Произход и район на действие
Поп Тарапонти е български хайдушки войвода и свещеник, свързан с района на Вълчедръм, Дългоделци и Манастирище във Видинско и Врачанско. Според краеведските изследвания действа около средата на XIX век, когато все още има нападения от турски потери и разбойнически чети по Дунавската равнина.
Откъде е бил по произход самият войвода, не е известно – местните предания единствено подчертават, че е свещеник („поп“) и че съчетава свещеническото служение с хайдутска дейност.
Четата на поп Тарапонти
По разказите, събрани от Й. Перчинков, по тези места „бродела четата на поп Тарапонти“ и в нея участвали общо около десетина четници. Особено впечатляващо е твърдението, че сред тях имало единадесет италианци, макар причината за присъствието им да не е известна – вероятно остатък от чуждестранни авантюристи или войници, останали по тези земи след войните.
Преданието разказва, че когато решили да си заминат, войводата Тарапонти наредил да бъдат убити, за да не издадат четата. Това се вписва в образа му на строг и безпощаден войвода, който поставя сигурността на дружината над всичко.
За него се знаело, че бил много строг човек. В четата имало момък, който пожелал да напусне и да се ожени; той се отдалечил, но когато се навел да пие вода на извора, Тарапонти го убил, за да не може да издаде четата на властите. Такива мотиви подчертават жестоката логика на нелегалния живот и цената на предателството в очите на войводата.
Легенди и предания
Една от легендите, записани от Перчинков, разказва, че когато веднъж четата си почивала в местността Близнашки връвища, във въздуха се вдигнало соколче. Поп Тарапонти вдигнал пушката си, улучил птицата и тя паднала със счупено крило. Войводата заповядал да бъде изсечено от камък соколче със счупено крилце – каменната фигурка, според текста, се съхранява в музейната сбирка във Вълчедръм.
Четата имала скривалище в местността до кладенеца „Узун Мито“ край село Дългоделци. Един ден през района минала турска потеря и се завързал бой между четата и войниците. В сражението загинали седем души от четниците заедно с войводата поп Тарапонти. Те били погребани в скривалището – на север от кладенеца под малка изкуствена могилка, която местните хора и до днес свързват с гибелта на четата.
Янка войвода и наследството на четата
В преданията за Янка войвода – хайдутка от село Манастирище, Врачанско – се казва, че тя постъпва именно в четата на поп Тарапонти и първо е обикновен четник, а после става байрактар. След загиването на поп Тарапонти в сражение хайдутите избират Янка за войвода и тя повежда оцелелите четници.
Този мотив се потвърждава в няколко независими популярни и краеведски източника, които проследяват съдбата на Янка войвода и посочват поп Тарапонти като нейния първи войвода и човекът, в чиято чета тя прави първите си стъпки в хайдутството.
Поради липса на по-стари писмени документи поп Тарапонти остава предимно фигура от местния фолклор и краезнание. Въпреки това съчетанието между записаните предания, материалния спомен (каменната фигурка на соколчето) и връзката с по-добре документираната Янка войвода правят образа му важна част от локалната историческа памет на Вълчедръм, Дългоделци и Манастирище.
Източници:
– Й. Перчинков, „Вълчедръм – докосване до миналото“, раздел „Борба за освобождение от османско иго“ – описание на четата на поп Тарапонти.
– „Предания за четата на поп Тарапонти“, Patrioti.net – преразказ на текста на Перчинков.
– „История от Манастирище“, Карта на времето – Враца; текст за Янка войвода и четата на поп Тарапонти.
– „Янка войвода“, voivodi.eu и свързани популярни материали.
Вълчедръм – докосване до миналото
Й. Перчинков
10. Борба за освобождение от османско иго
Около средата на 19 век по нашия край бродела четата на поп Тарапонти. Откъде е бил войводата, не е известно. По предания се знае, че в тази чета са участвали 11 души италианци. Защо са били тук, също не се знае. Преданието говори, че когато решили да си заминат, войводата Тарапонти наредил да бъдат убити. За него се знаело, че бил строг човек. В четата имало един момък, който решил да напусне и да се ожени. Той си тръгнал, но когато се навел да пие вода на извора, Тарапонти го убива, за да не издаде четата. Разказва се от стари хора, че когато веднъж четата си почивала в местността Близнашки връвища, във въздуха се вдигнало соколче. Тарапонти вдигнал пушката си и го улучил. Соколчето паднало на земята с едно счупено крилце. Войводата заповядал да бъде изсечено от камък соколче със счупено крилце. Тази малка скулпторна фигурка се пази в музейната сбирка.
Четата имала скривалище в местността до кладенеца „Узун Мито” край с. Дългоделци. Един ден минала турска потеря. Завързал се бой между четата и потерята. От четниците загинали 7 души заедно с Тарапонти. Те били погребани в скривалището на север от кладенеца под една малка изкуствена могилка. Байрактар на четата според преданието била Янка, родена в с. Манастирище, Врачанско.
източник: promacedonia.org, връзка към цялата статия – линк