Пею (Пейо) Иванов Шишманов, с псевдоними Ивайло, Родопски и Черногорски, е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и ръководител на съпротивата в Средните Родопи. В родния край е наричан „родопския Гоце Делчев“.
Произход и образование
Пею Шишманов е роден на 14 февруари 1876 година в село Карлуково, тогава в Османската империя, днес Славейно, Смолянско, като втори син в семейството на видния кехая Иван Шишмански. Произхожда от известния родопски род Шишмановци — негов брат е дългогодишният учител Вълко Иванов Шишманов, а първи братовчед е също деецът на ВМОРО Вълко Райчев Шишманов. Учи в родното си село и в Одрин, а през 1898 година завършва Пловдивската мъжка гимназия.
Ръководител на ВМОРО в Средните Родопи
На 5–6 юли 1903 година, на Свети Дух край Карлуково, се провежда Родопският конгрес, на който Пею Шишманов е избран за председател на районното боево тяло — заедно със секретаря Никола Данаилов от Райково и члена Христо Караманджуков от Чокманово. Поради липса на оръжие конгресът решава да не се вдига общо въстание в Ахъчелебийско, а да продължи четническа дейност, с която да се затрудняват турските войски и да се подпомогнат поборниците в Македония и Одринско. Организира се чета със седалище в местността Имарет дере (Хайдушки поляни).
Илинденско-Преображенското въстание и сражението при Синура
При избухването на Илинденско-Преображенското въстание през август 1903 година в Славейно веднага пристигат турски войски. Пею Шишманов, заедно с още 25 четници, атакува митницата в Каракулас. На 14 май 1904 година четата му води сражение в местността Синура над Карлуково, при което е ранен племенникът му, знаменосецът на четата Никола (Колю) Пеев Шишманов — за да не бъде заловен жив, той се самоубива. Случаят остава едно от най-драматичните предания в родопската революционна история. Пею Шишманов остава фактически ръководител на ВМОРО в Средните Родопи от май 1902 до 1908 година.
Балканска и Междусъюзническа война
По време на Балканската война Пею Шишманов застава начело на доброволен „летящ отряд“. По заповед на Втора дивизионна област събира бивши четници, а отрядът е включен като подкрепление към 4-та погранична рота на 6-та дружина на 21-ви средногорски пехотен полк, като изпълнява заповедите на командването и оказва съдействие на българската войска в Родопската област. През 1913 година отрядът му се присъединява към Македоно-одринското опълчение в Гюмюрджина. По време на Междусъюзническата война четата отново действа в Родопите, като защитава българските села от башибозушки и отмъстителни отряди.
По-нататъшен живот и памет
След войните Пею Шишманов се установява като уважаван човек в родния си край, отдаден на стопанските си дела в Имарет дере. Умира през 1942 година в Пловдив.
Източници
- Уикипедия – статия „Пею Шишманов“
- Уикипедия – статия „Никола Шишманов“
- Уикипедия – статия „Вълко Шишманов“
- Smolyannews.com – „150 години от рождението на Пею Иванов Шишманов – войводата (1876–1942)“
- Glasnews.bg / Държавен архив – Смолян – „Навършват се 143 години от рождението на родопския революционер и будител Пею Шишманов – Войводата“
- Sitebulgarizaedno.com – „Родопският войвода Пею Шишманов“
Източник на изображението:smolyannews.com – линк
150 години от рождението на Пею Иванов Шишманов – войводата (1876-1942)
Сборната въстаническа чета преди заминаване в 1903 година. Отпред от ляво надясно: Никола Данаилов, Пею Шишманов, Христо Караманджуков; в центъра със знамето Никола Шишманов
Източник: Полковник Борис Дрангов, линк
Четата на Пею Шишманов 1903 г.
Кольо Петровски и синът му, четници на Пейо Шишманов
Печат на Ахи-Челебийски революционен окръг на ВМРО
Източник на изображенията:itoldya420.getarchive.net – линк
Къща-музей на Пейо Шишманов в местност Хайдушки поляни – община Лъки, област Пловдив
Поемайки от езерото при местност Хайдушки поляни в посока село Манастир, започвате да се движите по горски път, който се спуска успоредно на малкото дере Османски дол (приток на река Манастирска).След по-малко от километър, достигате до къщата-музей. Тя се намира точно на границата на областите Смолян и Пловдив. Удобна за посещение е пеш, с колело, с джип, дори с лек автомобил при внимателно каране по горския път.
Къщата-музей на Пейо Шишманов представлява двуетажна постройка. Няма го характерния за родопската къща еркер, покривното покритие е от керемиди, а не традиционните а старите родопски сгради тикли.
Мястото е било дом на прочутия родопски революционер от 1902 до 1908 година.
Къщата на Пею Шишманов край Манастир
Източник: rodopite.info, линк
Снимка на войводата Пейо Шишманов със семейството му. 1919 г.
ДА – Смолян, фонд 30К, опис 2, а.е. 23, л. 2 Описание: От ляво надясно: Борис (бебето) – син на Пейо Шишманов, Нона – бавачка и родственица на Шишманови, Султана Георгиева Шашманова – съпруга, Любен – син; седнали: вляво – Иван, вдясно – Георги, синове.
Източник: Държавен архив – Смолян, линк
Гробът на Пею Шишманов
Координати: 41°41’31″N 24°49’57″E
Източник: wikimapia.org, линк