Паметникът му в Добрич
Произход и име
Пею Буюклията е български хайдутин и войвода от XIX век, известен с прякора си, получен заради дългите му мустаци и внушителния ръст. Между самите източници има разминаване в изписването на истинското му фамилно име — Уикипедия го посочва като Пею Николов Бахов, докато краеведски и местни източници го изписват като Пею Николов Вахов. И двата варианта се срещат достатъчно последователно, за да не може едното изписване да се отхвърли категорично като грешка.
Има разминаване и по отношение на годината и мястото на раждане. Според Уикипедия и Община Твърдица той е роден около 1810 година в село Козасмоде — днешният квартал Козарево (Козараво) на град Твърдица. Според друга публикация, посветена на най-близките другари на Димитър Калъчлията, същото село Козасмоде се посочва като Козараво, Новозагорско, а годината на раждане е 1828 — разлика от близо две десетилетия спрямо другите източници. Доколкото не открихме допълнителни архивни данни, които да потвърдят категорично едната или другата версия, и двете дати трябва да се третират като възможни, а не като установен факт.
Детство и семейство
Баща му Никола (по някои източници назоваван и Никола Зинов) е заможен пастир. След Руско-турската война от 1828–1829 г. цялото семейство се изселва в Бесарабия, а около 1833 година се завръща и се установява в село Геленджик — според сведенията от Община Твърдица това е днешното село Победа, Добричко (а не по-южен пункт в Сливенско, както понякога погрешно се предполага).
Хайдушки години при Бойчо войвода и Димитър Калъчлията
Хайдутската дейност на Пею Буюклията се свързва най-общо с края на 1830-те и началото на 1840-те години, а според по-конкретна датировка в Уикипедия той става ученик на Бойчо войвода при влизането си в неговата чета през 1845 година, като участва във всички походи и сражения из Сливенския и Котленския балкан. Заедно с него в дружината на Бойчо хайдутства и бъдещият Димитър Калъчлията — двамата минават през хайдушкия занаят рамо до рамо.
След смъртта на Бойчо войвода Пею Буюклията преминава под знамето на Димитър Калъчлията около 1850 година и в продължение на години е сред най-близките му помощници, редом със Злати Конарченина и Желю (Желяз) войвода — в изворите, посветени на „верните другари на Калъчлията“, той неизменно е сред първите споменати. Между 1854 и 1856 година, по време на Кримската война, Пею Буюклията и Злати Конарченина създават и собствена чета, действаща в Източна Стара планина и Средна гора. От същия период е разказ за село Ези бей (днешно Паскалово, Добричко), чиито жители потърсили закрила от четата — Пею, Калъчлията и Злати Конарченина ги превели и отвели до Варна.
Отказ от участие в Априлското въстание
Според Уикипедия, по време на подготовката на Априлското въстание през 1876 година на Пею Буюклията е предложено да оглави голяма въстаническа чета за действия в Стара планина, но той отказва — вече е в напреднала възраст. Запазен е и анекдот от този период: когато свещеник възразил, че сега е нужно оръжие за въстание, а не пари за черква, войводата отвърнал остроумно, че даването на пари за черква също е удар по турската власт.
По-късен живот и смърт
Тук изворите се разминават по отношение на последните му години. Според едни сведения след Освобождението Пею Буюклията се завръща в родния край и се установява във воденица край село Куюджик, близо до Батова — постройка, служила по-рано като прикритие и база на четата му. Според друга версия той се завръща в село Геленджик, където се занимава със земеделие до края на живота си. И двете версии съвпадат по едно: Пею Буюклията умира около 1896 година, на около 86-годишна възраст.
Памет и почит
Пею Буюклията остава в местните предания като един от „неуловимите“ хайдушки водачи — за него се разказва, че „куршум не го лови“. В град Добрич е издигнат негов паметник, а през лятото на 2026 година е организирана национална обиколка „Пейо Буюклията из България“, посветена на живота и делото му в свързаните с него населени места.
Паметникът на Пею Буюклията в кв. Козарево
Източници
- „Пею Буюклията“ — Уикипедия (датировка ок. 1810 г., родно място Козасмоде/Козарево, участие в четата на Бойчо войвода от 1845 г., преминаване при Димитър Калъчлията около 1850 г., отказ да оглави въстаническа чета през 1876 г., установяване във воденицата край Куюджик след Освобождението, смърт на 86-годишна възраст)
- „Пею Боюклията“ — официален сайт на Община Твърдица (родно място Козосмоде/Козараво, истинско име Пею Николов Вахов, изселване в Бесарабия и завръщане в с. Геленджик, днес с. Победа, Добричко)
- „Верните другари на Димитър Калъчлията“ — voivodi.eu (алтернативна датировка на раждането — 1828 г., локализация Козараво, Новозагорско; съвместно хайдутуване с Калъчлията, Злати Конарченина и Желю войвода; епизодът със село Ези бей и извеждането на жителите до Варна по време на Кримската война; анекдот за парите за черква; завръщане в Геленджик и занимание със земеделие след Освобождението)
- Вестник „Трета възраст“ — статия за националната обиколка „Пейо Буюклията из България“ (2026) и паметника му в град Добрич
- Категория „Български хайдути“ — Уикипедия
- Енциклопедия на български родове (bulrod.blogspot.com)
- historyofbg.com — „Хайдут Пею Буюклията“
- Васил Дечев, „Дорде е Стара планина“ — сборник