но се превръща в стратег, който мисли за общобългарско въстание и балкански съюз, командва чети в международни войни и остава активен и след Освобождението. Близостта му с Левски, участието в четата от 1867 г., ролята му на „главен войвода“ в 1876 и 1877–1878 г. и участието в Съединението правят фигурата му ключова за разбирането на целия преход от хайдутство към организирано националноосвободително движение.
Източници:
- Статия „Панайот Хитов“ – Уикипедия (биография, дати, участие в чети, войни, следосвобожденска дейност).
- Регионален исторически музей – Сливен: биографични текстове за Панайот Хитов (ранни години, „главен войвода“ в Руско–турската война, „Сливенска волентирана кавалерия“).
- „Панайот Хитов – 1830–1918“ – bg-istoria.animatherapy.com (разширен очерк за живота му и ролята му в революционното движение).
- „Панайот Хитов“ – Bulgarian Revolutionaries (кратко резюме за революционера и войводата).
- „Българските хайдути – Панайот Хитов“ – образователен материал (Google Sites).
- National Geographic – България: статия за Панайот Хитов („Моите братя бяха сиромаси, но сърцата им бяха много богати“).
- Fakti.bg – статии за годишнини от смъртта на Панайот Хитов (биографични обобщения).
- Srednogorskibagri.com – „Да си спомним за войводата Панайот Хитов!“ (очерк за живота и делото му).
- Faktor.bg, Plovdiv Now и други медийни публикации „На този ден…“ – преминаването на Дунав през 1867 г. с чета и знаменосец Левски, планове за общо балканско въстание, участие в Сръбско–турската и Руско–турската война.
- „Писмо от Васил Левски до Панайот Хитов, 10.05.1871“ – bg.wikisource.org (кореспонденция и оценка на ролята му).
- Различни кратки популярни очерци и постове за Панайот Хитов (социални мрежи, кратки биографии)
Автор е на „Правила върху начина как да се ръководят горски чети„. Можете да се запознаете с текста от следния линк
Книгата: Как станах хайдутин Фамилиарни забележки
Панайот Хитов (изд. Отечество, София 1982), Писани 1880-1886 г.
Можете да намерите на следния линк
Паметник на прославения български войвода и предводител на чети Панайот Хитов, учител на много революционери, като Стоян Папазов, Хаджи Димитър, Васил Левски и др. Паметникът е построен през 1980 г., в квартал „Ново село“, в близост до родния дом на Хитов. Източник на изображението infotourism.sliven.bg – линк
източник на изображението – Радослав Първанов Фотография – Radoslav Parvanov Photography
Филм на БНТ – Панайот Хитов – между легендата и истината
115 са песните за Панайот Хитов изброени от „Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни.“ Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006 и „Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни.“ Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006
На страницата на liternet.bg отделена за тази тема можете да откриете и много любопитна карта с броя на известните песни от всеки регион. Според нея най-много са песните от Сливенския край – 31. Следва Котел с 17. Връзка към страница и картата – линк
Можете да се запознаете с вариациите на песните и текстовете от следанта страница
„ПЕСНИ ЗА ПАНАЙОТ ХИТОВ Съставител: Тодор Моллов“ – линк
Следващите снимки са от страницата svobodniarhivi.com
1862 – Панайот Хитов – A. Сумовски
Сватбена снимка на Панайот Хитов
гробът на Панайот Хитов в Русе
Снимка: БНР
Панайот Хитов 4 месеца е на стража в Ямболско
Опълченците му шпионират източник: standartnews.com, връзка към статията – линк
Съединението не оставя равнодушни и старите войводи като Панайот Хитов. Доскоро се приемаше, че той участва в Сръбско-българската война заедно с други двама легендарни комити -дядо Желю и Ильо Марковq начело на отряд от 1000 доброволци. Истината е малко по-друга. Но ни най-малко не принизява ролята на славния войвода в защита на Съединението. Ето какво пише в книга на Димитър Йонков „История на село Стремм, Елховска околия“, издадена през 1939 г.: „При обявяването на Съединението на 6.1Х.1885 г. пристигнаха Ямболската и Сливенската дружини и се настаниха на бивак до с. Срем… На 2 ноември 1885 г. всичко замина за Сърбия. Границата ни с Турция остана да се пази от жителите на граничните села… За надзор по пазенето на границата бе оставен дядо П. Хитов със своите доброволци „конни волентири“ с големи бели шапки“.
От приказ (заповед) от 7 септември 1885 г. на началника на Ямболския отряд майор Димитър Филов (баща на знаменития археолог и злополучен премиер Богдан Филов) се вижда, че към този отряд се сформира „особен ирегулярен ескадрон под началството на войводата П. Хитов“. Ямболският отряд е възлизал на 11 400 души и на него е било възложено да прикрива Тунджанското оперативно направление. Доброволците на Хитов, известни главно като „Сливенска волентирска кавалерия“, са били включени в авангарда на този отряд. Начело на своите конни опълченци рано сутринта на 8 септември Хитов тръгва за Ямбол, където пристига на разсъмване и се установява на „големия площад близо при Тунджа“. От Ямбол войска, начело с майор Филов и капитан Радко Димитриев и опълченската конница на Хитов, се отправят към границата с Турция и рано вечерта на същия 8 септември с песни влизат в Елхово. В крайграничния район на Ямболския край старият заслужил воевода явно е имал изключително големи правомощия, но е носел и съответните отговорности. Освен „Сливенската волентирска кавалерия“ под командването на Хитов са поставени и мобилизирани полицаи. На воеводата са били подчинени и около 900 резервисти от крайграничните села.
Като командир на един по същество прикриващ фронт Хитов води разузнавателна дейност, за да разбере намеренията на турската армия. Така например на 10 октомври получава от един избягал от Турско градинар сведения, че „около с. Хаин Индже направо (по) Боялъшкото джеде имало разположена турска войска и около 100 чадъра и 4 топа и на Лахни паша кьой (дн. гр. Лала паша в Турция) имало конница, скоро пристигнала, неизвестно колко. В Хамза бегли тоже имало, но тий са в разезд“. На 11 октомври 1885 г. Хитов уведомява майор Филов, че преди 2 дни е изпратил двама селяни от село Мелница на разузнаване до Одрин. Те благополучно се завърнали с подробни сведения за турските сили и въоръжения в близост до Ямболския участък от южната българска граница.
Междувременно Сръбско-българската война е приключила, а Турция преглъща акта на Съединението. И на 7 януари 1886 г. воеводата отправя до военния министър искане за разформирането на неговия Сливенски волентирски ескадрон, с който вече 4 месеца е охранявал българо-турската граница. Още на следващия ден майор Константин Никифоров, първият ни военен министър българин, разрешава това разформиране. И на 12 януари Панайот Хитов тържествено се завръща с доброволците си в своя роден Сливен. При посрещането му е поднесен благодарствен адрес от името на сливенското гражданство, в който между другото се подчертава, че „всичката тишина, ред и спокойствие през критическите времена на преврата (т.е. Съединението от 6.IX.1885 г.) се дължи на Вашия патриотизъм и самоотвержена деятелност и енергия…“
Ако тези думи важат за дейността на воеводата в Сливен, то с далеч по-голяма сила и основание те подхождат като оценка за 4-месечното му бойно дежурство в Ямболско.край Одрин