Радон Георгиев Тодев е български войвода от Разложко, свързан с дейността на ВМОРО и борбите в Пиринска Македония в началото на XX век. Роден е в Банско в средата на XIX век, в семейство на будни българи. Като млад работи и като учител, но политическата обстановка и насилието над българското население го отвеждат в четническото движение.
Радон Тодев става войвода на чета, действаща в Разложко и Рило-Пиринския край. Четата му наброява десетки въоръжени мъже. Те се движат в планината, атакуват турски постове и башибозушки банди и защитават селата от репресии. Дейността му се засилва по време и непосредствено след Илинденско–Преображенското въстание, когато районът е подложен на тежки нападения.
На 4 октомври 1903 г. (22 септември стар стил) четата на Радон Тодев води едно от най-тежките си сражения. Османски части и башибозук преследват бежанци от опожарени български села. Радон и хората му заемат позиция, за да прикрият оттеглянето на населението. Боят продължава часове; според спомените и по-късните описания в него загиват Радон Тодев и около 25–30 четници, а загубите на противника са значителни. Мястото остава в паметта като Радонова пусия.
Подвигът на войводата е увековечен в „Песен за Радон войвода“. В песента той е описан като водач, който съзнателно поема удара, за да спаси бежанците – образ, който съчетава документалната историческа основа с фолклорна идеализация. Чрез тази песен името му става известно далеч извън Разложко и влиза в пантеона на македонските комити от епохата на Илинден.
Източници:
– „Радон Тодев“, Уикипедия – bg.wikipedia.org.
– „Радон Тодев: „Опявай, отче, опявай! Каквото за всички, това и за Радона!“, Patrioti.net.
– „Историята на една песен“, Йорданка Калистрина – текст и анализ на „Песен за Радон войвода“.
– Публикации за Радоновата пусия и възпоменания в местната преса и социални мрежи.