Легендарният свещеник хайдутин и сподвижник на Вълчан войвода
Произход и семейна трагедия
Поп Мартин е полулегендарен български хайдутин и народен закрилник. Преданията за произхода му се разминават: според най-разпространения вариант той е родом от дунавското село Батин в Русенско. Според изследвания на местни краеведи от село Разпоповци (Стоян Медникаров и Никола Мартинов) свещеникът всъщност е дошъл в тамошния край от село Червен, Русенско. Съществува и трета, съвсем различна локална традиция — записана от Николай Хайтов в Родопите, — според която поп Мартин и Вълчан войвода произхождат от несъществуващото днес село Мергеле, на мястото на днешните Наречен бани, Смолянско.
Според най-разпространения вариант на легендата поп Мартин станал хайдутин, след като турската власт поругала семейната му чест — отвлекли красивата му жена в харема на русенския паша. Когато попът отишъл да я търси, пашата му заявил, че тя „сама се е потурчила“ и останала при него. Разгневен, бит и унизен, свещеникът се върнал у дома, накълцал калимявката си на дръвника (или я закачил на кол) с думите „нито съм те слагал, нито съм те махал“, скъсал със свещеничеството и хванал гората.
Начало на хайдушкия път в Русенско и Поломието
Преданията свързват началното хайдутстване на поп Мартин с Русенско — Батин, Ценово, Обретеник, Две могили и района на Поломието. Разказва се, че там той напада кервани и кадийски/валийски кервани, наказвайки турските изедници. В една от най-известните истории отрядът му напада в тяснина между днешните села Волово и Борово кадийски керван с „златни колесници“, избива охраната и заграбва съкровища, които после укрива в пещера в скалите над Русенски Лом. Оттам произлиза и легендата за „кървавото богатство“ на поп Мартин — четири тона злато, което „и до днес“ преследва иманярите.
Сподвижничество с Вълчан войвода
По-късно поп Мартин преминава в дружината на Вълчан войвода, действала из Ямболско, Странджа, Лозенградско и по Искърския край. Според ямболски краеведи той първоначално води собствена чета, но по-късно се присъединява към Вълчан и става негов пръв приятел и съратник. В енциклопедичната статия за Вълчан войвода изрично се посочва, че най-близък негов съратник е бил поп Мартин, а в дружината има хайдути и от турски произход — например Емин ага, който като писар на хазнатаря подавал сведения за хазните. Според същия източник, заедно с други сподвижници Вълчан и поп Мартин участвали в изграждането на манастира „7-те престола“ в Стара планина, а самият Вълчан се издигнал в нещо като главен войвода, свикващ ежегодни сборове на хайдушките водачи край Троян.
В някои варианти на преданието поп Мартин е представян и като летописец на Вълчан, на когото се приписва „тефтер“ със записки за укритите съкровища. Съществува и по-конкретна, но недоказуема версия, разпространена в един по-нов краеведски блог: според нея поп Мартин записал бележки през 1828 година, в които сам посочва, че връзката му с Вълчан датира от около 1808 година. Тази хронология не е потвърдена от архивни документи и трябва да се приема с ясна резерва — като част от по-новото предание за „дневника“ на попа, а не като установен исторически факт. Съвременните изследователи гледат на цялата история с тефтера по-скоро като на литературен мотив.
Родопски вариант на преданието
Успоредно с русенско-врачанската и ямболската традиция съществува и трета, доста различна по география версия, записана от писателя Николай Хайтов в сборника му с фолклорни разкази. Според нея поп Мартин е свързан не с Дунавската равнина, а с Родопите — в село Забърдо (Смолянско) се сочи пещера, в която се е крил поп Мартин, а до нея — друга, където било заровено имането на Вълчан войвода. Подобни разкази се пазят и в село Избегли, а в Разпоповци (Еленско) на времето показвали и „къщата на поп Мартин“. По тази линия на преданието се твърди още, че поп Мартин бранил Ситовското кале, а благодарение на неговата храброст калето край Устово (Смолянско) се удържало три месеца обсада. Тази родопска традиция е показателна за това колко разпръснат и разнороден е образът на поп Мартин в народната памет — до степен различни краища на България да си „присвояват“ една и съща легендарна фигура, всеки със свои локални подробности.
Разпръснатата география на преданията
Освен в Родопите, обхватът на легендите за поп Мартин е необичайно широк и в останалата част на страната. Той се свързва не само с Батин и Поломието, но и със селата Кунино, Камено поле, Бресте, Реселец и Карлуково във Врачанско, където заедно с Вълчан водел дружина, използваща многобройните пещери и пропасти в Искърския пролом за укрития и складиране на плячката — според преданията двамата стигали чак до Чипровци. Преданията го „изпращат“ и из Лозенградско (Паспалево), Ямболско и Странджа, както и чак до Делиормана — източните равнини с обширни гори, ползвани за по-безопасни свърталища. Тази разпръснатост кара някои изследователи да виждат в поп Мартин по-скоро събирателен образ, отколкото една-единствена строго историческа личност.
Сведения за дати и по-късен живот
В „Списък с български хайдути“ поп Мартин войвода е отбелязан с години „неизв.“ и кратка бележка, че според едни сведения е от село Батин, а според други — първо е хайдутин в собствена чета, после участва в редовете на гръцките въстаници и отново се връща към хайдутството. В по-нови локални разработки условно се приема дата на раждане около 1778 година, за да съответства на факта, че в началото на XIX век той вече е опитен хайдутин. Според някои автори, по-късно, към 60-те години на XIX век, заедно с Вълчан се изселва в Браила, където завършва живота си.
Историческа достоверност и образ на народния закрилник
В съвременните краеведски и научно-популярни текстове се подчертава, че поп Мартин трябва да бъде разглеждан не само през призмата на историческата му достоверност, но и като събирателен образ на народния закрилник — способен на всичко и побеждаващ навсякъде поробителя. Именно множеството противоречиви версии за родното му място — Батин, Червен или родопското Мергеле — и за подвизите му са допълнително основание той да се възприема като фигура, в която народната памет е сляла няколко различни хайдушки съдби в един образ. Легендите за съкровищата на него и на Вълчан войвода — „четирите тона злато“, зазидани галерии, нишани и карти — продължават да хранят иманярските митове и днес, а името му се среща в книги, статии и художествени произведения като символ на хайдутското богатство и отмъщение.
Най-коректно поп Мартин следва да бъде представян като легендарен свещеник хайдутин, сподвижник и (според преданието) летописец на Вълчан войвода, чиято биография е изградена главно върху народни предания от няколко различни краища на България, краеведски реконструкции и художествени интерпретации, а не върху твърди архивни документи.
Източници
- „Поп Мартин“ — treasures.zonebg.com
- „Вълчан войвода“ — Уикипедия
- „Вълчан войвода и поп Мартин / Кунино“ — Карта на времето
- Николай Хайтов, „На всяко бърдо — поп Мартин“ — chitanka.info
- „Легендата за съкровищата на поп Мартин“ — literaturensviat.com
- Статия на Barin „Поп Мартин и съкровището на Вълчан войвода“ — блог
- „Ямбол – хайдути“ — образователен сайт
- „Списък с български хайдути“ — Уикипедия
- Репортажи и статии за легендата за съкровището на поп Мартин в Русенско
- Аналитични и популярни текстове за Вълчан войвода и неговите съкровища, в които поп Мартин е описан като негов „летописец“, познаващ всички тайни