Петър Николов Пармаков е български революционер и офицер, известен като военен командир на четата на поп Харитон по време на обсадата на Дряновския манастир през Априлското въстание през 1876 година. След като поп Харитон е ослепен в хода на боевете, именно Пармаков поема цялостното ръководство на отбраната на манастира.
Произход и младежки години
Петър Пармаков е роден през 1850 г. в село Градец, Сливенско. Родителите му са Станка и Никола Жейнов, наричан Алтъпармака. Благодарение на местния учител Димитър Русков, той постъпва в училището на селото, но напуска обучението след трети клас. През 1863 г., по волята на родителите си, заминава за Добруджа, където около три години работи като овчар в дома на баща си в село Малък Гаргалък, Кюстенджанско. По-късно се завръща в Градец, но не продължава образованието си там, а заминава за Котел, където живее на квартира при роднина и учи в местното училище повече от година. След това заминава за Тулча, където постъпва в местното училище и пансион; сред учителите му там са Сава Доброплодни и Тодор Икономов-Жеравненеца.
Образование в Одеса и начало на революционната дейност
През 1870 г. Пармаков заминава за Цариград, а оттам – за Одеса. Там през 1875 г. завършва Одеското военно училище с чин прапоршчик и постъпва на служба в руската армия в Николаев, която впоследствие напуска. През 1876 г. се установява в Браила, Румъния, където се включва в дейността на Българския революционен централен комитет. По-късно се завръща в българските земи и участва в подготовката на Априлското въстание в Търновския революционен окръг.
Военен командир на четата на поп Харитон
При избухването на въстанието през април 1876 г. Пармаков се присъединява към четата на поп Харитон, съставена от въстаници от Бяла черква, Мусина, Михалци, Дичин, Вишовград, Ветринци, Голямо Яларе, Дряново, Каломен, Керека и други селища. На предварително събрание на представителите на революционните комитети в село Мусина е избрано ръководство на четата, в което поп Харитон става войвода, а Петър Пармаков – военен командир; знаменосец е Димитър Атанасов. На 28 април 1876 г. Пармаков е официално определен за военен командир на отряда. На 29 април четата, наброяваща около 195–200 души, достига Дряновския манастир „Св. Архангел Михаил“ и се укрепява в него. Срещу въстаниците са изпратени редовна турска войска и башибозук под командването на Фазлъ паша, наброяващи според изворите около 10 000 души.
Обсадата на Дряновския манастир
В продължение на девет дни четата отбранява манастира срещу многократни турски атаки. На 2 май 1876 г., при инцидент с барутния запас на въстаниците, поп Харитон е обгорен и ослепява. От този момент Петър Пармаков поема цялостното командване на отбраната. Под негово ръководство четниците продължават да отблъскват атаките и нанасят чувствителни загуби на обсаждащите турски части. Турската армия докарва артилерия, чиито снаряди пробиват купола и покрива на манастирската църква и разрушават горния етаж на сградата, при което въстаниците се изтеглят в долния етаж и зимника.
Гибел
Петър Пармаков загива в бой с турските войски на 7 май 1876 г. край Дряновския манастир. Според едно от описанията на последните боеве, той пада убит по време на нощна атака при опит на четата да пробие обкръжението; в същата нощ загиват и повечето от останалите четници. Малка част от въстаниците, сред които и Бачо Киро Петров, успяват да преминат през турските позиции, но впоследствие са заловени.
Памет
В памет на Петър Пармаков основно училище в родното му село Градец, Сливенско, носи неговото име – Основно училище „Капитан Петър Пармаков“.
Източници
- Уикипедия – „Петър Пармаков“
- Уикипедия – „Обсада на Дряновски манастир (1876)“
- Основно училище „Капитан Петър Пармаков“, с. Градец – раздел „Патрон“ (ougradec-bg.com)
- voivodi.eu – „Битката в Дряновския манастир“
- voivodi.eu – „Загадките на Дряновския манастир – крепост на Априлското въстание – 1876 г.“
- Българско наследство – „Петър Пармаков – герой от битката при Дряновския манастир“ (bgnasledstvo.org)
- Блог „Война до победа!“ – „Героичната защита на Дряновския манастир“
- Българската история – „Битката за Дряновския манастир“ (bulgarianhistory.eu)
- Страшимиров, Димитър. „История на Априлското въстание“, Пловдив, Пловдивска окръжна постоянна комисия, 1907, т. II
- Генчев, Николай; Даскалова, Красимира (съст.). „Българска възрожденска интелигенция. Енциклопедия“, София, 1988